Ти Би Ай Банк – бързи кредити

Ти Би Ай Банк – гражданско дело № 20241110170897 по описа на Софийски Районен Съд – 46-ти състав

РЕШЕНИЕ № 2834 гр. София, 20.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110170897 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба на М. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес:*******************, съдебен адрес: ************** чрез адв. Б. Й., срещу Т“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *******************, с която се иска да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит с клиентски № **************, сключен на 07.05.2024 г. между М. Д. Г. и Т“ ЕАД. Ищцата твърди, че на 07.05.2024 г., е сключила договор за потребителски кредит, с клиентски № ************** с Т“ ЕАД, с размер на главницата 20 000,00 (двадесет хиляди) лв., общ размер на застрахователната премия от 5 279,52 (пет хиляди двеста седемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), за застраховка ************ + СМЕТКА, за застрахователна премия от 4 800,00 (четири хиляди и осемстотин) лв. и застраховка ******** СМЕТКА, за застрахователна премия от 479,52 (четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки); с фиксиран лихвен процент, в размер на 30.39 % (тридесет цяло тридесет и девет на сто), видно от чл. 9.1 от процесния договор и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 34.41 % (тридесет и четири цяло и четиридесет и едно на сто) за целия срок на договора. Поддържа се, че са извършвани плащания към вноските по кредита, съгласно предоставеният погасителен план. Излагат се доводи, че в годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Поддържа се, че кредиторът не е посочил какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент. ГПР изразява 1 общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на кредита Излагат се доводи, че не е посочен действителният размер на ГПР, а понисък, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, в качеството си на кредитополучател ищцата дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че съгласно приложения СЕФ ищеца в качеството й на потребител е имала възможността да се запознае преди сключване на договора с всички финансови условия по кредита, което означава че са били видни общия размер на кредита в края на периода, размера на ГПР, размер на месечната вноска, както и размера на допълнителните услуги под формата на застрахователни премии в общ размер на 5279.52 лв. Твърди се, че сключената застраховка е акцесорна на основния договор – този за заем, и цената и винаги е включена в СЕФ. Поддържа се, че застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Оспорва се като неоснователно твърдението, че има разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПК, обуславящ нищожността на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит за общо ползване № *********** с клиентски № ************** от 07.05.2024 г. Видно от същият ответното дружество е предоставило на ищцата кредит при следните условия: размер на кредита: 20 000.00 лв., размер на застрахователна премия :5279.52 лв.,в т.ч. „************ + Сметка” 4 800.00 лв. и „******** Сметка” 479.52 лв., общ размер на кредита : 25 279.52 лв., годишен лихвен процент – 30.39 %, годишен процент на разходите – 34.41 %, обща сума, дължима от потребителя – 43 965.23 лв., месечни погасителни вноски – 48 броя, размер на погасителна вноска – 915.94 лв. и последната изравнителна – 916.05 лв., падеж на първа погасителна вноска – 15.06.2024 г. и падеж на последна погасителна вноска – 15.05.2028 г. Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция – договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор 2 са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити. Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице се е запознало с представените по делото доказателства и е изискало от Т” ЕАД Справка за изчисление на застрахователните премии по кредит № ***********; Справка за плащане и погасяване по кредит № ***********; Банково извлечение от разплащателна сметка с титуляр М. Д. Г. с IBAN : *********** за периода от 07.05.2024г. до 03.02.2025г.; преводно нареждане за плащане към К – ЖЖ; преводно нареждане за плащане към К – З. Вещото лице е установило, че от разплащателна сметка с титуляр М. Д. Г., с IBAN: *********** за периода от 07.05.2024г. до 03.02.2025г., се установи, че сметката е заверена със сума в размер на 25 279.52 лв. на дата 07.05.2024 г. Като основание е записано „ Усвояване на кредит с код от СИ ***********“. На същата дата /07.05.2024г./ по сметката са внесени 780.20 лв. по кредит № *********. На същата дата /07.05.2024г./ сметката е дебитирана със сумите: 780.20 лв., с основание – вноска по кредит *********;5 279.52 лв„ с основание – усвояване на кредит с код от СИ *********** /застрахователни премии/; 9 524.00 лв. – превод от сметка на М. Г. в БДСК ; 3 641.23 лв. – с основание – ************ ********* /вътрешно банков превод/; 5 000.00 лв. — изплатени на каса. На 07.05.2024г. сметката е дебитирана с 5 279.52 лв., с основание – усвояване на кредит с код от СИ *********** /застрахователни премии/. На 07.05.2024г. с бордеро № ******** с основание „усвояване на кредит с код от ******* ***********” сметката е заверена с 25 279.52 лв. и със същото бордеро е дебитирана с 5 279.52 лв. Видно от направените записвания, сумата от 5 279.52 лв. само е преминала през разплащателната сметка, поради което кредитополучателят технически не е имал възможност да се разпореди с нея, т.е. той не е имал достъп до нея. Съгласно чл. 7.1 от Договора, сумата от 5 279.52 лв. е предоставена за финансиране заплащането на застрахователните премии по застрахователните програми. Вещото лице е установило, че Съгласно справка за плащане и погасяване по кредит № *********** платени са общо 18 403.72 лв., а дължимата главница е 20 000.00 лв. Не са платени 1 596.28 лв. от главницата в размер на 20 000.00 лв. Съгласно чл. 5 от Договора размерът на кредита е 20 000 лв. и общ размер на застрахователната премия 5 279.52 лв. (застраховка „************ + Сметка” за 4 800.00 лв. и „******** Сметка” за 479.52 лв.) или общо за главница 25 279.52 лв.Съгласно чл.10 от Договора ГПР по кредита е 34.41 % и общата сума, дължима от потребителя, е 43 965.23 лв. 3 По погасителен план за главница са дължими 25 279.52 лв. и за лихва 18 685.71 лв., общо 43 965.23 лв. При посочените параметри ГПР е 35.00 %. Съгласно чл. 10 от Договора ГПР по кредита е 34.41 %. Така определеният процент включва единствено разходите за лихва. При извършено изчисление на ГПР се установява, че застрахователните премии не са включени при изчисляването на ГПР. Няма данни да е включен разход за еднократна такса за оценка на риска, тъй като такава не е определяна. Вещото лице е направило извод, че при изчисляване на ГПР ако бъдат включени сумите за застрахователни премии общо в размер на 5 279.52 лв., ГПР е 52.25 %. За да стигне до този извод вещото лице е заложило главница на кредита 25279.52 лева. Вещото лице е посочило, че към датата на сключване на Договора от 05.07.2024г. законната лихва е в размер на 13.79 %, респективно петкратният размер на законната лихва към 05.07.2024г. е 68.95 %. Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в размер на 2000 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на главница. При служебно изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на calculator.bg при задаване на главница в размер на 20 000 лева, в която не е включена застрахователната премия като част от главницата, ГПР е 64.9240% Както бе посочено по-горе процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по клаузите ,,**************“, която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 20.39%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участват и вземанията за сумите от 4800 лева и 479.52 лева, формално уговорени като клаузи ,, ********“ .Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите по клаузите ,, ********“ 4800 лева и 479.52 лева, изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването им размера на ГПР става различен от посочения в договора- 34.41 %, а в зависимост от възприетия подход на изчисляване ще е 52.25 % или 64.9240%. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 4 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност. Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителни са уговорените клаузи ,, ********“ . Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C:618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и C:179/17, EU:C:2019:250/. При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото- 1300 лева Доколкото същата е освободена от такси и разноски, разноските- държавна такса – 800 лева и депозит за вещо лице- 300 лева следва да бъдат присъдени в полза на съда по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК договор за потребителски кредит с клиентски № **************, сключен на 07.05.2024 г. между М. Д. Г. и Т“ ЕАД по предявения от М. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес:*******************, съдебен адрес: ************** чрез адв. Б. Й., срещу Т“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *******************В иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/. ОСЪЖДА Т“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. Д. Г., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 1500 лева. ОСЪЖДА Т“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 1100 лева- съдебно деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му

Ти Би Ай Банк – въззивно гражданско дело № 20251100505113 по описа на Софийски Градски Съд, II-Б въззивен състав

РЕШЕНИЕ № 3710 гр. София, 13.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Любомир Василев Членове: Ваня Н. Иванова Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100505113 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №5113/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , ЕИК 131134023 от гр. София срещу решение №2834 от 20.02.2025 г по гр.д. №70897/24 г на СРС , 46 състав ; изменено в частта за разноските с определение №15513 от 02.04.2025 г по същото дело , с което по иск на М. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес:гр. София, ж.к. **** срещу въззивника е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, че сключеният между страните договор за потребителски кредит с клиентски № 310898058, сключен на 07.05.2024 г е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК ; както и въззивникът е осъден да заплати на М. Д. Г. сумата от 1300 лв разноски пред СРС и по сметка на СРС сумата от 1100 лева такси и разноски . Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Сумите по „клаузите BANK пакет 3“ не представляват печалба за кредитора , защото представляват застрахователни премии и са преведени на застрахователните дружества . Банката е застрахователен агент и не е страна по договора за застраховка . Застрахователните премии не трябва да се включват като разход във формулата в Приложение №1 към 19 ал.2 ЗПК , защото не са задължителни за потребителя . Потребителят е получил екземпляр от пакета застрахователни документи и сам е изявил желание да се ползва от застраховката . Липсва нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и ГПР неправилно е изчислен от съда . Ако се включи застраховката като разход то ГПР ще е в размер на 55,73 % , но това не трябва да се прави и 1 противоречи на закона . Със сключената застраховка потребителят е обезпечил вземането към кредитора в случай на неблагоприятно събитие , а застраховката е извън обхвата на §1 т.1 ДР на ЗПК , защото не е била задължителна . Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Чрез т.нар.застраховки се прави опит да се прикрие реалния ГПР по потребителския кредит . Налице са неравноправни клаузи и противоречие с добрите нрави . Включването на застрахователната премия в главницата води до значително оскъпяване на кредита , а в договора е посочен грешен ГПР . Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.02.2025 г и е обжалвано в срок на 12.03.2025 г /по ел.поща/. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС . След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За да уважи иска за СРС е приел следното. Не се спори , че между страните е подписан договор за потребителски кредит за общо ползване № 7053593348 с клиентски №310898058 от 07.05.2024 г. Видно от същият ответното дружество е предоставило на ищцата кредит при следните условия: размер на кредита: 20 000 лв., размер на застрахователна премия 5279.52 лв.,в т.ч. „Bank Пакет 3 Кредит + Сметка” 4 800.00 лв. и „Bank Пакет 3 Сметка” 479.52 лв., общ размер на кредита : 25 279,52 лв., годишен лихвен процент – 30,39 %, годишен процент на разходите – 34,41 %, обща сума, дължима от потребителя – 43 965.23 лв., месечни погасителни вноски – 48 броя, размер на погасителна вноска – 915.94 лв. и последната изравнителна – 916.05 лв., падеж на първа погасителна вноска – 15.06.2024 г. и падеж на последна погасителна вноска – 15.05.2028 г. Според СРС процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според приетата пред СРС ССЕ разплащателна сметка с титуляр М. Д. Г., с IBAN: BG33 TBIB **** е заверена със сума в размер на 25 279,52 лв. на дата 07.05.2024 г. Като основание е записано „ Усвояване на кредит с код от СмартИнфо 7053593348“. На същата дата 2 /07.05.2024г./ по сметката са внесени 780.20 лв. по кредит № 7053441974 , както и сметката е дебитирана със сумите: 780.20 лв., с основание – вноска по кредит 7053441974; 5279.52 лв„ с основание – усвояване на кредит с код от СмартИнфо 7053593348 /застрахователни премии/; 9 524.00 лв. – превод от сметка на М. Г. в БДСК ; 3 641.23 лв. – с основание – Internal Refmansing RPA 7053441974 /вътрешно банков превод/; 5 000.00 лв. — изплатени на каса. Според вещото лице на 07.05.2024г. сметката е дебитирана с 5279.52 лв., с основание – усвояване на кредит с код от СмартИнфо 7053593348 /застрахователни премии/. На 07.05.2024г. с бордеро № 3100622 с основание „усвояване на кредит с код от СмартИифо 7053593348” сметката е заверена с 25 279.52 лв. и със същото бордеро е дебитирана с 5 279.52 лв. Според СРС видно от направените записвания, сумата от 5 279,52 лв. само е преминала през разплащателната сметка, поради което кредитополучателят технически не е имал възможност да се разпореди с нея, т.е. той не е имал достъп до нея. Съгласно чл. 7.1 от Договора, сумата от 5279.52 лв. е предоставена за финансиране заплащането на застрахователните премии по застрахователните програми. Вещото лице е установило, че Съгласно справка за плащане и погасяване по кредит № 7053593348 платени са общо 18 403,72 лв., а дължимата главница е 20 000.00 лв т.е. не са платени 1 596.28 лв. от главницата в размер на 20 000.00 лв. Съгласно чл. 5 от Договора размерът на кредита е 20 000 лв. и общ размер на застрахователната премия 5 279.52 лв. (застраховка „Bank Пакет 3 Кредит + Сметка” за 4 800.00 лв. и „Bank Пакет 3 Сметка” за 479.52 лв.) или общо за главница 25 279.52 лв.Съгласно чл.10 от Договора ГПР по кредита е 34,41 % и общата сума, дължима от потребителя, е 43 965.23 лв. По погасителен план за главница са дължими 25 279.52 лв. и за лихва 18 685.71 лв., общо 43 965.23 лв. При посочените параметри ГПР е 35,00 %. , като така определеният процент включва единствено разходите за лихва. При извършено изчисление на ГПР се установява, че застрахователните премии не са включени при изчисляването на ГПР. Няма данни да е включен разход за еднократна такса за оценка на риска, тъй като такава не е определяна. Вещото лице е направило извод, че при изчисляване на ГПР ако бъдат включени сумите за застрахователни премии общо в размер на 5279.52 лв., ГПР е 52,25 %. За да стигне до този извод вещото лице е заложило главница на кредита 25279.52 лева. Вещото лице е посочило, че към датата на сключване на Договора от 05.07.2024г. законната лихва е в размер на 13.79 %, респективно петкратният размер на законната лихва към 05.07.2024г. е 68.95 %. Според СРС безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на главница. При служебно изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на calculator.bg при задаване на главница в размер на 20 000 лева, в която не е включена застрахователната премия като част от главницата, ГПР е 64.9240% Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, 3 поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според СРС в договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по клаузите ,,BANK пакт 3“, която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 20,39%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участват и вземанията за сумите от 4800 лева и 479.52 лева, формално уговорени като клаузи ,, BANK пакет 3“ . Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите по клаузите ,, BANK пакет 3“ 4800 лева и 479.52 лева, изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването им размера на ГПР става различен от посочения в договора- 34.41 %, а в зависимост от възприетия подход на изчисляване ще е 52.25 % или 64.9240%. Следователно , поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК целият договор за потребителски кредит /заем/ следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. В този смисъл е и решение по дело C‑714/22 на СЕС . Според СРС при грешно посочен ГПР договорът е нищожен и заемателят дължи връщане само на чистата стойност. Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила . Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Клаузата на чл.7 от процесния договор е нищожна на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.146, ал. 1 от ЗЗП . Същата противоречи на чл.143 ал.1 т.19 ЗЗП , защото потребителят не е имал възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Като размер на кредита се посочва сумата от 20 000 лева , а като общ размер на кредита сумата от 25 279,52 лева с включена застрахователни премии от 5279,52 лева. Незаконосъобразно ответникът приобщава към главницата застрахователната премия , докато по същество и по икономическата си същност последната представлява съществен и много голям като размер разход по кредита . Вярно е , че формално застраховката е извън обхвата на §1 т.1 ДР на ЗПК , защото формално не е била задължителна за ищеца . От друга страна включването й в предварително подготвен от ответника документ и липсата на други възможности на ищеца да обезпечи задълженията си по договора обезсмисля клаузата на чл.19 от договора , че застраховката „не е задължителна“. Практиката на включване на формално „доброволна“ застраховка в главницата е близка до тази на незаконосъобразните практики на лица извършващи лихварска дейност , които не посочват реалната лихва по договора за заем , а оформят документално по-голяма по размер главница от действително предоставената . В случая ищецът е получил само сумата от 20 000 лева , а т.нар.застраховки се равняват на допълнителна 26,40 % лихва за срока на 4 целия кредит / 4 години/ . Трябва да се приеме , че е налице противоречие и с чл.143 ал.1 т.13 и т.14 ЗЗП , защото не е ясно как е определена застрахователната премия на застрахователя . Същата изглежда изключително завишена – повече от ¼ от стойността на обезпечения кредит , като трябва да се има предвид , че се покриват ограничени като брой и вид застрахователни рискове т.е. ползата за ищеца от застраховка при такива условия е много съмнителна . Налице е конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи договора за потребителски кредит , включително и действителният ГПР /Рeшение на СЕС (девети състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 и Решение на СЕС ( десети състав от 13.03.2025 г по дело C‑337/23 ) /. Реално процесният договор за заем не е изготвен на разбираем език според изискването на чл.11 ал.1 ЗПК и съдържа подвеждаща и невярна информация по чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК за реалния лихвен процент и за ГПР . Възползвайки се от положението на заемодател ответникът на практика принуждава потребителитезаемополучатели да му заплащат допълнителна скрита лихва под формата на застрахователна премия в полза на трето лице. Следва да се посочи , че изключително завишеният размер на застрахователната премия предполага поделяне на същата между ответника и застрахователното дружество . Ответникът и формално се явява „застрахователен агент“ т.е. ще получи съответната значителна „комисионна“ поради сключване на застраховката за завишени цени . „Печалбата“ за ответника е тройна : -веднъж получава официално уговорените лихви и такси по кредита , който са в много голям размер и на границата на допустимото ; -втори път получава „комисионна“ поради сключване на застраховката /на практика допълнителна лихва , но опосредена чрез застрахователното дружество/ ; -и трето ограничава риска си ако сумата по кредита или част от нея не бъде върната от ищеца . За сметка на това ищецът е обременен с допълнителни плащания. На ищеца не е предоставена реална възможност да обезпечи кредита по друг начин и да „спести“ допълнително оскъпяване с 26,40 % скрита лихва по кредита /повече от 6 % допълнителна годишна лихва/ . На основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК процесният договор за заем е изцяло недействителен /включително и процесната клауза/ . Налага се изводът , че като е прогласил за недействителен процесният договор за кредит СРС и постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото въззивникът дължи адвокатско възнаграждение на адвоката защитавал безплатно въззиваемата страна пред СГС . Водим от горното ,

СЪДЪТ РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение №2834 от 20.02.2025 г по гр.д.№70897/24 г на СРС , 46 състав. ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , ЕИК 131134023 от гр. София да заплати на адвокат Б. Г. Й. личен №********** от АК-София на основание чл.38 ал.2 ЗАдв сумата от 450 лева адвокатско възнаграждение пред СГС . Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Ти Би Ай Банк  – гражданско дело № 20252230101174 по описа на Районен Съд – Сливен, III-ти състав

РЕШЕНИЕ № 612 гр. Сливен, 11.07.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230101174 по описа за 2025 година Предмет на разглеждане е установителен иск за обявяване на нищожност на сключен Договор за потребителски кредит № ********** и клиентски № 312122492/24.02.2023г. Ищецът твърди, че на 24.02.2023г. сключил договор за потребителски кредит № 312122492 с ответното дружество с размер на главницата 15 000 лв.; общ размер на застрахователна премия от 4379.96 лв. за застраховка BANK защита на кредита, с фиксиран лихвен процент 22.01 %, ГПР 22.93% за целия срок на договора. Сочи, че в договора не било посочено как се изчислява размерът на кредита, което водело до невъзможност да вземе информирано решение дали е било икономически изгодно да сключи този договор. Твърди, че извършвал плащания на вноските по кредита, съгласно предоставен погасителен план, но въпреки това счита договора за недействителен. В тази връзка сочи, че в ГПР не били включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Тази премия представлявала разход по кредита, независимо дали се изплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да 1 бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от кредитора за сметка на потребителя, като и в двата случая, плащането на премията било за сметка на потребителя и оскъпявал размера на кредита. Сочи, че съгл.чл. 7.2.3. и чл. 19 от договора, застраховката била определена като незадължителна допълнителна услуга, която не била условие за сключване на договора. Въпреки това, сключването на договор за застраховка представлявало условие за отпускане на процесния кредит, защото размерът на застрахователната премия бил предварително определен в договора за кредит, към датата на сключването му и бил включен в размера на главницата по погасителния план. Освен това сочи, че към момента на възникване на договорното правоотношение било извършено предварително обозначаване на полетата, които следвало ищецът да зачертае, за да му бъде отпуснат кредит. Счита, че на практика се целяло заобикаляне на закона. По този начин, кредиторът включвал застрахователните премии в рамките на общия размер по кредита и при включването на застраховката, кредиторът посочвал друг размер на главницата, а именно – 19 379.96 лв. Така ответникът не третирал застрахователната премия като елемент от размера на кредита, а я добавил в самия договор. Нарушение в процесния договор има и относно споменатият по-горе ГПР. Кредиторът посочил в чл. 10 от договора, ГПР 22.93%, както и обща сума, която дължал ищеца, която реално се оказвала в размер на 27 302.36 лв. Кредиторът не посочил какви допускания били взети предвид. Сочи договорът за нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал. , т.10 ЗПК, тъй като не се прилагал реално посочения в договора ГПР и в него не били включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит – застрахователна премия. Тя била разход по кредита, който следвало да се включи в ГПР. Твърди още, че погасителния план следвало да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна лихва. Било посочено в случая единствено датите на падеж на вноските и техния общ размер от 700.06 лв. месечно, като посочената вноска включвала главница и лихва, но никъде не била посочена вноската по застрахователната премия. 2 С обозначаването на застраховката като доброволна, а не като задължителна, кредиторът увеличил посоченият общ размер на кредита и така чрез него намалил ГПР, тъй като съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, ГПР се формирал като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е., повишаването на посочения размер на кредита, намалявало ГПР на разходите по него. Освен това, ако застраховките били посочени като задължителни, каквито в действителност били, то тогава следвало да бъдат представени като допълнителни разходи по кредита. Иска се от съда да бъде прогласена нищожност на договора за потребителски кредит с клиентски № *** поради противоречието му със закона – основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Претендира деловодни разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва претенциите. Твърди, че погасителния план отговарял на изискванията на ЗПК, като били посочени брой вноски, падеж, размер. Неоснователни били доводите за нищожност по 11, ал.1, т.10 ЗПК, изискващ точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключването му, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване било спазено: ГПР – 22.93 % и обща дължима сума 27 302.36 лв. ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания: за начална дата за изчисляване на ГПР се смятала датата на подписване на договора; договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълнявали точно задълженията си по него; приемало се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които с 30 дни, независимо дали годината е високосна; приемало се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) били неизменни спрямо техния първоначален размер. Освен това в случаите, в които ГПР надвишавал установеният в закона максимум, приложение намирала разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК и това не водело до недействителност на целия договор. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че таксата за застрахователна премия се явявала нищожна, както и че следвало да бъде включена при изчислението на ГПР. Сочи, че съгласието на потребителя за сключване на застраховка било обективирано чрез Сертификат № 3 1**********2023, подписан и при изрично позоваване на преддоговорната информация, която била предоставена при избора на тази допълнителна услуга, включително относно размера на премията. Потребителят не бил длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и усмотрение можел да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, които предлагал кредиторът в качеството му на застрахователен агент, като това не било задължително условие за сключването на договора. Сочи, че преди сключване на ДПК ищецът изрично заявил желание, чрез “Заявление – декларация за установяване на договорни отношения”, подадена в процеса по кандидатстване за получаване на потребителски кредит, да бъде сключена застраховка. Ищецът подписал декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, в която заявил, че се интересува от застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здраве и работоспособност, в резултат на които може да претърпи загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността му да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита, както и от допълнителна защита при загуба на обичайния му доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да посреща текущите разходи/сметки на семейството си, поради което приел, че застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД, съответстват на изискванията и потребностите му. В случая сключването на застраховката не било условие за сключване на договора за потребителски кредит и застрахователните премии не били разход по кредита и не следвало да се включват в ГПР. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца с искане за редуцирането му до минимален размер. От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за 4 установено от фактическа страна следното: На 23.02.2023г. ищецът депозирал заявление декларация за установяване на договорни отношения с ответното дружество. В тази декларация съществуват различни опции, за които заявителят кандидат за кредит би могъл да посочи дали е съгласен или не. Така в т.13 в декларацията било отбелязано, че заявителя избира да сключи застраховка, предлагана от кредитодателя, като застрахователен агент. На 24.02.2023г. между страните бил подписан договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ответникът отпуснал кредит на ищеца в размер на 15 000 лв. при лихвен процент 22,01%, ГПР 22,93%, с платими месечни вноски 39 бр. с дата на последната вноска 25.06.2026г. В чл.7 от договора за кредит е посочен общ размер на кредита и условията за усвояването му, като едно от тях е заплащане на застрахователна премия в размер на 4 379,96 лв. Така общия размер на кредита станал 19 379,96 лв., а общата дължима сума от кредитополучателя в размер на 27 302,36 лв. На същата дата 24.02.2023г. ищецът сключил и застраховка „защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от ответника по сертификат № 1**********2023 с размер на застрахователната премия 4 379,96 лв. В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно техническа компютърна експертиза, от която се установява, че Шрифта на договора и общите условия към него е 12 pt, като шрифта от подписания договор съвпадал с този от договора образец. Процесният договор и общите условия към него били написани на шрифт „Arial“ и размер 12 pt. В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че по сметката на ищеца била преведена на 24.02.2023г. сумата от 19 379,96 лв., като сума от 4 379,96 лв., представляваща застрахователната премия била удържана от сметката, т.е ищецът получил на каса в банката чисто сума в размер на 15 000 лв. и не е имал възможност да се разпорежда със сума от 4 379,96 лв., тъй като тя била удържана автоматично от банката кредитодател и платена покъсно на застрахователните дружества. По кредита били направени плащания в размер на 5 639,32 лв., с които били погасени 2 938,57 лв. главница, 2 660,59 лв. договорна лихва и 40,16 лв. наказателна лихва. Застрахователните премии 5 не били включени при изчисляването на ГПР по договора при главница 15 000 лв. и при тяхното включване ГПР би станал 45,87 %, като не би надвишил пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута /57,10%/. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените съдебно техническа и счетоводна експертизи, като неоспорени от страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещите лица. Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи: Предявеният установителен иск за обявяване на нищожност на сключен Договор за потребителски кредит № ********** и клиентски № *** като противоречащ на закона – чл.22, вр.11, т.10 ЗПК е допустим, а разгледан по същество и основателен. В случая в договора за кредит е посочен ГПР 22,93 % при главница 15 000 лв. без обаче да е включена застрахователната премия. От изслушването на вещото лице се установи, че дължимата премия по застраховката всъщност е включена в главницата по договора и така е определен ГПР в законовите стойности. Уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, но отделно от главницата – като допълнителен разход – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. ГПР включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. Съобразно §1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, вкл.лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитини посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в 6 случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая се установи, че ищеца посочил в заявлението -декларация за установяване на договорни отношения желание за застраховка и плащането на премията е включена в чл.7 от договора, като условие за отпускането и усвояването му. Следователно тази премия представлява разход, който е бил известен на кредитора и е следвало да се включи в ГПР, а липсата на този разход в ГПР по договора е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК / в този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о. ВКС/. По изложените съображения са неоснователни възраженията на ответното дружество, че застраховката не била задължителна за сключване, първо защото застрахователната премия е включена като условие за усвояване на кредита и второ, защото представлява част от месечната погасителна вноска по кредита, т.е. разход по същия. В случая тя е включена към главницата по договора, а потребителят няма как да се откаже от част от главницата, ако реши да се откаже от застраховката. В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“ от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и задължението за плащане на застрахователна премия. Плащането на застрахователна премия обаче не е отразено като разход при формирането на 7 оповестения ГПР, въпреки, че е включена в общия дълг към главницата и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. При отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход, не към главницата, действителният ГПР би бил значително завишен – 45,87% и макар да не е в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, то налице е оповестяване на ГПР, който не е реално прилагания по договора. Така ответното дружество не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да прогласи нищожността. С оглед изхода на спора, ответното дружество дължи разноски на ищеца. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като то е определено под минималния размер по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 790 лв., платено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда държавна такса в размер на 600 лв. Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.22, вр.11, т.10 ЗПК Договор за потребителски кредит № ********** и клиентски № *** сключен между И. И. И., ЕГН: ********** от *** и „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. И., ЕГН: ********** от ***, сума в размер на 790 лв. /седемстотин и деветдесет лева/, деловодни разноски. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт, сума в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, държавна такса. Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Ти Би Ай Банк – гражданско дело № 20255330113203 по описа на Районен Съд – Пловдив, XVI състав

РЕШЕНИЕ № 5390 гр. Пловдив, 05.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330113203 по описа за 2025 година Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК. Ищецът Н. С. Н., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. Б. Й., е предявил против „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от ****** ***** А.Д. и А.Д., иск за прогласяване като нищожен поради противоречие със закона сключеният между страните договор за потребителски кредит № ***** от 05.06.2025 г. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен по електронен път договор за потребителски кредит № ***** от 05.06.2025 г., по който лицето получило в заем сумата от 18 341, 08 лева, при застрахователна премия от 3 102, 57 лева, с фиксиран лихвен процент- 22, 52 % и ГПР- 22, 92 %, за срок от 36 месеца. По договора били извършвани плащания съобразно погасителния план, но се твърди, че договорът за кредит бил недействителен. В ГПР не били включени разходите за допълнителни услугизастрахователните премии, което представлявало нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Така той бил в по- нисък размер от реалния, което правело целия договор недействителен. Отделно, тази невярна информация заблуждавала потребителя и можело да се окачестви като нелоялна търговска практика. Не било ясно и как е формиран ГПР и какво точно включва. Също така, имало нарушение и на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК, защото липсвала разбивка на погасителните вноски. Наред с това, била нарушена и нормата на чл. 11 ал. 1 т. 1 9 от ЗПК, защото не били посочени условията за прилагане на лихвения процент. На последно място, не била спазена и разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК. Моли се за признаване на установено, че договорът е нищожен. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище по спора. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се моли искът да се отхвърли изцяло. Твърди се, че договорът бил сключен надлежно по реда на ЗПФУР, чрез мобилното приложение на банката- сигурен електронен канал за комуникация през разстояние. Ищецът бил създал свой профил и кандидатствал за кредита, приел условията и подписал договора, като за всичките му онлайн действия имало запазен електронен запис. Оспорват се твърденията, че договорът бил нищожен. Посочва се, че погасителният план съдържал необходимата по ЗПК информация, като потребителят разполагал и с възможността по всяко време да поиска и получи извлечение по сметка, съдържащо разбивка на вноските. В договора също така бил посочен размерът на приложимия лихвен процент (фиксиран) и условията по прилагането му, с което се отговаряло на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. По отношение на ГПР- същият бил посочен точно и изчислен съобразно специалната формула, без да надвишава законовия лимит по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Застрахователната премия не следвало да бъде включена в ГПР, защото това не била задължителна, а допълнителна услуга, избрана по желание на кредитополучател, който можел да я прекрати без последствия. По отношение на застраховката се прилагали изискванията на КЗ, а не на ЗПК. Размерът на шрифта отговарял на законовото изискване по чл. 10 ал. 1 от ЗПК от 12 пункта, като обект на изследване трябвало да е електронният първообраз на документа. Договорът за застраховка представлявал отделно правоотношение, като не него не важало това изискване за шрифта. Представя се справка за платените по кредита суми. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски, като прави и възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема писмено становище по спора. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***** от 05.06.2025 г., по който ищецът получил сумата от 15 238, 51 лева в заем, като е дължима още застрахователна премия от 3 102, 57 лева, при фиксирана възнаградителна лихва от 22, 52 % и ГПР- 22, 92 %, с краен падеж- 15.07.2028 г., на 36 месечни вноски. Като писмени доказателства са представени копия от договора за кредит, СЕФ и декларации на длъжника, застрахователен сертификат, ОУ, застраховки. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Няма спор, че между страните е бил сключен договор за банков кредит, който по 2 своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗакона за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК- за посочване на общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 22, 92 %, а фиксираната лихва- 22, 52 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, 3 които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Както вече се обсъди по- горе, според договора за кредит ГПР е 22, 92 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото в отговора не се оспорва, че стойността на ГПР е без застраховката, а се формира единствено от главница и възнаградителна лихва. С включването и на тази застраховка обаче кредитът ще се оскъпи допълнително и самият ГПР би станал в по- висок размер, по данни на кредитора, който така признава неизгодни за себе си обстоятелства. Общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така таксата за тази услуга за застраховката прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а оттук- е налице една нищожна кредитна сделка. Така установителният иск се явява доказан и основателен и следва да се уважи. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за които е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 1 015, 71 лева, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника си в размер на 890 лева, видно от договора за правна защита и съдействие. Макар и по отношение на този хонорар ответникът да е направил възражение за прекомерност, с оглед цената на иска, същият е дори под минималния размер, предвиден в нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, използвана в случая като ориентир, поради което не са налице предпоставките за редуцирането му. Поради изложеното, съдът 4 Съдия при Районен съд – Пловдив:

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от ****** ***** Н. С. и А.Д., от една страна и Н. С. Н., ЕГН: **********, от *****************************, от друга, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***** от 05.06.2025 г. е нищожен. ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от ****** ***** Н. С. и А.Д., да заплати на Н. С. Н., ЕГН: **********, от *****************************, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 1 015, 71 (хиляда и петнадесет лева и седемдесет и една стотинки) лева и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 890 (осемстотин и деветдесет) лева. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Ти Би Ай Банк – гражданско дело № 20241110177362 по описа на Софийски Районен Съд, 118-ти граждански състав

РЕШЕНИЕ № 21991 гр. С, 01.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110177362 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от А. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Д 2“, бл. 223, вх. А, ет. 7, ап. 19 срещу „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ДХ” № 52-54, с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 7053238498, сключен между стрА.те на 21.12.2021 г., поради противоречието му със закона. Ищцата твърди, че на 21.12.2021 г. е сключила договор за потребителски кредит № 7053238498 с „ТБАБ“ ЕАД, по силата на който й била предоставена главница в размер на 10000 лева, при фиксиран лихвен процент от 30,39 % и годишен процент на разходите от 34,67 %. Твърди, че към настоящия момент е извършвала плащане към вноските по кредита, съгласно погасителния план към същия. Твърди, че в ГПР по кредита не били включени разходите за допълнителни услуги, свързА. с договора, а именно застрахователните премии. В тази връзка твърди, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за отпускане на заемната сума, доколкото към датата на сключване на договора за кредит размерът на застрахователната премия бил предварително определен в същия и бил включен в размера на главницата по погасителния план, като при това положение същата възлизала в размер от 12987,62 лева. Твърди, че кредиторът не е посочил какви допускА.я са били взети предвид за да достигне до посочения в договора за кредит размер на ГПР от 34,67 %, поради което било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не отговаря на действителният такъв. Излага и съображения за недействителност на договора поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото същият не е написан по ясен и разбираем начин относно всички негови съществени елементи. При тези твърдения счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основА.е чл. 22 ЗПК, като в тази връзка твърди, че на основА.е чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Ето защо предявява настоящия иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с отговор на исковата молба ответното дружество 1 навежда възражения за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че не е легитимиран да отговаря по настоящия иск, доколкото с договор за цесия от 19.11.2024 г., сключен между „ТБАБ“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД, вземА.ята от ищцата А. Г. Г., произтичащи от договор за потребителски кредит № 7053238498 от 21.12.2021 г. са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД, поради което „ТБАБ“ ЕАД не е кредитор по процесния договор за кредит, съответно предявеният иск бил недопустим. По същество оспорва иска като неоснователен, като твърди, че процесният договор за кредит не е недействителен, като е сключен при спазване на законовите изисквА.я на ЗПК. Оспорва да е налице неяснота по прилагането на ГПР по кредита, с което да е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото в договора за кредит са посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Излага съображения, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена, като в заемното съглашение били посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускА.я, като така посочените компоненти се съдържали в процесния договор за кредит. Твърди, че не е налице основА.е за включване на застрахователната премия в ГПР по процесния договор за кредит, тъй като застрахователния договор е сключен по избор на ищцата и не е бил условие за отпускане на кредита, като това е изрично уговорено между стрА.те в чл. 19 от договора. Оспорва да е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ГПК, като твърди, че договорът за потребителски кредит е съставен с размер на шрифта 12, вид Arial Narrow, като предвид че застрахователният договор е отделно правоотношение, то за него в ЗПК и КЗ не е предвидено изискване за шрифт. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Третото лице помагач – „АСВ“ ЕАД с ЕИК 203670940, не взема становище. Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното: По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че стрА.те са сключили Договор за потребителски кредит № 7053238498 от 21.12.2021г. Видно от представения Договор за потребителски кредит на ищцата е отпуснат кредит в размер на 10000 лева със срок на издължаване – до 25.12.2024 г. Съгласно чл. 7.1 от договора общият размер на кредита е 12987,62 лева, като сумата от 10000 лева и застрахователна премия в размер на 2987,62 лева, от която – 359,65 лева – застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ и 2627,97лева – „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“. Съгласно чл. 9.1 годишният лихвен процент е 30,39 %. В чл. 10 е посочен ГПР 34,67 % и обща сума, дължима от потребителя 19947,95 лева. В чл. 19 от договора е посочено, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желА.е и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагА. от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия Договор. Представен е неподписан документ с дата 21.12.2021 г., озаглавен Информационен документ за застраховка на кредитопоучатели, както и декларация за определяне на изисквА.ята и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“, предоставена от Mediguide International, с която се посочва, че застрахователните програми съответстват на изисквА.ята и потребностите на А. Г. Г. и че същата дава изрично съгласие за присъединяване като ползващо се лице по допълнителна услуга “Второ медицинско мнение“. Представена е и информация по чл. 324-327 КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за 2 кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД. Представен е и Сертификат № 170532384982021 от 21..12.2021 г. без подписи, в който са посочени застрахователи Cardif assurance vie sa, France чрез „К Животозастраховане, Клон България с ЕИК ****** и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „К Общо застраховане, Клон България“ с ЕИК ****** чрез застрахователен агент „ТБАБ“ ЕАД и предмет застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и застрахователна премия, дължима еднократно при отпускане на кредита в общ размер от 2987,62 лева, определена при месечна застрахователна премия от 9,99 лева. Представени са и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, неподписА. за застраховано лице и Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ с дата 21.12.2021 г. СъдържА.ето на процесния договор, преценено с оглед предмета, стрА.те и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата – кредитополучател е физическо лице, на което по силата на договора е предоставен кредит, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на процесния договор приложение намират изисквА.ята, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. На първо място в случая освен цифрово посочване на ГПР договорът с ищцата не съдържа взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляването му. Липсва допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързА. с кредитното правоотношение. На следващо място в изчислението, при липса на друго посочено в договора, очевидно е включен като разход по кредита само размерът на възнаградителната лихва, но не и застрахователните премии по застраховките, които са включени към главницата като част от сумата, с която е кредитирана ищцата. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК § общ разход по кредита за потребителя са и разходите за допълнителни услуги, свързА. с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая от представения сертификат, който на практика не съдържа ясни изявления на застрахованото лице за встъпване в застрахователно правоотношение, може да се направи извод, че ответникът „ТБАБ“ ЕАД е действал като застрахователен агент на застрахователите Cardif assurance vie sa, France чрез „К Животозастраховане, Клон България с ЕИК ****** и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „К Общо застраховане, Клон 3 България“ с ЕИК ******. От представените пространни, но усложнени и неясни за физическите лица потребители документи следва извод, че едновременно със сключване на договора за кредит са сключени чрез ответника и предлагА. от посочените застрахователи застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с включена допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Застрахователните премии по същите съгласно 7.1. и 7.2.3 е предвидено да бъдат част от отпуснатите средства по кредитите и да бъдат преведени от ответника на съответния застраховател. Видно от начина на изготвяне на договора и погасителния план е, че застрахователните премии формират част от главницата по кредита, изначално се включват в отпускА.те средства и съответно също се олихвяват с уговорената възнаградителна лихва. Посоченото съдът намира за очевидно изключващо защитната теза на ответника, че застраховките не съставляват условие за сключване на кредита. Не е налице соченият от ответника свободен избор на ищцата да се присъедини към застрахователните програми. Такъв избор изобщо не е се установява да е предлаган. Инкорпорирането на застрахователните премии в договора за кредит и включването им в главницата на практика лишава кредитополучателя от възможността да откаже включването му в застраховката. Налице е предварително бланкетно съдържА.е на декларация, което категорично не води до извод и тълкуване в смисъла, предлаган от ответника, че ищцата свободно е избрала да сключи застрахователен договор. На фона на предварително определен към момента на сключване на договора за кредит размер на застрахователната премия, включен в размера на главницата, очевидно декларативното и бланкетно е съдържА.ето на чл. 19 от договора, съгласно който при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Преценката за това дали сключването на договор за услуга е задължително условие за получаване на кредита и дали предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия по см. на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да е конкретна и да изхожда от същинския смисъл на уговорките между стрА.те, тълкуван и изведен на база съвкупна преценка на мехА.зма на договаряне, начина на сключване и съдържА.е на договора. Тази преценка в случая съдът намира, че води до несъмнен извод, че застраховането по предлагА.те от ответника като застрахователен агент застрахователни програми е задължително условие за сключване на договора при уговорените условия за лихва и срок на издължаване. Следователно разходите за застрахователни премии съставляват общ разход по кредита и на основА.е чл. 19, ал. 1 ЗПК са част от компонентите на ГПР. Поради това и посочените в договора размери на ГПР не отговарят на действителните такива, което е довело до нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитираната разпоредба въвежда императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл. 10, пар. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускА.я, използвА. за изчисляването на този процент. Следователно неотчитането на застрахователната премия при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основА.е чл. 22 от ЗПК. (в този смисъл – определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС). Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържА.е на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Цифровото посочване на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, е равнозначно на неизпълнение на изискването на цитираната норма, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона на предлагА.те от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че „чл. 10, пар. 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Неоснователно е възражението на ответника, че застрахователната премия е включена в ГПР, тъй като е част от главницата по кредита. Главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а е величината, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула. По изложените мотиви настоящият съдебен състав на СРС приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основА.е – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на същинското императивно изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържА.ето му, а именно в него липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид посоченото искът като основателен следва да се уважи като се прогласи нищожността на договора. По разноските Предвид изхода на делото, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи разноските за производството в размер на 800 лева, от които 400 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение, намалено на основА.е чл. 78,ал. 5 ГПК по възражение за прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и без съдът да дължи съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 118-ти състав,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иск на А. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Д 2“, бл. 223, вх. А, ет. 7, ап. 19 срещу „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ДХ” № 52-54, на основА.е чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за недействителен договор за потребителски кредит № 7053238498, сключен между стрА.те на 21.12.2021 г., поради противоречието му със закона. ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. ДХ № 52-54 да заплати на А. Г. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Д 2“, бл. 223, вх. А, ет. 7, ап. 19 сумата от 800 лева – разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „АСВ“ ЕАД с ЕИК 203670940. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Ти Би Ай Банк – гражданско дело № 20251720102351 по описа на Районен Съд – Перник, XIV-ти граждански състав

РЕШЕНИЕ № 1022 гр. Перник, 10.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720102351 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК. Образувано е по искова молба на И. М. Х. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Ищецът твърди, че на 21.11.2024 г. страните сключили договор за потребтелски кредит, кл. № *************, по силата на който била отпусната в заем сумата от 20 000 лв., който кредитополучателят следвало да върне. Била уговорена и застрахователна премия в общ размер на 3959,64 лв. (за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА, за застрахователна премия от 3 600 лв. и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА за застрахователна премия от 359.64 лв.), фиксиран лихвен процент, в размер на 22.52 % и ГПР в размер на 24.81 % за целия срок на договора. Изложени са съображения, че в договора липсвала прозрачност относно начина на формиране на общата сума, подлежаща на връщане и на ГПР, в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че застрахователната премия фактически е била задължително условие за отпускане на кредита (макар формално в договора да е посочена като доброволна), поради което следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 2 и чл. 21 ЗПК, но това не е сторено. Посочва, че макар в договора да бил посочен размер на кредита 20000 лв., погасителният план предвиждал връщане на 23 959,64 лв. (с включената застраховка), без ясна разбивка на всяка вноска на главница, лихва и разходи, каквато се изисква от чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като по този начин потребителят бил лишен от възможността да разбере реалната стойност на кредита и условията за погасяването му. Изложени са правни съображения, че тези пороци водят до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК, поради нарушение на императивни правни норми и на връщане подлежи единствено чистата стойност на получения кредит, но не и допълнителни плащания. При изложените твърдения се иска прогласяване на договора за недействителен поради противоречието му със закона. Претендират се разноски. Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1 ГПК, оспорва исковете като неоснователни, с твърдения, че договорът съответства изцяло на 1 изискванията на ЗПК. Поддържа, че погасителният план съдържа всички необходими реквизити – размер, падеж и брой на вноските, както и разбивка между главница и лихва, както и че лихвата и ГПР са посочени ясно в договора, като липсва изискване в договора да бъдат представяни допълнително формули или изчислителни методики, тъй като те са нормативно уредени. Поддържа, че застраховката е била доброволно избрана от кредитополучателя и не е представлявала задължително условие за сключване на договора, следователно правилно не е била включена в ГПР. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност, в случай, че договорът бъде прогласен за недействителен, моли ищцата да бъде осъдена да заплати сумата от 11307,62 лв., представляваща остатъка от чистата стойност на кредита. Под евентуалност е формулирал и възражение за прихващане на дължимата и неплатена чиста стойност на кредита 11307,62 лв. с разноските, които биха били присъдени в полза на ищеца в случай, че главният иск за недействителност на договора бъде уважен. С определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК съдът е приел за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск, но не и възражението за прихващане на дължимата и неплатена чиста стойност на кредита 11307,62 лв. с разноските, които биха били присъдени в полза на ищеца. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд Перник е сезиран с главен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, както и евентуален насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, вр. чл. 23 ЗПК за заплащане на чистата стойност на кредита. В процесния случай заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се обстоятелства относно сключването на договора при посочените в исковата молба параметри и реалното предаване на заемната сума. От приобщените писмени доказателства – договор за кредит, стандартен европейски формуляр, заявление за рефинансиране, застрахователна програма, декларация за определяне изискванията и потребностите и за присъединяване застраховано лице към застрахователна програма, , сертификат за застрахователна програма, , общи условия за ползване на допълнителни медицински услуги „Второ мнение“, както и приетата и кредитирана от настоящия състав като компетентно изготвена ССчЕ, се установява сключването между страните в настоящото производство на договор за потребителски кредит, кл. № ************* на 21.11.2024 г., по силата на който на ищцата в заем била отпусната сумата от 20000 лв. с посочените в исковата молба срок на погасяване и допълнителни елементи (застрахователна премия в общ размер 3959,64 лв., фиксиран лихвен процент 22,52% и ГПР 24,81“), че кредитодателят реално е предал на кредитополучателя заемната сума, както и че ищцата е извършвала частични плащания по договора – в общ размер от 8693,38 лв. От съдържанието на процесния договор се установява, че процесният казус се отнася права и задължения, произтичащи от двустранна, възмездна, консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на възнаградителна лихва, поради което и с оглед качеството на страните по него, в контекста на дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗПК приложение намират и специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит относно неговото съдържание. По делото не се спори, че кредитът е реално предоставен, че не е бил обслужван редовно, както и че непогасеният 2 остатък от размера на задълженията възлиза на посочения в исковата молба. Основното спорно обстоятелство се концентрира върху въпроса за действителността на договора за кредит, респ. въпроса дали същият може да бъде валиден източник на права и задължения, във връзка с което ищцовата страна е изложила мотивирано становище за недействителност. В чл. 7 – общ размер на кредита и условията за усвояването му е отразен размер на кредита 20000 лв., общ размер на застрахователната премия – 3959,64 лв. (от които застраховка BANK Пакет 3 Кредит + сметка (bill) в размер на 3600 лв., както и застраховка BANK Пакет 3 Сметка (bill) в размер на 359,64 лв.), след това е посочен общ размер на кредита възлиза на 23959,64 лв. Уговорени са фиксиран лихвен процент, в размер на 22.52 % и ГПР в размер на 24.81 % за целия срок на договора. В договора е инкорпориран и погасителен план за периода на погасяване – 25.12.2024 г. – 25.11.2027 г., където е включена и лихвата, като общият размер на сумите, които следва да се платят видно от погасителния план възлиза на 33174,90 лв., от които 23959,64 лв. главница и 9215,26 лв. лихва. Съгласно чл. 7.2.3 от Договора за кредит, „В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), застрахователна премия, се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора“. Клаузата на чл. 19 от Договора предвижда: „Изискуемите застраховки, ако има такива: При сключването на този Договор, Потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение Потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия Договор.“ Няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че наред с договора за кредит на същата дата – 21.11.2024 г., ответницата е сключила с „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ договор за застраховка „Защита на кредита“ и „защита на сметкита“ и Ползващо се лице по допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“ със същия номер и дата съгласно Сертификат № 170536640002024 от 21.11.2024 г. за срок „равен на срока на Догвора за потребителски кредит“кредит, със застрахователна сума, съответстваща на дължимите месечни погасителни вноски или баланса по кредита, с ползващо се лице „Ти Би Ай Банк“ АД и застрахователна премия в размер на процент от финансираната сума по договора за кредит. Отразено е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „Ти Би Ай Банк“ АД, чрез застрахователния агент „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Прави впечатление, че докато в договора за кредит е посочено името на служителя, сключващ договора, и същият е подписан с електронни подписи на страните, в застрахователния договор не е отбелязано име на служителя, сключващ застраховката. Същевременно както кредитът, така и застраховката са подписани от кредитополучателя с електронен подпис на 21.11.2024 г. в 17:01 минути, а на мястото за подпис на застрахователя не е положен електронен подпис, а със саморъчни подпис и печат, визуално очевидно възпроизведени от един и същи образец чрез компютър /л. 62-63, л. 68-69/. В тази връзка по делото е назначена ССчЕ, като вещото лице е констатирало, че общата сума, подлежаща на връщане по кредита възлиза на 33174,90 лв., платим на 36 равни погасителни вноски по 621,53 лв., при ГПР 24,81%, лихвен процент 22,52%. От заключението на ССчЕ се установява, че застрахователната премия не е включвана в ГПР, като с включването на всички допълнителни плащания в ГПР, включително и сумата за застраховка, същият би възлизал на 38,11%, а не на 24,81%. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ като неоспорено от страните, като изготвено компетентно, безпристрастно и изчерпателно. Съдът намира, че процесният договор за кредит не съответства на императивните изисквания на чл. 11, , ал. 1 т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен действителният размер на ГПР, което води до недействителност на договора– арг. чл. 22 ЗПК. 3 Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите отразява „общите разходи по кредита“ на потребителя, като това понятие е дефинирано в § 1, т. 1 ЗПК като включващо „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит… в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора. При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговецакредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Съдът на ЕС е задал още два критерия, въз основа на които разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те са непропорционални спрямо размера на главницата или представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В настоящия случай са изпълнени и двете предпоставки. В процесния случай към ГПР не е била включена сумата за застраховка. Получаването на кредита при предлаганите условия (т. 7 от условията) включва застрахователна премия, която се дължи във връзка със сключен между ответницата и „Кардиф общо застраховане клон България“ КЧТ договор за застраховка „защита на плащанията“. Същата възлиза на 1/5 от стойността на обезпечения кредит, като трябва да се има предвид, че се покриват ограничени като брой и вид застрахователни рискове. Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е била необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само от буквалното съдържание на предварително изготвените от търговеца клаузи. В тази връзка, ирелевантни са обстоятелствата дали договорът и общите условия формално определят застраховката като допълнителна незадължителна услуга, доколкото подобни клаузи представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе. В настоящия случай съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри. От съдържанието на договора за кредит и условията към него е видно, че размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на сключването му и е включен в погасителния план. Видно от представения застрахователен сертификат, единствената цел на пакет „Защита на кредита“ е да покрие риска, който търговецът-кредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение – например при смърт или трайно намалена работоспособност в резултат на злополука или заболяване застрахователната сума и лимит възлизат на целия първоначален размер на кредита, като на застраховащия „Ти Би Ай Банк“ се изплаща баланса по кредита, а на застрахования/законните му наследници се изплаща разликата между първоначалния размер на кредита и баланса по кредита (която на практика би могла да е минимална или никаква, ако застрахователното събитие настъпи скоро след сключване на договора). Застрахователната сума е обусловена от баланса по кредита и по този начин приравнява застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният 4 фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на застрахователно правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване на описаните в застрахователния сертификат събития. Не без значение е и обстоятелство, че банката действа като застрахователен агент на Кардиф Животозастраховане и Кардиф Общо Застраховане по силата на договор за застрахователно агентство от 26.08.2019 г., в сила от 01.09.2019 г., (видно от „Информация за застрахователния посредник“ на TBI Bank /л. 57/, където се упоменава и „Групов застрахователен договор № 01/2019“ за застрахователни програми „Защита на кредита“, „Защита за 66+“ и „Защита на сметките“, сключен между Кардиф Животозастраховане, Кардиф Общо Застраховане от една страна и TBI Bank като застраховащ от друга.) Съвкупната преценка на тези обстоятелства във връзка с договора за кредит и договора за застраховка води до извод, че могат да се приложат последиците, изведени в решението на СЕС – застрахователната премия да се приеме като част от общите разходи по кредита. Процесният договор за кредит формално съдържа посочване на ГПР, но размерите на величините, посочени в договора, не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е ситуация, която според настоящия състав следва да се приравни по правни последици на липса на посочване на ГПР. Този извод следва и при съответното тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с изискването на чл. 22, § 3 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити задълженията по националния закон да не могат да бъдат заобиколени, поради начина на формулиране на договорните клаузи. Значението на точното посочване на ГПР за избора на потребителя дали да получи определен кредит е изяснено в практиката на Съда на Европейския съюз – съгласно т. 62–67 от Решението от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko s.r.o., това е от съществено значение за правилната конкуренция на кредитния пазар и касае възможността на потребителите да разберат какво ще е задължението им. Поради това следва да се приеме, че неточното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит следва да се приравни на липса на такова посочване. Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед всичко изложено, предвид липсата на коректно посочване на действителния размер на ГПР, настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което главният иск е основателен и следва да бъде уважен. Вещото лице е констатирало, че извършваните от кредитополучателя плащания са в общ размер на 8693,38 лв., т.е. не са налице плащания, надхвърлящи главницата по договора. В тази връзка кредитополучателят следва да върне чистата стойност на кредита, обявен за недействителен – арг. чл. 23 ЗПК, чийто остатък възлиза на 11 306,62 лв., съгласно неоспореното заключение на вещото лице, поради което насрещният иск е основателен и също следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата от 1 лев. По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер 2200 лв., от които 800 лв. държавна такса, 300 лв. разноски за вещото лице по ССчЕ, както и 1100 лв. адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовата страна, с оглед материалния интерес на делото и размерите, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за платена държавна такса в размер на 452,30 лв. държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200,00 лв. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1/2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството на положения труд, да се изхожда от обоснована преценка на реалните разходи, които са извършени от дружеството, часовете необходими на юрисконсулта за подготовка и извършване на действията по процесуално представителство и др. Така при прихващане на двете насрещни еднородни вземания за разноски в процеса, включително във връзка с изявлението на ответника в писмения отговор ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1547,70 лв. разноски по делото – по компенсация. Без уважение следва да бъде оставено възражението за прихващане на дължимата и неплатена чиста стойност на кредита 11306,62 лв. с присъдените в полза на ищеца разноски в процеса, доколкото не са налице предпоставките за това. Така мотивиран, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в отношенията между И. М. Х. с ЕГН **********, адрес: ******************** и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с адрес: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че Договор за потребителски кредит № ************* от 21.11.2024 г., сключен между И. М. Х. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, е нищожен, поради противоречие със закона. ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК И. М. Х. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 сумата в размер на 11 306,62 лева /единадесет хиляди триста и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща остатък от чистата стойност по Договор за потребителски кредит № ************* от 21.11.2024 г., платима по банкова сметка с титуляр „Ти Би Ай Банк“ АД, IBAN BG13 TBIB 9310 10 00001816, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11306,62 лв. до пълния претендиран размер от 11307,62 лв. като неоснователен. ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на И. М. Х. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК сумата от 1547,70 лева – разноски пред Районен съд Перник – по компенсация. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.