Профи Кредит – бързи кредити

Профи кредит – Гражданско дело № 20251110149457 по описа на Софийски Районен съд, 51-ви състав

РЕШЕНИЕ № 9752 гр. София, 22.05.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ,

в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110149457 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД. Ищцата А. З. И. твърди, че на 20.09.2024 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит (ДПК) № ., по силата на който е получила сумата от 800 лв., която е следвало да върне за срок от 18 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 48,81% и ГЛП 41,00%. Поддържа, че размерът на вноската по кредита е 59,90 лв., но към нея е добавено възнаграждение за закупени допълнителни услуги в общ размер от 872 лв., представляваща сбор от допълнителни услуги „.“, в размер от 360 лв. и „.“, в размер на 512 лв., което е следвало да се заплаща заедно с месечните вноски по главницата и лихвата на кредита и с което общата месечна вноска ставала 108,34 лв., а общата дължима сума по договора – 1950,32 лв.. Излага доводи, че договорът е нищожен поради противоречие със закона и заобикалянето му по смисъла чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради липса на ясна методика, тъй като в договора и общите условия липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, което нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че ГПР е невярно посочен, тъй като допълнителните услуги „.“ и „.“ са част от общите разходи по кредита, тъй като действията по тях са присъщи на кредитора. Смята, че с включването им, реалният ГПР надхвърля законовия лимит от пет пъти 1 законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда доводи за заобикаляне на закона, доколкото таксите за допълнителни услуги са били използвани за скрито неоснователно обогатяване на кредитора и прикриване на прекомерна цена на кредита. На последно място навежда доводи за противоречие на споразумението за допълнителните услуги, за които потребителят дължи възнаграждение в договорения размер на 872 лева с добрите нрави. С тези твърдения и доводи иска от съда прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № ./20.09.2024 г., поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, алтернативно поради накърняване на добрите нрави. Ответникът „.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Признава факта на сключването на договора на посочената дата и при посочените параметри. Твърди, че на ищцата е предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и тя е била информирана за всички условия преди подписването. Поддържа, че страните са се съгласили свободно с условията и лихвения процент и че договорната лихва не е ограничена от размера на законната лихва. Сочи, че ГПР е фиксиран и изчислен съгласно Приложение 1 към ЗПК, като законът не изисква посочване на методика в самия договор при фиксиран лихвен процент. Излага, че допълнителните услуги са доброволни и услугите „.“ и „.“ не са условие за отпускане на кредита, а са предоставени по изрично искане на ищцата за преференции и затова те не е следвало да се включват в ГПР съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Подчертава, че дори да има неточност в ГПР, това не следва да води до пълна нищожност на договора, а само до недължимост на надвишената част. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД: Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби, респ. ги заобикаля или накърнява добрите нрави. С доклада си по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: На 20.09.2024 г. ищцата е сключила с ответника Договор за 2 потребителски кредит № ., по силата на който е получила сумата от 800 лв., която е следвало да върне за срок от 18 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 48,81% и ГЛП 41,00%. Първоначалния размер на вноската по кредита е бил 59,90 лв., но към нея е добавено възнаграждение за закупени допълнителни услуги в общ размер от 872 лв., представляваща сбор от допълнителна услуга „.“, в размер от 360 лв. и допълнителна услуга „.“, в размер на 512 лв., което е следвало да се заплаща заедно с месечните вноски по главницата и лихвата на кредита и с което общата месечна вноска е била променена на 108,34 лв., а общата дължима сума по договора на 1950,32 лв. Възнаграждението за допълнителните услуги „.“ и „.“ не е било включено сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита. Включването на горното възнаграждение сред горните стойности би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. От приетите по делото писмени доказателства — ДПК № . от 20.09.2024 г. и погасителния план — се установява наличието на облигационна връзка, подчинена на изискванията на ЗПК. В процесния ДПК и свързаните с него Общи условия (ОУ) са предвидени клаузи за допълнителни услуги „.“ (Fast) и . (Flexy). Услугата „.“ предоставя на потребителя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Съгласно чл. 15.1 от ОУ потребителят, закупил услугата, получава становище по искането за кредит в рамките на 1 час от постъпването му в системата на кредитора. В допълнителната преддоговорна информация се уточнява, че становището обикновено се дава до 15 минути, а изплащането на сумата се гарантира в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Предвиденото възнаграждение за тази услуга, съгласно договора, е в размер на 360 лв. Допълнителна услуга „.“ (Flexy) предоставя на потребителя право на едностранна промяна на погасителния план на кредита. Съгласно чл. 15.2 от ОУ услугата включва право на отлагане на вноски, намаляване на размера им или промяна на падежната дата при изпълнение на специфични изисквания. В чл. 15.2.1.а от ОУ са изброени конкретните обстоятелства, при настъпването на които потребителят може да поиска отлагане. Същите включват: 1) Дългосрочна неработоспособност на потребителя или член на домакинството му; 2) Прекратен трудов договор; 3) Неплатен отпуск, по-дълъг от 10 дни; 4) Загуба или повреда на имущество вследствие на бедствие (пожар, наводнение и др.); 5) Смърт на лице, участващо с доходите си в домакинството на клиента; 6) Задължение на работодател към клиент или към друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; 7) Намаляване на работното време или 3 заплатата. Описаната допълнителна услуга „.“ дава възможност на потребителя да поиска намаляване на вноска с до 75%, но размерът й не може да бъде помалък от 30 лв. (чл. 15.2.2 от ОУ). Клаузата в чл. 15.2.3 от ОУ дава възможност и за промяна на датата на падеж въз основа на писмено заявление. Предвиденото възнаграждение за услугата „.“, съгласно договора, е в размер на 512 лв. От съдържанието на ДПК се установява, че общата сума на възнаграждението за услугите е в размер на 872 лв., което се разсрочва за срока на договора и се заплаща на месечни вноски от 48,44 лв. и една последна вноска в размер на 48,52 лв., които се добавят към вноската по кредита. Пълният размер на горното възнаграждение става изискуем при подписване на договора, като се разсрочва за срока му, освен в случаи на предсрочно погасяване или ако потребителят се възползва от правото си на отказ от договора. Настоящият съдебен състав намира, че услугата .“ не представлява реална „допълнителна услуга“ по смисъла на закона, тъй като действията по разглеждане на заявлението, проверка на кредитоспособността и изплащане на сумата са присъщи и задължителни действия на кредитора, без които договорът не може да бъде сключен или изпълнен. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът няма право да събира такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тъй като „.“ обслужва именно процеса по усвояване, тя е законово забранена такса, маскирана като услуга. Всяка сума, която е известна на кредитора към момента на сключване на договора и която потребителят трябва да заплати във връзка с него, съставлява част от цената на финансовия ресурс. Тъй като таксите за „.“ и „.“ са фиксирани още в договора и са разсрочени в погасителния план, те не са „незадължителни разходи“, а предвидими компоненти от цената на кредита, които потребителят фактически приема, за да получи заема. Съдът приема, че разделянето на цената на кредита на „лихва“ и „такси за услуги“ е изкуствена правна конструкция, тъй като целта на това разделяне е в договора формално да се впише ГПР под законовия таван, който възлиза на около 50%, докато реалното оскъпяване, с включване на допълнителните такси, често надхвърля 100% или 200%. Това представлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която ограничава ГПР до петкратния размер на законната лихва. Когато една услуга се предлага като „избор“, но масово се включва в договорите (често чрез избрани по презумпция опции в сайтовете), тя е механизъм за прикриване на прекомерна печалба. В настоящия случай таксите, възлизащи в общ размер на 872 лв. се съотнасят като 109% от главницата по договора (800 лв.). Услугата „.“ предоставя на потребителя право, което може никога да не бъде упражнено, но същевременно се заплаща 4 винаги, скъпо и авансово чрез разсрочване. От изложеното следва извод, че уговарянето на възнаграждение, което не съответства на никаква реална допълнителна облага за потребителя, а само увеличава неговата задлъжнялост, води до драстична липса на еквивалентност на престациите, до неоснователно обогатяване на кредитора и затова накърнява добрите нрави. В нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК законодателят е предвидил широк обхват на понятието „общ разход по кредита“, включващ всички разходи, известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати. Тъй като услугите „.“ и „.“ са уговорени едновременно с кредита и стойността им е разсрочена в погасителния план, те съставляват част от цената на кредита и като такива, е следвало да бъдат включени в ГПР по договора, което не е сторено от ответника. Невключването на тези такси води до извод, че, посоченият ГПР от 48,81% е неверен. Съгласно чл. 22 от ЗПК, неспазването на изискванията за точно съдържание на ГПР (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК) влече пълна нищожност на договора, тъй като при невярно посочен ГПР, действителният размер на който надвишава посочения такъв, потребителят се въвежда в заблуждение относно реалната тежест на кредита, което препятства възможността потребителят да направи информиран икономически избор. В заключение, настоящата инстанция посочва, че тези такси не са за „услуги“, а са инструмент за генериране на доход, надвишаващ законовите ограничения, което според практиката на СЕС (дело C-714/22) и българските съдилища, е основание за обявяване на целия договор за нищожен. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК повелява, че при неспазване на задължителното съдържание по чл. 11, договорът е недействителен. Неточното посочване на ГПР се приравнява на липса на такова, което лишава потребителя от възможността да прецени реалната финансова тежест. По делото е безспорно, че при включване на тези разходи, ГПР превишава законовия таван, което съставлява заобикаляне на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените по-горе съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен. Поради прогласената нищожност на договора, съгласно правилото в чл. 23 ЗПК, ищцата дължи на ответника само чистата стойност на кредита (800 лв.), а всички платени суми над този размер се явяват получени без основание. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски. Ищцата е доказала сторени разноски за държавна такса в размер на 78,01 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв. Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. С оглед на отсъствието на фактическа и правна сложност на делото, което се решава въз основа на еднотипна и установена съдебна практика, и предвид обстоятелството, че делото е приключило в едно заседание без събиране на допълнителни доказателства, освен писмените такива, представени от страните, съдът намира, че следва да редуцира възнаграждението на адвоката на 204,52 евро (равностойни на 400 лв.). Следователно, общият размер на дължимите разноски, конвертирани в евро съгласно фиксирания курс, възлиза на 244,41 евро (39,89 евро за държавна такса и 204,52 евро за правна защита и съдействие). Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. З. И., ЕГН **********, срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че сключеният между кредитора „.“ ЕООД и клиента А. З. И. Договор за потребителски кредит № . от 20.09.2024 г., е нищожен. ОСЪЖДА „.“ ЕООД да заплати на А. З. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 244,41 евро, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20244440101224 по описа на Районен Съд – Червен Бряг

РЕШЕНИЕ № 311 гр. гр. Червен бряг, 06.09.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20244440101224 по описа за 2024 година В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. О. С. с ЕГН ********** чрез адвокат Б. Й. от САК със съдебен адрес гр. С**** против „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. С**** Е, вх. В, с управители С****, Я**** и Н*** с която се иска от съда да прогласи нищожността на сключения между страните на 20.12.2022г. договор за потребителски кредит. Претендира разноски. Ищецът твърди, че сключил договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40014305852 от 20.12.2022 г. с ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, гр. С***, представлявано от: 1. С***, 2. Я**** и З.Н***, по силата на който му бил предоставен кредит от 5000,00 лева, които следвало да върне за 36 месеца при лихвен процент от 41,00 % годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,19 %. Взетият кредит е в размер на 5 000 лева при обща сума за връщане в размер на 13 830.56 лева. Поддържа, че възнаграждението наречено: допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ и допълнителната незадължителна услуга „Флекси“, които са общо в размер на 5 250 лева, надвишаващи взетия размер на кредита от 5 000 лева, което възнаграждение следва да се включи в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следвало да се включи като част от ГПР по кредита, като същата била неправомерно начислена, вкл. поради противоречие с добрите нрави, като целяла повишаване на кредитните разходи, поради което целият договор бил нищожен. Претендира разноски. Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – „Профикредит България“ ЕООД с 1 ЕИК 175074752, с който счита всички изложени в исковата молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите от договора за кредит, за необосновани, неоснователни и недоказани. Твърди, че процесното кредитно правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищеца, че целия договор за потребителски кредит е недействителен, както и отделни негови клаузи са неоснователни. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски. В съдебното заседание ищецът редовно призован, не се явява и не изпраща представител, депозирал е писмено становище, с който поддържа иска и претендира разноски. Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Предоставил е писмено становище, с което поддържа отговора и иска присъждане на разноски. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: От представения с исковата молба договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40014305852 от 20.12.2022 г., за който страните не спорят, че е сключен между тях, се установява, че ответникът е представил на ищеца кредит от 5000,00 лева, който последният се задължил да върне на ответника за три години, като заплати и годишен лихвен процент от 41,00 % годишно, като в договора за кредит е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 49,19 %, и обща сума за връщане на главница и договорна лихва от 8 580,56 лева. В договора е предвидено, че ищецът се задължава да заплати и възнаграждението наречено: допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ и допълнителната незадължителна услуга „Флекси“, които са общо в размер на 5 250 лева. С допълнителните услуги общата сума за връщане е в размер на 13 830.56 лева. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД), вр. с чл. 11, ал. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал 2 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК за установяване, че страните не са обвързани от сключен помежду им договор за кредит поради неговата нищожност поради противоречие със закона – не съдържа реквизит – правилно посочен годишен процент на разходите. Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, в който не всички вземания, които са разходи, установени за отпускане на кредита, са били включени в общия размер на разходите по формулата за изчисляване на ГПР. Не е спорно, че между страните е сключен договор за кредит, който има характер на потребителски такъв. Единствен въпрос, заявен в исковата молба е правилно ли е отразен ГПР в договора. По делото е изготвена и счетоводно – икономическа експертиза Съгласно Договор за потребителски кредит № 4001430585, сключен на 22.12.2022 г., между 2 ищацата М. О. С. и кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД, последния предоставя сумата 5000 лв. на ищеца за срок от 36 месеца, при условия , подробно описани в приложения към делото договор, както следва фиксиран ГЛП 41% и ГПР 49,16% при месечна вноска 238.42 лв. При отпускане на кредита са закупени допълнителни услуги „ Фаст“ и „Флекси“ на обща стойност 5250 лв, която сума се издължава на равни вноски в размер на 145,84 лв, добавени към месечната вноска по кредита. С тези допълнителни услуги месечната вноска по кредита възлиза на 384.26 лв. Приложен е Погасителен план с точна разбивка на 36-те месечни вноски, включваща дължима главница, лихва и вноска за закупени допълнителни услуги. Посоченият в процесния договор ГПР в размер на 49.19% включва единствено възнаградителната лихва. Допълнително закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени като разходи, при изчисляването на ГПР. Заключението на вещото лице е следното: Обявеният ГПР от 49.19% съответства на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която ограничава размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ, към датата на сключване на договора (4,35 пъти по висок). При включване на допълнително закупените услуги „Фаст“ в размер на 2000 лв. и „Флекси“ в размер на 3250 лв., с общ размер на допълнителните услуги 5250.00 лв. в определяне на ГПР, последния възлиза на над 100% (-128.19%). Така определен ГПР се отнася над 11 пъти към законната лихва, определена на 20.12.2022 г. Съдът намира, че предявените установителни искове са процесуално допустими, като правният интерес на ищеца се основава на обстоятелствата относно наличието на облигационно правоотношение между страните, чийто правопораждащ юридически факт е именно процесният договор за потребителски кредит. Процесният договор за потребителски кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на 3 предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към 20.12.2022 г., датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит, законната лихва възлиза на 11.30%, формирана от обявения от БНБ ОЛП от 01.12.2022 г. в размер на 1.30% +10 пункта надбавка. На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава 4 всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на посочените допълнителни услуги съгласно приложимите Общи условия към договора за потребителски кредит, включително начина и условията за предоставянето им, както и от приобщаването им към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за потребителски кредит и погасителния план към него. Касае се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат квалифицирани като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум. 5 Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които представляват общи разходи по кредита. Този извод е следва параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно: 5000 лева – главница, ГЛП – 41 % , ГПР – 49, 19 %, срок – 36 месеца, 8 580,56 лева – общо дължима сума, като са закупени допълнителна услуга „Фаст“ за 2000,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“ за 3250,00 лева, при което общо дължимата сума по договора възлиза на 13 830,56 лева. Не са необходими никакви специални знания, за да се установи, че при посочените параметри на договора размерите на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са и явно непропорционални на размера на получения кредит, не са включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това не са необходими и специални знания, за да се определи, че при включването на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР размерът му би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, Явно защо обаче ответникът отказва да посочи и следващата логична стъпка, която изискванията за добросъвестност (честно информиране на другата страна за условията по договора) налагат – да се съобщи точният и правилно изчислен ГПР с допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Необявяването на това обстоятелство на потребителя прави договора за кредит нищожен поради липса на реквизит – правилно посочен ГПР съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. При това е без значение, че ответникът има икономически интерес да предвиди допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ – това не се оспорва, въпросът е пропорционални ли са допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ и дали честно е запознат ищецът като потребителс последиците. Това не е така. Искът следва да се уважи. Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно: Същият е доказал разноски в размер на 553,23 лева – държавна такса за образуване на делото, като с исковата молба е представен договор за процесуално представителство и заплатена сума в размер на 460,00 лева – адвокатско възнаграждение и 500,00 лева- изплатена сума на вещото лице, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Така мотивиран, Районен съд – Червен бряг, РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. О. С., ЕГН **********, с адрес: село Д***** отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД), вр. с чл. 11, ал. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал 2 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК, по отношение на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. С*****, че М. О. С., ЕГН **********, с адрес: село Д*****, не е обвързана от сключения с дружеството Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40014305852 от 20.12.2022 г., като прогласява нищожност на договора поради противоречие със закона – не е посочен правилно годишният процент на разходите. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. С*****, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: село Д*****, сумата от 553,23 лева (петстотин петдесет и три лева и 23 стотинки) – държавна такса за образуване на делото, сумата от 500,00 лева (петстотин лева и 00 стотинки), представляващи изплатен от ищеца депозит за вещо лице и сумата от 460,00 лева (четиристотин и шестдесет лева и 00 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Плевен в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Профи Кредит България – гражданско дело № 20253330100153 по описа на Районен Съд – Разград

РЕШЕНИЕ № 392 гр. Разград, 30.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330100153 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. със ЗПК. Депозирана е искова молба от Е. Д. В., с която е предявен иск срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за установяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/04.05.2022 г., сключен между страните по делото, с параметри: главница 5000 лв., срок за погасяване 36 месеца, последната – на 08.11.2024г., вноските са по 243,48 лв., лихвен процент на ден – 0,11%, годишен лихвен процент /ГЛП/ – 41%; годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,85%, дължима сума по кредита – 8765,02 лв., допълнителни услуги „Фаст“ с възнаграждение 1750 лв. и „Флекси“ – с възнаграждение 2000 лв., които допълнителни суми са разсрочени и включени към погасителната вноски, в общ размер 347,65 лв. Излага съображения за нищожност поради противоречие с императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.12, ал.1, т. 7-9 , вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГПР, нееквивалентност на престациите, липса на информация за начина на формиране на ГПР, нелоялна, заблуждаваща търговска практика. Твърди, че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които е предвидено възнаграждение в полза на кредитодателя в размер на 3750 лв. са неравноправни, противоречащи на чл. 10а ЗПК, както и на добрите нрави, уговорени са във вреда на потребителя и целят заобикаляне на императивни норми, уреждащи максималния размер на ГПР, който в конкретния случай не включва посочените възнаграждения, въпреки, че същите са разсрочени и са част от погасителната вноска по кредита. Навежда доводи за противоречие на договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Прилага договор за потребителски кредит, погасителен план, стандартен европейски формуляр, актуално състояние на ответника, договор за правна помощ, пълномощно. Иска присъждане на направените по делото разноски. Иска съдът да задължи ответното дружество да представи Извлечение от сметки, както и погасителен 1 план. Иска да бъде назначена съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице отговори на следните въпроси: 1. Какви суми е изплатил ищецът, в какъв размер на коя дата и какво е погасил с тях? 2. Да посочи в деня на подписване на Договора за потребителски кредит Стандарт № 40009339840 от 04.05.2022 г. каква е била законната лихва? 3. Да посочи съобразно Приложение № I към чл.19, ап.2 от ЗПК, кои компоненти са включени в договорения ГПР в размер на 48.85% и правилно ли кредиторът е изчислил този процент? 4. Да посочи, съобразно Приложение № I към чл,19, ал. 2 от ЗПК в какъв размер е действителния ГПР, като към него добави и възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ в размер на 1 750 лева, Флекси в размер на 2000 лева, или общо в размер на: 3750 лева? 5. Да посочи колко пъти законната лихва опредЕ. за 04.05.2022 г. е към това ГПР? Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за неоснователен по отношение на всички доводи, касаещи недействителността на процесния договор. Оспорва всички твърдения на ищеца за недействителност на отделни клаузи от договора за кредит, неравносправност и противоречие със ЗПК. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 — 9 в относимата към датата на сключване на договора редакция, респ. договорът за потребителски кредит е действителен. Досежно допълнителните услуги, закупени от потребителя, твърди, че възнаграждението за тях не следва да бъде включено в ГПР. Сочи, че в общите разходи по кредита за потребителя, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на споразумение за такива допълнителни услуги е задължително условие за получаване на кредита, каквато хипотеза не е налице. Неточното посочване на ГПР според ответника, не следва да се приравнява на липсващ ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че е спазен чл. 19, ал. 4 ЗПК, където е предвиден максимален праг на размера на ГПР – пет пъти законната лихва. Твърди, че възнаграждението за избран и закупен незадължителен пакет услуги не представлява действие, свързано с усвояване и управление на кредита, респ. не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В конкретния случай размерът на договорната лихва е фиксирана, не е необходимо да се описва начина на формиране, тъй като абсолютната стойност не въвежда в заблуждение. Сочи, че размерът не противоречи на добрите нрави, като излага подробни съображения, свързани с механизма на финансиране и набиране на средства от небанковите институции. Признава, че е сключен процесния договор за кредит, при описаните в същия условия. Претендира разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на по 360,00 лева. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, както и изявление за прихващане на присъдените разноски. След анализ на представените по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: На 04.05.2022 г.между „Профи Кредит България“ ЕООД и Е. Д. В. е сключен на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840, със срок на погасяване 36 месеца и размер на главницата 5000 лв., уговорено погасяване на 36 вноски, последната – на 08.11.2024г., вноските 2 са по 243,48 лв., че е уговорена договорна лихва в размер на 41% – годишен лихвен процент; ГПР – 48,85%. Съгласно погасителния план към договора първата вноска е на 10.06.2022г., а последната – 10.05.2025г., а дължимата сума по кредита е 8765,02 лв. Съгласно раздел V от договора е сключена застраховка Живот, премията по която възлиза на 171 лв. Отделно, в договора е отразено, че потребителят е закупил две допълнителни услуги – „Фаст“ с възнаграждение 1750 лв. и „Флекси“ – с възнаграждение 2000 лв., които допълнителни суми са разсрочени и включени към погасителната вноски, след което общия размер на кредита е 12515,02 лева, а погасителната вноска – с размер 347,65 лв. За безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обявени обстоятелствата, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/ 04.05.2022 г., с параметри: главница 5000 лв., срок за погасяване 36 месеца, която сума е получена от кредитополучателя. Кредитополучателя е подписал декларация, че е запознат и приема приложените към процесния договор Общи условия (ОУ), както и че му е предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и разяснения на преддоговорна информация по договора и споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги Правния спор се свежда до изясняване дали застрахователната премия и уговорените възнаграждения за допълнителни услуги /в размер на 3750 лв./ са разходи по кредита, респективно следва ли да са включени в ГПР по кредита и невключването им влече ли недействителност на договора за кредит в цялост, както и наличие/липса на съответствие на клаузите на договора с императивни правни норми на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП. Съгласно разпредЕ.та доказателствена тежест, на страните е указана необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават твърденията си: -ищецът – че в сключения между страните договор се съдържат атакуваните клаузи, че са включени клаузи в противоречие със закона, неравноправни, наличие на нееквивалентност на престациите, нищожност; -ответникът – че при сключването на договора са спазени императивните правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, включително че клаузите са индивидуално договорени, именно по изрично искане от страна на ищеца. По делото е допусната, назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице В. Х. Д., със задача: След като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, касаеща процесния Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40009339840/ 04.05.2022 г, да отговори на поставените въпроси, експерта отговаря: 1. Какви суми е изплатил ищецът, в какъв размер на коя дата и какво е погасил с тях, как са отнесени счетоводно същите? – в периода от 10.06.2022 г. до 26.12.2024 г. /вкл./ са изплатена общо сума в размер на 4 615,01 лева по процесния кредит, разпределени и счетоводно отразени в ответното дружество както следва: – редовно падежирали вноски по главници в размер на 667,60 лв; – редовно падежирали вноски за лихви в размер на 1280,24 лв.; – редовно падежирали вноски за закупени допълнителни услуги в размер на 912,28 лв.; 3 – начислени лихви за забава върху просрочени задължения в размер на 597,28 лв.; – законна лихви за просрочени главници 1127,61 лв.; – начислена такса по тарифа съгласно ОУ уговорено по т.17.4 – 30,00 лв. 2. Каква е била законната лихва на 04.05.2022 г.? – 10%. 3. Кои компоненти са включени в договорения ГПР в размер на 48.85% и правилно ли кредиторът е изчислил този процент, съобразно Приложение № I към чл.19, ап.2 от ЗПК? – В договорения ГПР в размер на 48,85 % кредитора и ответник „Профи Кредит България“ ЕООД е включил следните компоненти: размер на главницата 5 000,00 лева и договорените лихви по подписания погасителен план възлизащи на обща стойност 3765,02 лева, Изчислен и проверен за целите на ССЧ Годишния процент на разходите възлиза на 49,6533 %, с оглед на което същият е неправилно изчислен в договора за кредит. 4. Какъв размер ще бъде ГПР, когато към него се добавят и възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ /в размер на 1 750 лева/ и Флекси /в размер на 2000 лева/? – Размерът на годишния процент на разходите /ГПР/, когато към него се добавят и възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ / в размер на 1 750 лева/ и Флекси /в размер на 2 000 лева/ възлиза на 104,4049 %. В съдебно заседание експертът допълва, че при включване и на застраховката, ГПР възлиза на 107 %. 5. Редовно ли са водени счетоводните записвания в счетоводните книги и регистри на ответника по делото във връзка с процесния договор? – В съдебно заседание експертът заявява, че счетоводните операции и разчети са водени редовно. Ищцата е получила сумата от 4928,00 лв., като разликата до 5000 лв., която е 72,00 лв. са удържани като застраховка „Защита на кредита“, която застраховка не влиза в ГПР, посочен в договора. СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна: Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит„Профи Кредит Стандарт“ №40009339840. Същият е допустим. Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Характеристиките на договора за заем са както следва: главница 5000 лв., срок – 36 месеца, размер на погасителните вноски – по 347,65 лв., договорна лихва в размер на 41% – годишен лихвен процент; ГПР – 48,85%. Договорът изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не 4 отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи. В чл. 22 от ЗПК са предвидени няколко хипотези за недействителност на договорите за потребителски кредит, а именно: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12, чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен“. В чл. 10, ал. 1 от ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискването контрактът да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, а в случая това изискване не е спазено. Не става ясно защо при отпуснат заем в размер на 5000 лева, лихвен процент от 41% и ГПР от 48,85 %, крайната дължима от ищеца сума възлиза на 12515,02 лева – което е видно от точка VI от договора, но в информацията, представяща общите параметри на договора /на първа страница и начало на същата точка/ е посочена съвсем различна сума – 8765,02 лв. т. е. оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от 50 %. От гореизложеното следва, че ищцата е била подведен още изначално от икономически по-силната страна – кредитора, че сключва договора при посочените параметри на възнаградителната лихва и на ГПР. В погасителния план към договора, не става ясно каква е общата стойност на главницата, лихвите и възнаграждението за допълнителни услуги, не става ясно и дали и къде е включена „застрахователната премия“, както и дали допълнителните суми се олихвяват наред с посочената главница на заема. Съдът приема, че клаузата за заплащането на допълнителните услуги е неравноправно договорено от ответника в качеството му на доставчик на финансова услуга, в нарушение на добросъвестността. Съгласно посоченото в договора услугата „Фаст“ представлява приоритетно становище на искането за кредит и изплащане на кредита преди останалите клиенти, на които тази услуга не е предоставена. Услугата „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора. Съдът счита, че такива опционални клаузи са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, произтичащо от особено високия размер на възнагражденията за тях на фона на размера на заетата от кредитополучателя парична сума, съответно лихвата, която се дължи за нейното ползване. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД позволява на страните да определят свободно съдържанието на сключваните от тях договори, като единственото ограничение на свободата на договаряне произтича от необходимостта от спазване на повелителните норми на закона и съблюдаване на добрите нрави. Последните са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В конкретния случай се налага представата, че кредитополучател, който при сключването на договора за кредит не е разполагал с паричен ресурс, си е позволил да договори предоставянето на услуги на стойност, надвишаващи в пъти общия размер на дължимата за ползването на кредита възнаградителна лихва. Това непонятно за икономическата и житейска логика поведение повдига съмнения доколко 5 сключването на договора за този пакет допълнителни услуги е било на практика задължително условие за получаване на кредит, а и доколко възнагражденията за такива услуги следва да се включат в размера на ГПР по кредита, в който случай клаузата за нейното заплащане би се оказала нищожна на основание чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК във вр. §1, т. 1 от ДР към същия закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Обвързаността на уговорените в договора допълнителни услуги с получаването на кредита, обуславя включването на възнаграждението за предоставянето им в размера на годишния процент на разходите и следователно е от значение за съобразяването на този размер с ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според съдържанието на договора услугите са били доброволно избрани от длъжника. Финансовото изражение обаче на подобни услуги е до такава степен несъразмерно с интереса на другата страна, че не позволява друго обяснение на решението да поиска тяхното предоставяне, освен обвързването им с отпускането на самия кредит. Стойността на тези услуги е в размер равен на възнаградителната лихва по кредита и надхвърля максимално допустимия размер на ГПР, с оглед и изчисленията на назначеното по делото вещо лице. Изложеното обосновава нищожност на клаузата за нейното заплащане на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК Съдът приема, че в процесния договор клаузата за заплащането на допълнителните услуги е неравноправно договорена от страна на ответника в качеството му на доставчик на финансова услуга, тъй като е извършена в нарушение на добросъвестността. Допълнителните услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Съгласно посоченото в договора, услугата „Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, т. е. преди останалите клиенти, които не са закупили тази услуга, а услугата „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план на кредита. Съдът намира тези клаузи за нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, съобразявайки особено високия размер на възнагражденията (общо 3750лв.), доближаващ се до размера на сумата, отпусната като кредит (5000 лв.). Безспорно, страните определят свободно съдържанието на сключваните от тях договори, съгласно чл. 9 от ЗЗД, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Легална дефиниция за добрите нрави липсва, но е прието, че тази категория включва морални норми, на които законът е придал правно значение, защото 6 правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, нито са систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. В този смисъл, сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостига на материални средства за облагодетелстване на друг субект, се считат за противоречащи на добрите нрави. В конкретния случай изглежда, че в договора за потребителски кредит е постигнато съгласие потребителят да закупи допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ и са уговорени възнаграждения за същите, съответно 1750 лв. и 2000 лв., които следва да се заплащат разсрочено на вноски, заедно с погасителните вноски за главница и възнаградителна лихва по кредита. Предметът на тези допълнителни услуги е посочен в чл. 15 от ОУ към договора– приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели, без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредита – за услугата „Фаст“, а услугата „Флекси“ дава право на кредитоискателя да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в общите условия. В ОУ обаче не са посочени сроковете за разглеждане на исканията за отпускане на кредит без закупуване на допълнителните услуги, за да може да се прецени дали допълнително заплатеното предимство за приоритетно разглеждане на искането е нещо различно от основното задължение на кредитора да предостави исканата сума по кредита. Следователно, с плащане на възнаграждение за услугата „Фаст“ заемодателят цели една повишена изгода от този тип договаряне. Същевременно чл. 16 от ЗПК дава право на кредитора да изисква и събира информация преди сключване на договора за кредит и след анализ на същата, да прецени дали да предостави кредита. В случая въведената в договора допълнителна незадължителна услуга покрива изцяло дейността на кредитора по чл. 16 от ЗПК относно преценката с оглед осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на кредитополучателя, като прехвърля върху него риска от евентуална неплатежоспособност, поради което не се явява допълнителна услуга, за която се събира от потребителя такси и комисиони по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Услугата „Флекси“ съдържа различни компоненти, които по същество съставляват евентуални бъдещи изменения на уговорения начин на плащане, които обичайно настъпват по съглашение между страните. Дейностите, за които се претендират възнаграждения, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора. По естеството си те са свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква за тях заплащане на възнаграждение. Освен това заплащането на възнаграждението от потребителя на услугата „Флекси“ е предварително, което означава, че то е дължимо дори само за възможността да бъде предоставена услугата и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на договора. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на опредЕ. услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно, налице е неравноправна клауза в процесния договор по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП във връзка с препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждения на кредитора за предоставянето на 7 пакет от допълнителни услуги. С възнагражденията по закупените допълнителни услуги, размерът на дължимата сума по кредита от 8762,02 лв. нараства на 12515,02 лева, а месечната погасителна вноска от 243,48 лв. нараства на 347,65 лв. С включването на възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ към погасителните вноски очевидно се цели скрито оскъпяване на кредита, тъй като посоченият размер на ГПР от 48,85 % нараства много над 50 %, а именно – 104% и така обогатява неоснователно кредитора, въвеждайки допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая с клаузите на договора, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупените допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне на законовите изисквания, е нищожна. Затова и законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начинът на формиране на ГПР, като по делото се установи, че в процесния договор това не е направено, а единствено е посочен общ размер на ГПР, който освен това е и некоректно определен, което води до засягане на правата на потребителя в една по-съществена степен. В този смисъл, неоснователни са доводите на ответника, че посочвайки ГПР като фиксирана абсолютна стойност, не е необходимо да се сочат взетите предвид допускания. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на оповестяване на действителния ГПР в договора за кредит, е достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочване на ГПР. В този смисъл е и най-новата практика на СЕС, по специално в решението от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита. Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №40009339840/ 04.05.2022 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която кредиторът има право само на връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за такси, договорна лихва или за заплащане на уговорени неустойки, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на делото следва да се присъдят разноски по делото в полза на ищеца. Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК се претендират 503,80 лв. – платена държавна такса, 670,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 400,00 лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, предвижда възнаграждение в размер на 1526,35 лв., далеч над претендираният размер от 670,00 лв., с оглед на което възражението не следва да се уважава. Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №40009339840, сключен на 04.05.2022г. между Е. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Р.********, общ. Разград и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, ж.к. МОТОПИСТА, общ. Столична, представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 22 от ЗПК. ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. В., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на 1573,80 лв. /хиляда петстотин седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20251110103778 по описа на Софийски Районен Съд – 50-ти състав

РЕШЕНИЕ № 11858 гр. София, 19.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110103778 по описа за 2025 година Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от С. Г. Й. срещу „П.к.Б.“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №40027425878/05.08.2024 г. В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора сключили договора за заем, който не отговаря на изискването по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, във вр. невключените в обявената стойност на ГПР разходи за услуга „Фаст“ и „Флекси“, в т.ч. липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР/ГЛП,а споразумението за тези допълнителни услуги противоречи на добрите нрави, в т.ч. на чл.10а, ал.2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ответникът оспорва иска с доводи, че съглашението отговаря на нормативните изисквания; намира, че изискването за методика за формиране на ГПР не касае на уговорения лихвен процент – фиксиран; допълнителните услуги не са условие за сключване на договора за кредит и възнаграждението за тях е отделно и независимо от цената на кредитния продукт. Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното: На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че С. Г. Й., като кредитополучател, и „П.к.Б.“ ЕООД – кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит „П.к.с.“ №40027425878/05.08.2024 г. Договорът за кредит има за предмет предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар. 13,т.2 от ДР на ЗЗП, а с оглед на легалната дефиниця за „потребител“, съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и че не се установява неговото сключване да е рамките на търговска или професионална дейност на ищеца, то има характер на потребителски договор, а по своята правна същност е такъв по чл. 9 от ЗПК. За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна 1 експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, която изяснява, че обявеният в договора годишен процент на разходите от 49,11 % включва единствено уговорена възнаградителна лихва; а при условието на включени в него разходи за услуга „Фаст“ и „Флекси“ възлиза на 195,50 %. На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза – ясна и разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на договора. Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна /възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава, както и неиния размер. Разходите по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично и изчерпателно в договора. Уговорените възнаграждения следва да се включат в ГПР, тъй като отговарят на определението „общи разходи по кредита“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съдът счита, че са „пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“, съгласно дефинитивната норма. На основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 от с.з. законът забранява таксата да касае действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, защото те се обхващат от престацията на кредитора да предостави заемната сума (вж. Решение от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. на СЕС). Установява се, че за допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“ длъжникът трябва да заплати възнаграждение, изискуемо с подписването на договора за кредит, като плащането им се разсрочва за срока на кредитното правоотношение, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Според Общите условия на договора за услугата „Фаст“ възнаграждение се дължи за приоритетно разглеждане на искането за отпускане 2 на потребителския кредит, а за услугата „Флекси“ – за предоставяне на възможност на потребителя да промени погасителния план при настъпване на определени условия, например – неплатен отпуск повече от 10 дни, загуба или повреда на имущество поради пожар, наводнение и др. подобни, смърт на лице, участващо в доходите на домакинството, за чието доказване заемодателят е поставил изискване за представяне на определени документи. Възнаграждението се дължи винаги, независимо от фактическото предоставяне на всяка от услугите, тъй като предварително е обособено като част от дълга по кредитното правоотношение. Независимо, че уговорките за предоставяне на допълнителни услуги формално са отделени, както и че е посочено, че не е задължително условие за сключване на договора за кредит, съдът намира, че тези допълнителни услуги нямат самостоятелен характер. Те могат да бъдат предоставени само във връзка с усвояване и управление на договора за кредит. Възнаграждението се дължи винаги, независимо от фактическото предоставяне на всяка от услугите, тъй като предварително е обособено като част от дълга по кредитното правоотношение, съответно като разход е известен на кредитора към деня на сключване на договора за потребителски кредит. Условията и възнаграждението за всяка услуга зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът поема тези допълнителни парични задължения. Не може да се приеме, че между страните има уговорка за допълнителни услуги, доколкото анализът и преценка на условията по повод и при които е сключен договора за кредит сочат еднозначно за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС В случая ГПР е уговорен на 49,11%, без да са включени допълнителните възнаграждение, а това е незаконосъобразно, доколкото тяхното начисляване е пряко обусловено от наличието на заемното правоотношение. Икономическият модел на ответника се изразява в отпускане на заем с извличане на печалба не само от лихвите, но и от нелихвен разход по кредита, каквото правно и икономическо естество има всяка от т. нар. „допълнителни услуги“. Следва да се отчита дали за услугите, предоставени като насрещна престация за извънлихвените разходи, може разумно да се приеме, че попадат сред престациите, извършени в рамките на сключването или управлението на този договор, или дали сумите, за които е задължен потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно непропорционални спрямо заетата сума. Комисиона, покриваща възнаграждението за услугите, свързани с проучването, отпускането или обработването на заем или кредит, или за други подобни услуги, които са присъщи за дейността на заемодателя, извършвана при отпускането на този заем или кредит, не може да се счита за спадаща към основните ангажименти, произтичащи от договор за кредит посветени на дължимата от потребителя насрещна престация. Съдът приема, че с уговорките за т.нар. допълнителни услуги се заобикаля императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, цели се възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора, за да не се включи в ГПР. Ето защо съдът приема, че договорът само формално покрива изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, тъй като реалната стойност и вида на лихвения процент, с който се олихвяват усвоените заемни средства, както и годишният процент на разходите не съответства на заявеното от кредитора. В този случай на осн. чл. 22 от ЗПК договорът за кредит е нищожен, не обвързва страните и даденото по него подлежи на реституция, като потребителят дължи, след приспадане на евентуално платени суми, само чистата стойност на кредита – усвоените заемни средства, на осн. чл. 23 от ЗПК. С тези съображения съдът намира предявеният иск за основателен. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата 874,00лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца за правна помощ в бланкетно и неоснователно, с оглед защитавания материален интерес, фактическа и правна сложност на делото, и очакваните процесуални действия, които адвокатът е необходимо да извърши. Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от С. Г. Й., с ЕГН:**********, срещу „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за потребителски кредит „П.к.с.“ №40027425878/05.08.2024 г. ОСЪЖДА „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***********, да заплати на С. Г. Й., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 874,00 лева – съдебни разноски. Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните. Препис от решението да се връчи на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20245510102861 по описа на Районен Съд – Казанлък, пети граждански състав

РЕШЕНИЕ № 106 гр. К., 20.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102861 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба от Б. К. К., ЕГН ********** чрез адв. Б. Г. Й., САК против „************” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: С. община, район „*******“, гр. С., ж.к. „***************, представлявано от: 1 С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л. с Правно основание: Установителен иск по чл.124, ал. I от ГПК във вр. с чл. 26. ал. I. предл. 11 от ЗЗД. вр. с чл. II, ал. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал 1 от ЗПК. във вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г. Цена на исковете: Общо в размер на 3 671.47 лева (кредит в размер на 2 000 лева + лихва в размер на 471.47 лева) и за допълнителни услуга Фаст, в размер на: 1 200 лева. Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в качеството му на физическо лице, което по силата на сключения договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г., сключен с кредиторът „************“ ЕООД, с ЕИК ********, имал качеството на потребител по смисъла на &т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът се явявал търговец по смисъла на & 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Сключеният договор за потребителски кредит бил уреден в закона за потребителския кредит (ЗПК), както и в закона за защита на потребителите (ЗЗП). Сочи, че ищецът Б. К. К. сключил Договор за потребителски кредит ************ № ********** на ******** г. с „************“ ЕАД при следните условия и параметри: Кредит в размер на 2 000 лева; Срок на кредита: 12 месеца; Размер на вноската по кредита: 205.95 лева; ГПР в размер 1 на: 46.73 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дължима сума по кредита: 2 471.47 лева; Допълнителна услуга: Fast – ФАСТ – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст” в размер на: 1 200 лева; Размерът на вноската по закупената допълнителна услуга бил 100,00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита; Общо задължение по кредита в размер на 774.09 лева; Общо задължение по кредита по закупената допълнителна услуга – в размер на: 3 671.47 лева, с общ размер на вноската: 305.95 лева; Погасителен план – първи падеж: на 20.03.2024 г.и последен падеж: на 20.02.2025 г. Ищецът признава, че е сключил Договор за потребителски кредит ************, № ********** на ******** г. с кредитора „************“ ЕООД. ЕИК ********. Предявява срещу „************“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание: чл. 124. ал. 1 от ГПК. вр. чл. 26. ал. 1. предл. 1 евентуално предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл.Ю. ал.1 от ЗПК. във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10. във вр. с чл. 19. ал. 2 от ЗПК. във вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване за недействителен Договор за потребителски кредит ************ № ********** от ******** г„ сключен между Б. К. К.. ЕГН ********** и „************“ ЕООД, поради противоречие на закона. Преценката относно действителността на процесния Договор за потребителски кредит следвало да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложими на ЗПК. Съгласно Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. дело № 1106/2003 г„ г. к. добрите нрави се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Сочи, че било разписано в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1; чл. 11. ал. 1. т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. I, т. 7 – т. 9. договорът е нищожен. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК. Не било спазено изискването на чл. II. ал. 1. т. 10 от ЗПК. В договора кредиторът единствено е посочил абсолютната стойност на лихвения процент на заема (41 %) и ГПР (46.73%), но липсвала ясно разписана методика за формира на годишния процент на разходите по кредита. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл. II. ал.1. т. 10 от ЗПК. Според чл. 19, ал. I от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Според & I, т. I от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и 2 всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да плати. Съгласно чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин – чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Неспазването на това изискване било основание за обявяване на целия договор за бърз кредит – Договор за потребителски кредит № ********** от ******** г. за нищожен. Размерът на ГПР от 46.73 % не съответствал на действителния размер на ГПР. Посоченото в раздел – параметри по кредита, било, че дължимата сума по кредита е 2 471.47 лева, но като се прибави и възнаграждението по допълнителната услуга „Фаст“ от 1200 лева, потребителят следвало да заплати сумата в размер на: 3 671.47 лева. Сочи, че нормата на чл.10 а. ал. 1 от ЗПК предоставяла възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, свързани с усвояването или управлението на кредита. В този смисъл това не било допълнителна услуга, както формално било посочено в договора за кредит, а представлявала действия, присъщи при отпускането на кредит. Уговореното възнаграждение било прекомерно, представлявало 60 % от кредита. Моли съда да признае недействителността на сключения на ******** г. Договор за потребителски кредит ************ № **********, сключен между Б. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*********,и „************’4 ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: С. община, район „*******“, ж.к. „******************, представлявано от: 1. С.Н.Н.; 2. Я.К.Ч. и 3. Н.М.Л., на правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 евентуално предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК. във вр.чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК. Претендира за разноски по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея. По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД Сочи, че безспорно между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ********** на ******** г., по силата на който ответното дружество представило на ищеца Б. К. К. заем в размер на 2000,00 лева, а ищеца се задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителни услуги съгласно условията на договора. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, 3 чл. 11. ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Всички възражения и доводи, изложени в исковата молба относно недействителността на договора за кредит били напълно неоснователни, тъй като при проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит се установявало следното: Процесният договор за потребителски кредит отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесният договор е посочена общата дължима сума по кредита в размер от 2471.47 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Било посочено общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги – сума в размер от 3671.47 лева, в която сума била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупената допълнителна услуга. В процесния договор годишният процент на разходите бил фиксиран като абсолютна процентна стойност – 46.73%. Фиксиран бил и уговореният лихвен процент – 41.00 %. В такъв случай не било необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променяло при никакви условия. В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, Дори и да се приемело, че не било ясно защо ГПР е 49.34 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждавало потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора нямало никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Неоснователно било и твърдението в исковата молба, че неправилното изчисляване на ГПР (в случай че се приеме, че е следвало да бъдат включени закупените от ищеца услуги в неговото изчисляване) водило до нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че било необходимо да се изследва въпросът дали закупените допълнителни услуги да бъде включена в ГПР. Счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Правилото на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК въвеждал легална дефиниция на понятието за „общ разход по кредита за потребителя“ В настоящия случай, таксата за предоставените услуги, не представлявала такъв разход и не следвало да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не бил задължителен разход, а се заплащал само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Сочи, че важно значение с оглед отговора на въпроса дали 4 допълнителните услуги следвало да бъдат включени в ГПР имало и правилото на чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО. Закупуването на предоставената от кредитора допълнителна услуга, не следвало да се включва в обхвата на общия размер на разходите за потребителя и в годишния процент на разходите, тъй като не отговарял на условията по чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО. Счита, че не може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР. Разпоредбата на чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО не можела да се тълкува в смисъл, че имало неточно посочване на ГПР, в случаите, в които той бил ясно отразен като конкретен процент в договора за потребителски кредит. Дори да се приемело, че има нарушение – неточно посочване на годишния процент на разходите, то не било толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. В българската нормативна уредба била предвидена възможност в случаите, в които една клауза в договора е нищожна, независимо от естеството й, да може да бъде обявена само тя за недействителна, като се запази останалата част от договора, който да е действителен сам по себе си, без тази клауза – чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Това напълно кореспондирало с практиката на Съда – напр. дело В – 126/17, решение С-126/17, пар. 37. Сочи, че в чл. 19, ал. 4 ЗПК бил предвиден максимален праг на размера на ГПР – пет пъти законната лихва и тази разпоредба следвало да се тълкува заедно с разпоредбата на чл. 22 и на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК. По отношение на иска с правно основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗПК. В процесния случай страните постигнали съгласие за сключване на договор с включена допълнителни услуги, с което по искане на ищеца, кредиторът се задължавал да й предостави приоритетно разглеждане и становище на искането за кредита на кредитополучателя, с което задължение ищеца се е задължил доброволно. Редът за използването на допълнителните услуги бил подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи неразделна част от договора. Разглеждането на искането за кредит не била дейност, за която е забранено събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. ************ ЕООД предоставя на потребителите си възможност да закупят такава допълнителни услуги. Размерът на уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент бил 41.00% и не противоречал на закона и на добрите нрави. В договора за кредит бил посочен годишния лихвен процент, като не била предвидена възможност за промяната му, тъй като същият бил фиксиран. Излага мотиви. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца Б. К. К. установителни искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ********** и на отделни негови клаузи, като неоснователни и недоказани. 5 Моли съда да присъди направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на по 360,00 лева за изготвянето на настоящата молба отговор по всеки от предявените искове. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като моля да вземете предвид и измененията на Наредба 1, направени с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020 г. От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:: Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не е спорно между страните, че на ******** година между „************“ ЕООД като кредитор и Б. К. К. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит ************* № **********. Ответникът – кредитор отпуснал на ищеца – кредитополучател сума в размер на 2000,00 лева. Ищецът Б. К. К. се е задължил да върне сумата на 12 броя месечни вноски, ведно с уговорените лихви и такси, ГПР – 46,73%, ГЛП – 41,00 % и размер на вноска по кредита -2471,47 лева. Видно от договора, ищецът е закупил пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит ************ №**********, а именно – закупен пакет от допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ – 1200,00 лева. Размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 100,00 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита; По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на същата съдът е приел и кредитирал като правилно, обективно и законосъобразно. В заключение вещото лице сочи, че ищецът – Б. К. К. и кредитополучател по Договор за потребителски кредит ************ №********** е извършвал погасителни вноски в общ размер на 1839,95 лева. С получените средства са платени елементи на дълга, както следва: главница – 899,53 лева; лихва – 336,17 лева; допълнителни услуги – 604,25 лева. Размерът на законната лихва за просрочени парични задължения се определя от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно ал.1 от цитираното ПМС, годишният размер на законната лихва се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Съгласно ал.3 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г., 6 лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие. ОЛП обявен от БНБ на 1 януари 2024 година е в размер на 3,79%, а респ. годишният размер на законната лихва към ******** година е 13,79% . По процесния Договор за потребителски кредит ************ №**********, ГПР е формиран, като при изчислението му е отчетен разхода за възнаградителна лихва. ГПР е изчислен с посочения годишен лихвен процент, срок и размер на отпуснатия кредит, като са отчетени допусканията посочени в чл. 5.2. от Общите условия към Договора за кредит. При изчислението на ГПР по Договор за потребителски кредит ************ №********** не са включени разходите за допълнителни услуги. ГПР по Договор за потребителски кредит ************ №********** е изчислен правилно от кредитора. Експертизата е изчислила Годишен процент на разходите /ГПР/, при условията на отпуснатия потребителски кредит – размер, срок и годишен лихвен процент. При тези условия и с включени разходи за плащания по „допълнителната услуга „ФАСТ“ в размер на 1200,00 лева, съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19 ал.2 от Закона за потребителския кредит, размерът на ГПР по Договор за потребителски кредит ************ № ********** е в размер на 244,46%. Размерът на годишния процент на законната лихва към ******** г. е 13,79% . Същият е 17,73 пъти по-малък от калкулираният ГПР с включени разходи за плащания по „допълнителната услуга ФАСТ’ в размер на 1200,00 лева. От така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК. В настоящия случай на ищеца са предоставени допълнителни услуги „Фаст“ , за което на същия е начислено възнаграждение за ползването им. Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно – възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, каквито са и уговорените „допълнителни услуги“. В отговора на исковата молба, ответникът сам признава, че в размера на 7 ГПР по договора не са включени закупените допълнителни услуги „Фаст“. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочените допълнителни услуги „Фаст“ са свързани с усвояване и управлението на кредита, като с тяхното уговаряне се цели постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като тези суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, същите представляват разходи по кредита, които следва да намерят израз в ГПР по кредита. Клаузите за допълнителни услуги противоречат на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже е следвало да бъдат включени в ГПР по договора, а това не е направено. Изложеното се потвърждава от изявленията на ответника, който счита, че поради характера им на незадължителни услуги, същите не следва да се включват в ГПР. Това неизгодно за страната твърдение съдът кредитира с висока доказателствена стойност. Следва да се отбележи, че ГПР трябва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Единствената цел на тези вземания е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Размерът на възнагражденията е необосновано висок съобразно с предоставяните услуги. В обобщение, съдът намира, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита. Относно разноските по делото: При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Общият размер на разноските, сторени от ищеца възлиза на 1096,86 лева, състоящи се от: 146,86 лева – държавна такса; 390,00 лева – разходи за съдебно-счетоводна експертиза и 560,00 лева – адвокатски хонорар. Водим от горното, съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. К. К., ЕГН ********** чрез адв. Б. Г. Й., САК и „ ************“ ЕООД, ЕИК ********, седалище: гр. С., бул. България N2 49, бл. 53Е, вх. В, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № **********/******** г. е нищожен поради противоречие със закона. ОСЪЖДА „ ************“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на Б. К. К., ЕГН ********** сумата от 1096,86 лева /хиляда деветдесет и шест лева и 86 ст./, представляваща разноски в производството. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20245430100468 по описа на Районен Съд – Мадан

РЕШЕНИЕ № 35 гр. гр.Мадан, 10.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100468 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба от „*********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“*******“ № ** бл.** *, вх. *, против Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: п.к.***** гр. М., ул.“*******“ № **, ет.*, ап.*, с искане да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „*******“ ЕООД срещу длъжника Р. Р. Ч., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № *******за следните суми: главница – 2131.13 лева /две хиляди сто тридесет и един лева и 0.13 стотинки/; Непогасено договорно възнаграждение – 695.35 лева /шестстотин деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г.; лихва за забава – 198.49 лева /сто деветдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/ за периода от 11.03.2023 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.08.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва в размер на 97.25 лева /деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, дължима от 05.08.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 26.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (27.09.2024 г.) до изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца задължението, възникнало неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ******** за възнаграждението за закупена услуга **** в размер на 749.98 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и деведесет и осем стотинки/, дължимо за периода от 10.09.2023 г. до 05.08.2024 г. и за възнаграждение за закупена услуга *******в размер 1363.35 лева /хиляда триста шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/, дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (27.09.2024 г.) до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на *****г. е сключен Договор за 1 потребителски кредит № ****** между „******” ЕООД като кредитор и Р. Р. Ч., като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 2500.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 154.32 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.77 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 3703.76 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „******1000.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга ********“: 1750.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 114.59 лева. Общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуга е както следва: Общо задължение: 6453.76 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 268.91 лева; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В молбата се твърди, че ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като сумата по договора, е преведена чрез паричен превод по банкова сметка на дата ******* г. (Съгласно т.III на договора това е избрания начин за получаване на заема. Ответникът от своя страна поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Бил изготвен погасителен план с определени 24 вноски, всяка по 268.91 лв. с падежна дата – всяко 10-то число на месеца, като същият е получен от длъжника на 03.02.2023г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. Ответникът Ч. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, направил е следните плащания по заема на следните дати: 03.02.2023 г. е платен 1.00 лева; 31.03.2023 г. са платени 300.00 лева; 17.05.2023 г. са платени 300.00 лева; 14.08.2023 г. са платени 300.00 лева; 26.01.2024 г. са платени 300.00 лева; 26.02.2024 г. са платени 300.00 лева; 25.03.2024 г. са платени 270.00 лева, като общата сума на направените плащания по ДПК 40015249953 е в размер на 1771.00 лева и с нея е погасена сума в размер на 1408.27 лева, съгласно задължението по погасителен план – 5 пълни вноска. Частично плащане в размер на 63.72 лева има по 6-та вноска. В общата сума на вноските по погасителен план – 312.73 лева. Твърди се, че поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на 511.22 лева, които към момента са заплатени частично. Дължат се още 198.49 лева лихви за периода от 11.03.2023 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.08.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост). С плащанията си клиентът е заплатил и 50.00 лева начислени такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № ****** а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, 2 свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс- и и друго съгласно действаща Тарифа..“. Ищецът сочи, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения, ответникът е изпаднал в забава, като след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, а именно: ,,…КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер…“, като договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.08.2024 г., за което Р. Р. Ч. е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Твърди, че след обявяване на предсрочната изискуемост (05.08.2024 г.) е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което до входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в Съда е било в размер на 97.25 лева., което също не е заплатено и се дължи в посочения размер. Сочи, че след прекратяването на договора размерът на задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор, поради което оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една последна погасителна вноска /в случая 18-та/, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 05.08.2024 г. Твърди, че предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането н 05.08.2024г., неизплатеното договорно възнаграждение от страна на ответника по делото е в размер на 695.35 лева за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г. – дата на предсрочната изискуемост. Това е сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като не се претендира договорно възнаграждение за периода след 05.08.2024 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Ищцовото дружество сочи, че договорът за потребителски кредит е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит ******, като преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр – веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ***** и веднъж преди сключването на самия ДПК. От него е видно, че ищцовото дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Бил е изготвен и връчен на ответника 3 погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. В молбата се сочи, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД), като съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „*****и „*******“. Сочи се също, че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № ******* „КЛ/СД може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга“. Закупуването на услугите ******* и ****** е изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „******* и „********“ съдържат следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „***“ е използвана от длъжника. – Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „*****“, не се е възползвал от същата. – Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника намалее, той ще могже да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „*******“, не се е възползвал от същата. – Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „******“, не се е възползвал от същата. Ищецът твърди, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за 4 възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Сочи, че договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна, поради което ищецът счита, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя. Твърди, че процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с ****** ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1. от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва да следи всички полетата да са попълнени. Кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит“, който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит, клиентът го подписва, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя страна., като видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането им. Ищецът сочи, че ответникът е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това право, а е усвоил предоставената му в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него. От тези обстоятелства, ищецът счита, че може да се направи обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с ******* Договор 5 за потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на вноски. По изложените съображения моли за уважаване на иска. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Р. Ч., чрез пълномощника си адвокат Б. Й., като счита предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени. Не оспорва фактите, изложени в исковата молба относно сключването на Договор за потребителски кредит № *****на ******** г. и условията, при които е сключен. Твърди, че целият Договор за потребителски кредит е нищожен, като преценката относно действителността на процесния Договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложими на ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Сочи, че, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в това число да уговарят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на Закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до граждански сделки, така и за търговски сделки (чл. 288 от ТЗ), като се цитира Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г., ОСТК. Ответникът се позовава на съдебна практика – Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. дело № 1106/2003 г., съгласно което добрите нрави се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Сочи, че от сайта на БНБ е видно, че основния лихвен процент към деня на сключване на процесния договор на ****г. е бил в размер на 1.30%, или законната лихва е била в размер на 11.30 %. Сочи също, че в своята практика ВКС трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорката, предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити (какъвто е настоящия), а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва, като в този смисъл цитира – Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г. на ВКС, г. к.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. дело № 315/2005 г. на ВКС; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. дело № 509е/2007 г. на ВКС г. к.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/2014 г. на ВКС и други. Твърди, че в конкретният казус законната лихва е в размер на 11.30, а тройния й размер е 3 х 11.3 = 33.90 % при възнаградителна лихва в размер на 41 %. Уговорките, определящи размер на възнаградителната лихва, които накърняват добрите нрави, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 6 ЗЗД, като съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителните й части. Ответникът счита, че в случая тази нищожна клауза за възнаградителната лихва не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона, тъй като липсва такава и по-конкретно акт по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определи горния размер на договорната лихва, поради което в такъв случай по-голяма част от съдилищата не присъждат възнаградителна лихва, без да обявяват целия договор за недействителен, например: Решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по възз. гр. дело № 3194/2022 г.; Решение № 4689 от 03.08.2020 г. на СГС по възз. гр.дело № 72/2020 г.; Решение № 260109 от 28. 10. 2020 г. по възз. гр. дело № 575/2020 г. на IV състав на Окръжен съд – П. и други. Счита, че тази клауза в договора за потребителски кредит е нищожна, тъй като не е уговорена индивидуално – чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че възнаградителната лихва е компонента от годишния процент на разходите и като такава е важна част от него, така че главния процент на разходите да остане в рамките на разписаното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът е нищожен. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по- особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нарушението е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването на абсолютната стойност на лихвения процент на заема (41 %) и ГПР (48.77 %), липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти са включени в него и как се формира същия като процент). Ответникът сочи, че според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на общия размер на представения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР в размер на 48.77 %, поради което счита, че формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по Кредита, а именно възнаграждението наречено: допълнителна незадължителна услуга „********“ и допълнителната незадължителна услуга 7 „********“, които са общо в размер на 2750 лева, надвишаващи взетия размер на кредита от 2500 лева, което възнаграждение се включва в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следователно и действителния ГПР е над 100 %. В отговора се сочи че на 21.03.2024 г. Съдът на Европейския съюз (за краткост СЕС) се произнесъл с решение по дело С-714/22, по запитване на С. районен съд по дело срещу фирмата „******“ ЕООД, където запитващата юрисдикция си задава въпроси, относно определянето на ГПР, относно последиците от неточното посочване на размера на този процент в договор за кредит, както и относно пропорционалността на санкцията, предвидена в българската правна уредба при неточно посочване на този процент. Посочената юрисдикция си задава въпроса дали в случая договореното възнаграждение за допълнителните услуги „****** и „******“ представлява разход, който е трябвало да бъде включен във формулата за изчисляване на ГПР и дали неточното посочване на този процент в разглеждания договор за кредит може да се приравни на непосочване на споменатия процент. СЕС отсъжда, че когато закупуването на посочените допълнителни услуги се оказва задължително условие за получаване на съответния кредит или представлява клауза, която е формулирана така, че да прикрие действителните разходи по този кредит, те трябва да се включат в общите разходи по кредита. ако това не се направи, съгласно нашето законодателство, потребителят дължи само толкова колкото е получил – т.е. главницата. Сочи се също, че според & 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Възнаграждението в полза на кредитора, така наречените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които по същество са услуги по отпускане на кредита и управлението му е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, и за това е следвало да бъдат включени към ГПР, но този разход не е включен към общите разходи по кредита, поради което договорения ГПР в размер на 49.22 % не е истинския ГПР. В отговора си ответникът се позовава на съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. от нея са: За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най- пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация да включва поспециално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в общността. Ответникът счита, че ГПР несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, поради което „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна 8 норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора, като в този смисъл цитира Решение № 260046 от 13.07.2020 г. от 13.07.2020 г. на ОС – В. по въззивно търговско дело № 241/2020 г.). Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело С 377/14. В отговора се твърди, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване, като в този смисъл се цитира Решение № 11884 от 28.10.2022 г. на СРС по гр. дело № 71077/2021 г.; Решение № 49 от 25.02.2022 г. на ОС – П. по възз. гр. дело № 833/2021 г. Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС – П. по възз. гр. дело № 224/2022 г. и други. Ответникът твърди, че Договор за потребителски кредит № ******* от ******. е недействителен, тъй като е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин – чл. 19, ал. 2 от ЗПК, поради което счита, че Договор за потребителски кредит № ******* от ***** г. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото ГПР е различен от посочения в договора, като кредиторът вписвайки ГПР от 48.77 % е заблудил потребителя. посочването в потребителския договор на ГПР, който не е реално прилагания освен другото е и „заблуждаваща търговска практика“. Сочи, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал. 1 от ЗЗП. Ответникът счита, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, като в този смисъл се позовава на съдебна практика – Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС – П. по гр. дело № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на ОС – П. по гр. дело № 880/2020 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС – П. по гр. дело № 2957/2019 г. и други. В отговора си ответникът също счита, че Кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР. Сочи, че предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на така наречените „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи 9 заявената сума в кратък срок, то не може става въпрос за никаква допълнителна услуга: Fast – Фаст, която била за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на искове. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на *******г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит стандарт № ******, по силата на който на ответника е била предоставена сумата от 2500 лева, при срок на кредита: 24 месеца, с размер на вноската по кредита: 153,64 лева, ГПР 48,77 % лева, ГЛП 41%, лихвен процент, обща дължима сума по кредита 3703,76 лева. По силата на т. V и т. VI от договора за кредит, същият е бил сключен при предоставяне на допълнителните услуги „******“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „******“, предоставяща право да променя едностранно погасителния си план при описаните в ОУ специфични изисквания. Общото задължение по кредита и по закупената задължителна услуга „****“ възлиза на 1000 лева, а за услугата „******** 1750 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер от 114,59 лева, която сума била дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на договора, но се разсрочвало за срока на договора на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 6453,76 лева, а общият размер на вноската 268,91 лева. По делото са представени като доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит стандарт, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, 2 бр. Декларации по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП, 2 бр. Декларации по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, Договор за потребителски кредит *********№ ******** от *******г., Общи условия на ****** ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит №******** със закупена допълнителна услуга; Преводно нареждане за кредитен превод от ****** г.; уведомително писмо от 07.08.2024 г. до Р. Ч.; Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ********, според което общо платената сума по ДПК е 1771.00 лева. Изготвено и прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че ищеца е заплатил по договора за кредит 1771 лв., в периода 03.02.2023 г. до 25.03.2024 г. Със заплатената сума са погасени: главница – 368.87 лв.; договорна лихва – 402.73 лв.; лихва за забава – 312.73 лв.; допълнителна усдлуга **** – 250.02 лв. и допълнителна услуга **** – 386.65 лв.. Законната лихва към деня на сключване на договора е 11.42%. При допускания за договора за потребителски кредит: сума на кредита 2500 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската – 154.32 лв.; дължима сума – 3703.76 лв.; лихвен процент на ден 0.11%, ГПР 48.77% включва са мо възнаградителна лихва. При направени допускания по договора за кредит заедно с възнаграждението по услуга Фаст в размер на 1000 лв. и възнаграждението по услуга Флексди в разме на 1750 лв., ГПР би бил 198.84 10 %, който съотнесен към законната лихва на 03.02.2023 г. от 11.42% е 17.41 пъти. Съдът кредитира изготвеното по делото заключение като компетентно, обективно и неоспорено от страните. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В отговора на исковата молба са релевирани основания за недействителност на договор за потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 11 договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.77%, а ГЛП 41.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя потребителя в положение да не знае в какъв размер е оскъпяването му по кредита. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно сключения между страните договор възнаграждението за закупена допълнителна услуга „*****“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възлиза на 1000 лева, а възнаграждението за закупена допълнителна услугата „***“, предоставяща право да променя едностранно погасителния си план при описаните в ОУ специфични изисквания, възлиза на 1750 лева. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид сегашният му размер от 48.77 %, размерът на отпусната главница по договора в размер на 2500 лева, размерът на ГЛП по договора 41%, срокът на договора от 24 месеца, и размера на дължимото възнаграждение за допълнителни услуги възлиза на общо 3703.76 лв. и надхвърля размера на отпусната главница по договора. При служебно изчисление на ГПР посредством онлайн калкулатор при следните параметри: Размер на кредита: 2500 лева, задълженията по който са платими от потребителя на 24 месечни вноски, всяка от 154.32 лева, включваща лихва, главница и такса по закупени допълнителни услуги, при обща сума на погасяване 6453.76 лева, то ГПР възлиза на 198,84 % съгласно заключението по ССЕ и надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва към датата на 12 сключването на договора – 03.02.2023 г. в размер на 11.42 %. Следователно посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 2500 лева. Ето защо предявените искове за установяване на дължимост на непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 695.35 лв., обезщетение за забава в размер на 198.49 лв. и законна лихва в размер на 97.25 лв., както и иска за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 749.98 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга ***** и сумата от 1363.35 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В случая от приложеното извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № *****, е видно, че кредитополучателя е заплатил по договора сумата от 1771.00 лв., при чиста стойност на кредита от 2500 лв., с оглед на което предявения първоначален иск за установяване на дължимост на главница по процесния договор за сумата от 2131.13 следва да бъде уважен до размера от 729.00 лв. и отхвърлен в останалата му част над този размер до претендираната сума от 2131.13 лв., а именно за сумата от 1402.13 лева. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора, разноски се дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер от 225.04 лева. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер от 150 лева. По съразмерност с уважената част от иска на ищеца се дължат разноски в размер на 52.22 лева за исковото производство. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/, които по съразмерност възлизат на общо 22.93 лева. Ответникът е доказал направени разноски в исковото производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. депозит за вещо лице за ССЕ. Съразмерно с отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 688.60 лева за исковото производство. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото възнаграждението на процесуалния представител на ответника е определено съобразно предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум. 13 Предвид изложеното, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. М., ул. “****“ № **, ет. *, ап. *, дължи на „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „**** № **, бл. ** * , вх. *, сумата от 729.00 лева /седемстотин двадесет и девет лева/ – главница по Договор за потребителски кредит № *****, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № ***/****** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/** г. по описа на РС М. ОТХВЪРЛЯ предявения от „********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *******№ **, бл. ** * вх. *, против Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. М., ул. “******“ № **, ет. *, ап. *, иск да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на „*****“ ЕООД срещу Р. Р. Ч., за: главница в размер на 1402.13 лева; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 695.35 лева, дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г.; лихва за забава в размер на 198.49 лева, дължима от 11.03.2023 г. до 05.08.2024 г.; законна лихва в размер на 97.25 лева, дължима от 05.08.2024 г. до 26.09.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ******** за които суми е издадена заповед № ***/**** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/******* г. по описа на РС Мадан. ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******“ ЕООД, ЕИК *******, против Р. Р. Ч. с ЕГН: **********, иск за осъждане на ответника, да заплати на „******“ ЕООД, сумата от 749.98 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга **, дължимо за периода от 10.09.2023 г. до 05.08.2024 г. и сумата от 1363.35 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга ****** дължима за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната лихва до изплащане на вземането, за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ****. ОСЪЖДА „********** ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ****** № **, бл. ** *, вх. *, да заплати на Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: п. к. 4900, гр. М., ул. “****** № **, ет. *, ап. *, сумата от 688.60 лева (шестотин осемдесет и осем лева и шестдесет стотинки) – направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ, съразмерно с уважената част от исковете. ОСЪЖДА Р. Р. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: п. к. 4900, гр. М., ул. “****** № **, ет. *, ап. *, да заплати на „***** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ****** № **, бл. ** * , вх. *, сумата от 52.22 лева /петдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ – деловодни разноски по гр. д. № 468/2024 г. по описа на РС М. и сумата от 22.93 лева /двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ деловодни разноски по ч. гр. д. № ***/***** г. по описа на РС М., съразмерно с уважената част от исковете. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20241110153166 по описа на Софийски Районен Съд, 174-ти състав

РЕШЕНИЕ № 4010 гр. София, 10.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110153166 по описа за 2024 година Предмет на делото са предявените от Д. Е. П., ЕГН ********** срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, иск под евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 40013902138, поради противоречие със закона, под евентуалност под евентуалност накърняване на добрите нрави. В исковата молба се твърди, че между страните на 05.12.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 40013902138, като страните се договорили размерът на отпуснатия заем да е 5 000 лева, видът на вноската месечна. Обосновава се, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Излага се становище, че ГПР посочен в договора не отразява действителния такъв, доколкото не включва част от разходите по кредита – допълнителни услуги Флекс и Фаст. Аргументира, че когато не са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, то договорът за кредит е недействителен. Моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. 1 Ответникът развива съображения за неоснователност на предявените искове. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна: По исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за предоставяне на поръчителство с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци. От приетия като писмено доказателство по делото договор за потребителски кредит се установява, че между страните на 05.12.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 40013902138, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 5 000 лева. От приетия като писмено доказателство договор за потребителски кредит се установява, че страните са се споразумели ищецът да заплати на ответника сумата в размер на 2000 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга фаст и сумата в размер на 3250 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга флекси. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /“Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“/, чл. 9 – чл. 11 ЗПК. Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са 2 използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,22 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок обезпечение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за 3 потребителски кредит възнагражденията за услуги фаст и флекс са общо на стойност, надвишаваща главницата по договора за кредит и е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира главния иск за основателен и като такъв съдът следва да го уважи. Поради уважаване на главния иск, не се е сбъднало условието за разглеждане на предявения под евентуалност такъв. По разноските: При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство има ищецът в размер на 560 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед основателно направено от ответника своевременно възражение за прекимерност на адвокатското възнаграждение с оглед липсата на правна и фактическа сложност по делото, малкото на брой процесуални действия, извършвани по делото и приключването му в едно единствено открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № 40013902138, сключен между Д. Е. П., ЕГН ********** и „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, поради противоречие със закона. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на Д. Е. П., ЕГН ********** сумата в размер на 960 лв., представляваща съдебни разноски. Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Профи Кредит България – гражданско дело № 20242230105923 по описа на Районен Съд – Сливен, IV граждански състав

РЕШЕНИЕ № 360 гр. Сливен, 07.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Петя В. Петрова – Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова – Светиева Гражданско дело № 20242230105923 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, като се сочат и заплатени от ищеца суми в изпълнение на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона. От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година. Претендират се разноските по делото. От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни 1 съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор. В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява. Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска за уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило в заем на ищеца сумата от 5000,00 лева, за срок на кредита – 36 месеца, при годишен лихвен процент /ГЛП/ – 41,00% и годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,08 %. Съгласно клаузите на договора за усвоена сума в размер на 5000 лева, кредитополучателят се задължава с общо задължение за плащане по контракта в размер на сумата 13216,83 лева. Последната сума е посочена в т. VI от Договора, като представляваща сбор от общият размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взет в предвид и годишен процент на разходите на заема – 49,08 %. Вещото лице дава заключение, че при определяне на годишния процент на разходите по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40019834076/05.09.2023 година е включен в обхвата му и размера на сумата за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 4 500 лева и възлиза на 116,33 %, т.е. при изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид: главница – 5 000 лева за срок 36 месеца, договорна лихва 3 716,83 лева при лихва 41 %, сума за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 2 000 лева и „Флекси“ в размер на 2 500 лева, или общо за двете 4 500 лева, платима месечно от по 125 лева на месец. Според експертното заключение законната лихва е 8,86 пъти размера 2 на годишния процент на разходите. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства. Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна. От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът – кредитополучател е получил кредит за общо ползване в размер на сумата 5000 лева, като се е задължил да върне на ответника – кредитор сумата 13216,83 лева. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. 3 От събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,08 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 5000 лева се дължи връщане на обща сума 13216,83 лева. Безспорно установено е, че в конкретния случай, законната лихва е 8,86 пъти размера на годишния процент на разходите. По изложените съображения процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност. По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски. Доказаните разноски възлизат общо на 1468,67 лева, от които 720,00 лева платено адвокатско възнаграждение, 348,67 лева – държавна такса и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 400,00 лева. Проверявайки основателността на направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на ищеца пълния размер от следващите му се разноски и в частта касаеща адвокатското възнаграждение. В случая макар делото да не се отличава с фактическа и правна сложност, размера на адвокатското възнаграждение се явява по-нисък от следващия се такъв с оглед защитимия интерес пресметнат по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно общият размер на разноски, който се присъжда на ищеца възлиза на сумата 1468,67 лева. Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40019834076/05.09.2023 година, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, район „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. България 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7 и С. Е. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. …………………, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона. ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, район „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. България 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. С. с ЕГН: ********** с адрес: гр. …………………, сумата 1468,67 лева /хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Профи Кредит България – гражданско дело № 20254430101208 по описа на Районен Съд – Плевен, XI граждански състав

РЕШЕНИЕ № 682 гр. Плевен, 16.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20254430101208 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба от Д. Х. Х., ЕГН **********, адрес: с. *****, ПК 5878, ул. „****“ № 8 против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.******, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч, Н.М., в която твърди, че на 29.08.2023г. сключила с ответника договор за потребителски кредит №40019642598 за сумата от 4600 лева. Твърди, че с договора страните уговорили срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита: 223.50 лева, ГПР в размер на: 49.08 %, Годишен лихвен процент: 41.00 %, Лихвен процент на ден: 0.11 %, Дължима сума по кредита: 8046.42 лева. Ищцата твърди, че страните договорили и допълнителна услуга Fast – ФАСТ, която дава възможност на ПРИОРИТЕТНО разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като тази услуга изисквала допълнително заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Фаст” в размер на: 2530 лева. Сочи, че с тази сума, общото задължение ставало в размер на 10576.42 лева, а общия размер на вноската: 293.78 лева. Ищцата твърди, че целият договор е недействителен и моли съда да го обяви за такъв, на първо място, тъй като противоречи на добрите нрави. Твърди, че е недействителен и на основание чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7- т.12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7 – т.9 ЗПК. В тази връзка сочи, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, съгласно която Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на 1 разходите по определения в приложение №1 начин. Твърди, че в случая ответникът е посочил само абсолютната стойност на лихвения процент на заема (41 %) и ГПР (49.08%), но не е посочил ясно разписана методика за формира на годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти са включени в него и как се формира същия като процент). Сочи, че липсват допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Ищцата твърди, че според чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР изразява ОБЩИТЕ разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на представения кредит, но както в договора, така и в общите условия липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10 ал.1 ЗПК), а неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Ищцата твърди, че съгласно §1 т.1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредит на посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да плати. Посочва, че съгласно Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г., за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договора за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Ищцата твърди, че за да бъде осигурена възможно най- пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация трябва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в общността, от което може да се направи заключение, че ГПР несъмнено е съществен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на потребителите, а „неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора“ (В този смисъл посочва Р.№ 260046/13.07.2020г. ОС -Варна по въззивно търговско дело № 241/2020г.) Сочи, че целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016г. по дело С 377/14.) Ищцата твърди, че съгласно чл.11 ал.1 т.10 2 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин – чл.19 ал.2 ЗПК, като неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за кредит ЗА НИЩОЖЕН. Сочи, че процесният договор формално отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя, но размерът на ГПР от 49.08 % не съответства на действителния такъв. Твърди, че дължимата сума по договора е 8046,42 лева, но като се прибави и възнаграждението по допълнителната услуга „Фаст“ от 2530 лева, потребителят следва да заплати сумата в размер на 10576,42 лева. Това води до оскъпяване в размер над 120 % на кредита, а договорения ГПР не е в размер на 49.08 %, а е много над 100%. Твърди, че посочването в договора на понисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д ал.1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди, че ответникът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР. Изрично нормата на чл.10 ал.1 ЗПК предоставя възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояването или управлението на кредита. В този смисъл това не е допълнителна услуга както формално е посочено в договора за кредит, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на кредит. В тази връзка твърди, че в чл.15.1 Общите условия, е посочено, че допълнителната услуга „Фаст“ е за получаване на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит. Съгласно императивното изискване на чл.10а ал.2 ЗПК платената допълнителна услуги ФАСТ не е разрешена от ЗПК. Твърди, че споразумението за посочените допълнителни услуги, за които потребителят дължи възнаграждение в договорения размер на 2530 лева и на вноски, противоречи на добрите нрави и на нормите на чл.10а ал.2 и ал.4 вр. с чл.19 ал.4 ЗПК, което обосновава извода за нищожност на договора. В заключение моли съда да признае недействителността на сключения на 29.08.2023г. Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №40019642598/29.08.2023г., сключен между Д. Х. Х., ЕГН **********, адрес: с.*****, ПК 5878, ул. „****“ № 8 и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ******** на основание чл.26 ал.1 предл.1, евентуално предл.3 ЗЗД, вр. чл.10 ал.1 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК вр. чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК и чл.23 ЗПК В едномесечния срок ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва иска. Посочва, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК. Посочва, че съобразно изискванията е посочена общо дължимата 3 сума по кредита в размер на 8046,42 лева, и 10576,42 лева при закупена допълнителна услуга Фаст. Твърди, че в договора е уговорен ГПР и ГЛП в рамките на закона. В ОУ са посочени взети предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди, че закупените допълнителни услуги Фаст не следва да бъдат включвани в ГПР и цитира разпоредбата на §1 от ДР на ЗПК, защото тези услуги не са задължителни за потребителя. Отделно от това твърди, че неправилното посочване на размера на ГПР не следва да се приравнява на липса на ГПР. Твърди, че допълнителните услуги не са не са действия, свързани с управлението и усвояването на кредита. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата Д. Х. Х. – Стоянова и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40019642598/29.08.2023г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 4600 лева, която сума ищцата се е задължила да върне на 36 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 223,50 лева, при ГПР 49,08 % и ГЛП 41,00 %. Сумата в размер на 4600 лева е била изцяло усвоена от ищцата, за което обстоятелство по делото не се спори, а и същото се установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Дължимата по процесния договор за потребителски кредит сума, включваща главницата и възнаградителната лихва, възлиза в общ размер на 8046,42 лева. Видно от погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е първо число на месеца. Договорът е подписан при Общи условия, приложени към него, от които се установява, че на ищцата е предоставен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, за който в договора за потребителски кредит е договорено възнаграждение в размер на 2530 лева, платимо на равни месечни вноски в размер на 70,28 лева. Общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни услуги, възлиза на 10576,42 лева, а общият размер на месечната вноска – 293,78 лева. Предмет на предоставената допълнителна услуга, отразена в чл.15 от ОУ е предоставяне от страна на кредитора на клиента-заемател на една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ в рамките на един час считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. В т.4 от Общите условия е регламентирано договореното възнаграждение (годишен лихвен процент), в т.6 е уговорено, че клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение и дължимото възнаграждение при закупена 4 допълнителна услуга, на равни месечни вноски в размер и срокове, съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от договора. По делото е изслушано и прието изготвено заключение на съдебносчетоводна експертиза, в заключението на която се сочи, че при параметрите на кредита, в случай, че допълнителната услуга ФАСТ бъде включена в ГПР, то същият би бил в размер на 88,89 %. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, в който смисъл е съдебната практика, застъпена в Р.№23/07.07.2016г. по т.д.№3686/2014г. на ВКС, I т.о. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР№1/09.12.2013г., постановено по тълк.д.№1/2013г. ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Съгласно чл.9 ЗПК, с договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника – потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10 ал.1 ЗПК. Нищожността на договора поради противоречие със закона е регламентирана в гла в а VI ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“. Според чл.22, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 вр. чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.11 т.9 и т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. По делото се установи, че договорът за 5 потребителски кредит съдържа информацията, посочена в чл.11 т.9 и т.10 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41,0 0 % , а в чл.4 ОУ са описани условията за прилагането му, посочен е ГПР – 49,08 % и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид допускания са описани в чл.5 от Общите условия. От заключението се установява, че при изчислението на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги – първо са посочени основните разходи (главница и лихва общо дължима сума 8046,42 лева), а под тях е посочено общо задължение и по закупена допълнителна услуга 10576,42 лева. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, която разпоредба изисква в договора да бъде посочен математически точен и ясен за потребителя ГПР. След преизчислението на годишния процент на разходите при съобразяване на дължимото възнаграждение по допълнителна услуга „Фаст“ се получава резултат от над 88,89 %, който е в противоречие с чл.19 ал.4 ГПК, съгласно която норма годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. С оглед на това, съдът счита, че на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът за кредит се явява недействителен. В противоречие с чл.10а ал.2 ЗПК клаузата „Фаст“ предвижда заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Тази клауза е недействителна на основание чл.21 ЗПК и води до скрито увеличение на ГПР, който след съобразяване на така посоченото достига до 88,89 % на годишна база. Възнаграждението по тази допълнителна услуга, пряко свързана с договора и известна на кредитора към момента на сключването му. В практиката си, СЕС (Решение от 13.03.2025г.) приема, че за да осигури поголяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, като в него включва всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В това число следва да бъде включена и таксата за допълнителната услуга „Факг“, тъй като е разход, известен на кредитора при сключване на договора и се дължи на вноски заедно с вноските по кредита. В този смисъл, съдът приема, че Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. При неправилно посочен ГПР, следва да се приеме, че такъв липсва и съответно не е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при 6 формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. (СЕС в Решение по дело С-714/22 от 21.03.2024г. приема: „чл.10 § 2 б.ж и член 23 Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“) Освен, че е недействителен на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът противоречи на добрите нрави, които също както нормите на ЗПК, имат функция на ограничение на договорната свобода. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД е нарушаване на правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Накърняване на добрите нрави и налице когато има значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чуствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът следва да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. При договора за кредит възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато в облигационното отношение е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност. (В този смисъл Решение №452/25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на ВКС, ІV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност….“.) В договора за заем едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, а насрещната престация – заплащане на възнаградителна лихва, която следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. В случая при потребителски заем за сума от 4600 лева, със сравнително кратък срок на ползване – 36 месеца, без предоставено обезпечение, уговарянето на ГПР в полза на кредитора в размер на 88,89 % (включвайки допълнителната услуга „Фаст“) не е обяснимо нито с разходите, които прави 7 заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Колкото е по дългосрочен един кредит, толкова по висок би бил процента на разходите – ГЛП и ГПР, защото независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили намалил печалбите на кредитора. Поради изложеното, съдът счита, че действителния размер на ГПР от 88,89 % е в противоречие с добрите нрави, поради което договорът е нищожен. По разноските, ищцата е представила списък с разноски в размер на 1373 лева, от които 650 лева адвокатско възнаграждение, 423,06 лева държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице. Ответникът е направил възражение за прекомерност на договореното възнаграждение. Цената на иска е стойността на договора, който включва главница, лихва и допълнителна услуга, общо на стойност 10576,42 лева. Ответникът е направил възражение за определеното в размер на 650 лева адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че предмет на делото е обявяване за недействителен на договор за кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави и на ЗПК, заобикалящи материално правните изисквания на чл.19 ал.4 ЗПК. За определяне справедливо адвокатско възнаграждение, съдът съобрази, че се касае за един иск. Въпреки материалния интерес, съдът счита, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Присъждането на разноски в по-висок размер, съдът счита, че би довело до злоупотреба с право. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като производството е разгледано в едно съдебно заседание, по които процесуалният представител на ищцата не се е явявал в заседание. С оглед изложеното, съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 ЗПК, Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №40019642598/29.08.2023г., сключен между Д. Х. Х., ЕГН **********, адрес: с.*****, ПК 5878, ул. „****“ № 8 и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ******** поради противоречие с добрите нрави и противоречие с разпоредбите на ЗПК. ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.******, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч, Н.М. да заплати на Д. Х. Х., ЕГН **********, адрес: с. *****, ПК 5878, ул. „****“ № 8 разноски в размер на 1203,06 лева за държавна такса, адв.възнаграждение и депозит за вещо лице.

Профи Кредит – гражданско дело № 20245330120753 по описа на Районен Съд – Пловдив, XIX състав

РЕШЕНИЕ № 5232 гр. Пловдив, 28.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330120753 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК на Я. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., местност. „О.“, бл. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Й. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. за прогласяване недействителност на сключеният между страните договор от **** г. поради противоречие със закона евентуално поради нарушениена ЗПК. Притендират се разноски. В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за потребителски кредит на **** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 2500 лв., при годишен лихвен процент от 41,00 % и ГПР – 48,98 %. Срокът на погасяване на заема бил 24 месеца. Била постигната договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1500 лв. За услуга „фаст“. Общия размер на задължението е 5175,22 лв. Не е ясна методиката за изчислени ена ГПР. Допълнителната услуга касае действия по отпускане на кредита и заплащането и противоречи на ЗПК. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество оспорва иска. 1 Признава сключването на договора с заявениет клаузи. Оспорав възражението за недействителност на договора и нищожност на клаузите. Посочва, че в ГПР е включена само договорната лихва. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От представените писмени доказателства-договор за кредит от **** г., е видно, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на ищеца от ответника в заем сума от 2500 лева, дължима на 24 вноски при 41 % лихва; 48,98 % ГПР. Договорено е заплащане на допълнителна услуга „ Фаст“ срещу такса от 1500 лв. разсрочена за плащане съобразно погасителния план. Общия размер на задълженията е 5175,22 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. 2 В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,98 %, но в него не са включени сумите дължими за допълнителни услуги. Не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата от 41 %, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Това налага предявеният иск да се уважи. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-207 лв. и адвокатско възнаграждение.560 лв. На ответника разноски не се дължат. Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за недействителен договор за паричен заем о т **** г. сключен между Я. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., местност. „О.“, бл. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Й. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. на основание чл. 22 от ЗПК. ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. да заплати на Я. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., местност. „О.“, бл. *, ет. *, ап. *, сумата от 767 лв. (седемстотин шестдесет и седем лева) за разноски за производството. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20253310100309 по описа на Районен Съд – Изперих, VIII състав

РЕШЕНИЕ № 249 гр. Исперих, 01.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253310100309 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 124 и сл. от ГПК. Образувано е по предявен от ищца К. М. Г., ЕГН **********, от с. М., чрез адв.. Б. Й. от САК, срещу „П. К.“ ЕООД, ЕИК …………гр.С., с която моли да се признае недействителността на сключения на 10.05.2022 г. Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт № …………, сключен между К. М. Г. и „П. К.“ ЕООД на правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК. Претенцията за прогласяване на нищожност на договора за кредит се обосновава с твърдения за липса на едно от изброените в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК императивни изисквания към договора – от една страна липсва, както в договора, така и в Общите условия, конкретизация относно начина, по който е формиран посочения в договора ГПР, а от друга посочения в договора ГПР е по-нисък от действителния, което представлява нелоялна (заблуждаваща) търговска практика. На следващо място счита, че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, включени в договора, противоречат на добрите нрави и на нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излагат се подробни съображения, включително и позовавайки се на съдебна практика. Ангажират се писмени доказателства. Заявени са и претенции за съдебни и деловодни разноски. 1 В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „П. К.“ ЕООД депозира писмен отговор, като счита изложените в исковата мола възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите от договора за кредит, за необосновани, неоснователни и недоказани. Счита, че договора отговаря от външна страна на установените от закона изисквания за писмена форма и съдържание, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – посочена е общата дължима сума по кредита, отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги. Посочен е и размера на ГПР, както и фиксиран лихвен процент. Твърди, че в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, в какъвто смисъл цитира и съдебна практика. Няма как разпоредба, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер. В ЗПК лимитативно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат според ответника да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, която не попада сред законовите основания за недействителност на договора за кредит. Счита, че закупените допълнителни услуги не следва да бъдат включвани в ГПР. Позовавайки се на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК относно понятието „общ разход по кредита за потребителя“, ответното дружество счита, че предоставените от него допълнителни услуги не представляват такъв разход и не следва да участват във формирането на размера на общите разходи по кредита, както и в размера на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като стойността, платима от потребителя за допълнителните услуги в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплащала само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Таксата за процесния пакет допълнителни услуги би представлявала условия за кредита, ако кредиторът изисквал от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определени условия, а това не било така в случая. Позовавайки се на съдебна практика на СЕС ответникът счита, че дори да има неточно посочване на ГПР, правото на потребителя на информираност не е нарушено, поради което не могат да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР. По отношение на клаузите за предоставените допълнителни услуги ответното дружество излага аргументи, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от тези клаузи, дори в случай, че има основание за недействителност на тези клаузи. Заявени са и претенции за съдебни и деловодни разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното: За уважаване на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже че 2 на 10.05.2022г. между К. М. Г. и П. К. е бил сключен Договор за кредит Стандарт №………….. от 10.05.2022г. обстоятелствата, от които произтича, че договорът е нищожен на заявените правни основания с исковата молба, а именно поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави. Между страните е обявено за безспорно, че има сключен договор профи кредит Стандарт № ………… от 10.05.2022г., по силата на който „П. К.“ ЕООД е отпуснало в заем сумата от 4000 лв. в полза на К. М. Г.. Срокът на договора е 36 месеца, а размерът на вноската по кредита е 194,78 лв. Посочено е,че ГПР е в размер на 48,98%, ГЛП е в размер на 41,00%, а лихвения процент на ден е в размер на 0,11%. В договорът било посочено, че ответникът ще предостави на ищеца незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като се дължало възнаграждение в размер на 1400 лв. за услугата „Фаст“, а за „Флекси“ – 2200 лв., платими заедно с месечната вноска, които такси не били включени при изчисляване на ГПР. От погасителния план към договора за потребителски кредит се установява, че към размера на месечната вноска по от 194,78 лв. се добавя и сумата от 100 лв. за закупените допълнителни услуги, като така общата месечна вноска е в размер на 294,78 лв. Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Процесния договор за потребителски кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК. С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски кредит в размер на 4000лв., за срок от 36 месеца, при лихвен процент в размер на 0,11% на ден и годишен лихвен процент в размер на 41,00%, годишен процент на разходите в размер на 48,98%, като е уговорено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лв. и допълнителна услуга Флекси в размер на 2200 лв., като общата дължима сума възлиза на 7012,20 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В Общите условия на Договора за кредит е прието в т. 15 “ Допълнителни услуги“, че кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна 3 услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, като настоящата точка се отнася само договорите за кредити, по които кредитополучателят е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга. Съгласно т. 15. 1, допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „П. К.“ ЕООД. Съгласно т. 15. 2, всеки кредитополучател пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания посочени в чл. 15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, свързани с промяна падежа на вноските, отлагане плащането на определен брой погасителни вноски или намаляването им. За извършената промяна на погасителния план, страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в анекса. Съдът намира, че доколкото се касае за договор за потребителски кредит, то на първо място следва да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Настоящият състав приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Допълнителната услуга „Фаст“ е свързана с усвояването и управлението на кредита, водещо до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15. 2 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. Видно е, че договореното възнаграждение за двете услуги „Фаст“ и 4 „Флекси“ е в общ размер на 3600 лева, а главницата по договора за кредит е 4000 лева, т. е. възнаграждението представлява 90% от главницата по договора за кредит. Всъщност, допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежи на включване в ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси, начислени от страна на Кредитора. Невключването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. При включването на посоченото възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“ към ГПР по договора, последният значително надхвърля законово регламентирания размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че след като двете такси не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. От това следва, че с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно предявеният иск за нищожност на договора за потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен. При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В тежест на ответника следва да се възложи заплатената от ищеца държавна такса в размер от 424,49 лв., както и 670 лв. за адвокатско възнаграждение, което е под минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението за прекомерност на ответника се явява неоснователно. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. М. Г., ЕГН **********, срещу „П. К.“ ЕООД, ЕИК ……….., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт №…………./10.05.2022г., сключен между К. М. Г. и „П. К.“ ЕООД. ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „П. К.“ ЕООД, ЕИК …….., да заплати в полза на К. М. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 1094,49 (хиляда деветдесет и четири лева и четиридесет и девет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Решението подлежи на обжалване пред ОС – Р. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20254440100856 по описа на Районен Съд – Червен Бряг, 2-ри граждански състав

РЕШЕНИЕ № 415 гр. гр. Червен бряг, 19.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100856 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК. В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от М. И. М., ЕГН: **********, адрес: с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, чрез адв. Б. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул. **********, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025962536 от 30.05.2024 г., срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, гр. София, **********, представлявано от: С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л., с цена на иска 3000.00 лв., във връзка с която е образувано ГД № 856/2025 г., по описа на РС Червен бряг. Ищецът моли съда, да прогласи за недействителен сключения на 30.05.2024г. Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025962536 от 30.05.2024 г., сключен между М. И. М., ЕГН: ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК **********, както и да осъди ответника да заплати на М. И. М. всички направени разноски по делото. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал 1 от ЗПК, във вр. чл. 22 1 от ЗПК. Излага подробни доводи за това, като счита, че в процесния договор за потребителски кредит № 40025962536 се съдържа приложимият лихвен процент по кредита. Освен това твърди, че същият не противоречи на добрите нрави, както и било видно от раздел VI „Параметри“, че приложимият лихвен процент бил фиксиран, а условията за прилагането му се съдържали в чл. 4.1. и чл. 4.2. от общите условия, които са подписани от страните. Ответника твърди още, че след като лихвеният процент бил фиксиран, не било необходимо изготвянето на методика за определянето му. Годишният процент на разходите бил фиксиран, неизменен, като същото се отнасяло и до ГПР, доколкото бил формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променяло, при никакви условия. Наред с това в ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, поради което няма нормативно задължение за разписана и методика за формиране на ГПР. Претендира разноски. С Определение № 529/10.09.2025г., съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, обявил е предварителния си доклад по делото и е насрочил същото за провеждане на открито съдебно заседание. ИЩЕЦА – М. И. М., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. Б. Й., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски. ОТВЕТНИКА – „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********** редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства. Същият е предявен в срок и има за предмет – претенция върху действителността на сключен договор за потребителски кредит. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че искът се явява допустим. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от М. И. М., ЕГН: **********, адрес: с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, чрез адв. Б. Й., вписан в САК против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец“, гр. София, **********, представлявано от: С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л. иск е в рамките на производство по установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал.4 от ЗПК; чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на 2 Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025962536 от 30.05.2024 г., сключен между ищеца М. И. М., ЕГН: ********** и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********** поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и евентуално поради противоречие с добрите нрави. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да докаже налице ли са основанията за недействителност на договора, а за ответника наличието на облигационна връзка между страните, по която ищцата е неизправна страна. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор. В исковата молба от М. И. М., ЕГН: **********, адрес: с. Реселец, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ********** се сочи, че: същата е страна по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025962536 от 30.05.2024 г., подписан с ответното дружество „Профи кредит България“ ЕООД. По силата на този договор ищцата е получила сумата от 3 000 лева, като се е задължила да върне за срок от 36 месеца. В края на периода кредитополучателя е следвало да върне сумата от 5148.45 лева. Посочен е размер на месечна вноска от 143.05 лв. при ГПР 49.10%, при ГЛП 41% и лихвен процент на ден от 0.11%. Съгласно договора, кредитополучателя се е възползвал от допълнителна услуга Fast – Фаст, която предоставя право за експресно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и услугата Flexy – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Стойността на допълнително предоставените услуги се прибавя и формира размера на месечната вноска по кредита. В договора е уговорено и предоставянето на поискани от кредитополучателя допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ на стойност 1350 лв. и „Флекси“ на стойност 2370 лв., като е извършено препращане към Общите условия за реда за ползването им. Така съгласно приложения към договора погасителен план, който бил неразделна част от същия, ********** се съгласила да заплати 36 месечни вноски, всяка в общ размер на 246.38 лв. По този начин общия размер на сумата по кредита, в края на срока му възлизала на 8868.45 лв. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025962536 от 30.05.2024 г., сключен между М. И. М., ЕГН: ********** като кредитополучател и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********** като кредитор, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищецът моли съда да приеме за установено в отношенията между М. И. М., ЕГН: ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **********, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са 3 нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД (поради противоречието им със закона) и чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) в сключения между страните договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025962536 от 30.05.2024 г. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се заявява неоснователност на предявените искове. Ответното дружество сочи, че в процесния договор за потребителски кредит № 40025962536 се съдържа приложимият лихвен процент по кредита. Същият не противоречи на добрите нрави. Видно от раздел VI „Параметри“ приложимият лихвен процент е фиксиран, а условията за прилагането му се съдържат в чл. 4.1. и чл. 4.2. от общите условия, които са подписани от страните. Според ответника в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД), като въвеждането на параметрите на добрите нрави от ищеца не може да бъде изведено по тълкувателен път, като при твърдение за нарушение на чл. 9 ЗЗД ищецът е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени, каквото позоваване в настоящия случай липсвало. Ответникът твърди, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение (ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП). Неоснователни били направените възражения по отношение размера на договорената възнаградителна лихва. В чл.10, ал.2 ЗЗД се съдържало забрана да се уговарят лихви в по голям размер от определения от МС, но до момента МС не е издал постановление, в което да определи максимален размер на възнаградителната лихва. По процесния договор, ответника заявява, че лихвеният процент е фиксиран, като в тази връзка не е необходимо изготвянето на методика за определянето му. Годишният процент на разходите е фиксиран, неизменен. Същото се отнася и до ГПР, доколкото е формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, поради което нямало нормативно задължение за разписана и методика за формиране на ГПР. Процесуалният представител на ответника, твърди, че в чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК. Така, въз основа на горното, счита за неоснователен и необоснован извода в исковата молба, че не е установен механизмът, по-който е изчислен ГПР, какви компоненти са включени в него, освен размера на договорената възнаградителна лихва, както и за неправилни доводите на ищeцa, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От изложените по-горе аргументи ответника заключава, че възнаграждението за 4 допълнителните услуги, не е част от годишния процент на разходите в процесния договор за кредит, като в същия нямало наличие на неточно посочване на ГПР. Твърди се още от ответника, че неправилното посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Моля съда да се произнесете с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищцата М. И. М. установителни искове, като неоснователни и недоказани, претендира разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 360,00 лева, излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните фактически изводи: Безспорно по настоящото исково производство е установена доказателствената сила на представените от ищеца доказателства, а именно, че: на 30.05.2024 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, между „Профи кредит България“ ЕООД и М. И. М., по силата на който на клиента е отпуснат кредит в размер на 3000,00 лв. Същият се е задължил по договора като длъжник. Не се спори, а и от представените по делото договор за потребителски паричен кредит, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски паричен кредит. Параметрите на договора, описани в исковата молба, са следните: Главница 3000 лв., за 36 месеца и анюитетни вноски, обща сума за погасяване 5148.45 лв. и размер на вноска 143.05 лева, годишният процент на разходите е 49.10%. Не са включени в ГПР дължимите възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” няма начислени други разходи. Съгласно Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025962536 от 30.05.2024 г. има начислена сума за допълнителна услуга „Фаст” за 1350 лв. и допълнителна услуга „Флекси” за 2370 лв., която не е включена в изчисления ГПР. При параметри на отпуснатия заем, с горепосочените допълнителни услуги били следните: общ размер на главница 3000 лв.; срок 36 месеца; годишен лихвен процент 41.00%; анюитетни вноски в размер на 246.38 лв.; обща сума за погасяване 8868.45 лв. Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена от ответното дружество на ищеца. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: На първо място, основателно е възражението на жалбоподателя, че договорът е недействителен, тъй като е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. 5 Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, настоящата инстанция дължи служебна проверка по чл. 22 ЗПК дали същият е действителен, тоест дали са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Посоченият в договора годишен процент на разходите не е математически правилен и е подвеждащ за потребителя. Начинът на структуриране на съдържанието на договора сочи, че при изчислението на ГПР не е включено възнаграждението за допълнителни услуги – първо са посочени основните разходи (главница и лихва), след това ГПР, а над тях са обективирани разходите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чието телеологично тълкуване изисква в договора да бъде посочен математически точен и ясен за потребителя ГПР. След преизчислението на годишния процент на разходите при съобразяване на дължимото възнаграждение по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се получава резултат от над 100 %. Този резултат е в явно противоречие с чл. 19, ал. 4 ГПК, съгласно която норма годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ето защо, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се явява недействителен. На следващо място кредитополучателят твърди, че с договорения годишният процент на разходите от 49.10 % се нарушават добрите нрави като клаузите, уреждащи размера на възнаградителната лихва, са неравноправни. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански правоотношения. Добрите нрави са коректив, целящ да осуети злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена. Съгласно трайната съдебна практика максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В тази насока е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. За да бъде уважен така предявения иск по по чл.26 ал.1 пр.3 и пр.2 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги. Съдът приема за безспорно между страните обстоятелството, че са сключили договор за паричен заем с посоченото от ищеца съдържание /като договорът е приложен по делото/, в който е 6 уговорена клауза за заплащане на закупени допълнителни услуги Флекс и Фаст в общ размер на 3720 лева, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че тази клауза е недействителна. Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9 ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. По иска за недействителност на клаузата за неустойка по чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД е валидно следното; Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на уговореното възнаграждение за заплащане на закупени допълнителни услуги, т.к. са нарушени основните принципи на договорното право – добросъвестността и справедливостта в отношения- чл.8 и чл.9 от ЗЗД. Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на конкретно посочени договорени клаузи за заплащане на възнаграждние за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“. Установява се, че със сключването на процесния договор за потребителски кредит се нарушава правната сфера на една от страните. При иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, тъй като се касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт – факта на нищожност на конкретно посочена в петитума на исковата молба клауза в сключения между страните договор. От формална страна съдът приема, че безспорно се касае за сключен между страните договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на законовите изисквания на чл.9 ал.1 от ЗПК, като ищецът като физическо лице качеството на потребител, на основание чл.9 ал.3 от ЗПК, а ответникът като юридическо лице, което обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност има качеството на кредитор– чл.9 ал.4 от ЗПК. Според съда клаузата в процесният Договор за потребителски кредит, сключен между страните, предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1350 лева и клаузата от Договора за потребителски кредит – същият договор, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2370 лева, са нищожни, тъй като са сключени при неспазване на императивните текстове на чл.10а, чл.11 т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и най-вече при накърняване на добрите нрави. Съгласно Решение № 4/2009г. по т. д. № 395/2008г. и Решение № 1270/2009г. по гр. д. № 7 5093/2007г. на ВКС, основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8 ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД. Чрез накърняване на принципа на „добри нрави“ по чл.26 ал.1 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на една от страните /в случая ищеца/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Изхождайки от съдържанието на Договора за потребителски кредит съдът намира, че възнагражденията за закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП. Чрез така договорените допълнителни услуги, според съда, се нарушава принципа на добросъвестност, който принцип е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния казус, чрез постигането на такава уговорка за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Не на последно място съдът счита, че съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП. В ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Установява се от договорните клаузи, чиято недействителност се иска да бъде прогласена от съда, че с уговарянето им от страните е налице нарушение и на чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като ответникът като кредитор не може за изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като ал. 4 на цитирания по-горе член от ЗПК предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от сключения между страните договор за потребителски кредит е, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са ясно и точно определени, фиксирана е само сумата на всяка едно от двете услуги, без да е ясно в какво се изразяват те, как и определен размерът на всяка едно от тези услуги, ползвани ли са от ищеца в качеството му на потребител, което означава, че кредиторът не се е съобразил с цитираните законови разпоредби на ЗПК при сключването на договора за потребителски кредит с ищеца. Предвид изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС по този 8 въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата, от Договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и клаузата от Договора за потребителски кредит, сключен страните, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, страдат от съществени пороци и в този си вид те не могат да породят правни последици за страните. С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не споделя изводите на ответника, относно нищожността на клаузите за предоставяне на ищеца на пакет от допълнителни услуги, които заключения са различни от описаното в отговора на исковата молба и по следните допълнителни съображения: На първо място настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по размер дори надвишава стойността на предоставената в заем сума. По отношение на услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ е налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Представените като „допълнителни услуги“ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата на падежа всъщност се полагат на кредитополучателя по силата на закона, поради което поисканото заплащане за тях е неоправдано. На второ място следва да се отбележи, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугите, описани в процесния Договор, имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. На трето място с процесния Договор е закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 3720 лева, като страните са се съгласили възнаграждението за този пакет да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Това възнаграждение, обаче, не може да се определя по този начин ан блок, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в договора за кредит. В процесния случай не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 9 10а, ал. 4 от ЗПК. На следващо място, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК клаузите „Фаст“ и „Флекси“ предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата „Фаст“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а клаузата „Флекси“ предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Тези клаузи са недействителни на основание чл. 21 ЗПК и водят до скрито увеличение на договорното възнаграждение, което след съобразяване на така посоченото достига до над 100 % на годишна база. Възнаграждение по договор за кредит в този размер противоречи на добрите нрави, които също както нормите на ЗПК, имат функция на ограничение на договорната свобода (Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г.о.). Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Следователно след като в настоящия исков процес ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях – чл. 153 от ГПК, съдът приема, че исковата му претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. По разноските: Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. От процесуалния представител на ищеца е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, в размер на 600 лева. С отговора на исковата молба, ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Настоящата инстанция, счита, че претендираният размер от 600 лева се явява прекомерен, предвид ниската правна и фактическа сложност на настоящото производство по делото, както и предвид извършените от процесуалния представител действия, изразяващи се в подаване на искова молба и молба по хода на делото. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител не се е явил. По тази причина съдът счита, че на М. И. М., ЕГН: **********, в качеството му на ищец, следва да се присъди заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. На ответното дружество, следва да се възложи и държавната такса за образуване на делото. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /НИЩОЖЕН/ Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40025962536 от 30.05.2024 г., сключен между М. И. М., ЕГН: ********** в качеството му на Кредитополучател и „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********** в качеството му на Кредитодател, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо и трето от ЗЗД, поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави. ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********** да заплати на М. И. М., ЕГН: ********** сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева) – платена от ищеца държавна такса по настоящото гр. дело № 856/2025 г. ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********** да заплати на М. И. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Плевен. ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20241110170899 по описа на Софийски Районен Съд, 118-ти граждански състав

РЕШЕНИЕ № 20803 гр. С, 14.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110170899 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от М. С. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 618, вх. В, ет. 6, ап. 43 срещу „ПКБ“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „М“, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит „ПКБС“ № ****** от 27.02.2020 г., поради противоречието му със закона, евентуално като накърняващ добрите нрави. В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответника Договор за потребителски кредит „ПКБС“ № ****** от 27.02.2020 г., по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищцата като кредитополучател сумата от 4000 лв., при обща месечна погасителна вноска от 190.95 лева за срок от 36 месеца, при ГПР от 49.02 %, лихвен процент на ден от 0.11 % и ГЛП от 41 %. Предвидено било ищцата да заплати на ответното дружество възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2800 лева, поради което месечната вноска възлизала в размер на 296.51 лева, а общата дължима от ищцата сума по кредита възлизала на 10672.18 лева. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвало ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита и кои компоненти са включени в ГПР от 49.02 %. Счита, че уговорката за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 3800 лева е нищожна като заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като същите не били включени в размера на ГПР, предвид че по своята същност тези услуги представлявали такси за усвояване и управление 1 на кредита. Счита, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР от 49.02 % не отговарял на действителният такъв, съответно посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. 68д, ал. 1 ЗЗП, както и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. В тази връзка твърди, че била поставена в невъзможност да разбере реалния размер на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. На следващо място счита, че уговорените клаузи за заплащане на допълнителни услуги в размер на 2800 лева са нищожни като противоречащи на добрите нрави и нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба предявява настоящите искове. Претендира съдебни разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът поддържа становище, че оспорените разпоредби на процесния договор за кредит са уговорени в съответствие с действащите правни норми и същият отговаря на формалните изисквания за действителност, установени в ЗПК, като подробно излага съображения в тази насока. Посочва, че в чл. 4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от процесния договор за кредит и подписани от ищцата, ясно и недвусмислено било посочено какво представлява договореното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР. Поддържа, че в договора са посочени всички необходими параметри по същия, включително какви са дължимите от ищцата суми по него в общ размер и разбити по вид и размер. Сочи, че в процесния договор е уговорен фиксиран, а не референтен лихвен процент, поради което в случая разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК била неприложима. Твърди, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ били предоставени по искане на ищцата и не са били задължително условие за сключване на договора за кредит. Поддържа, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчислението на ГПР. По тези и останалите подробно изложени аргументи моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит „ПКБС“ № ****** от 27.02.2020 г, по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 4000 лв., която ищецът се задължил да върне за срок от 36 месеца при ГЛП от 41%. Посочен е ГПР – 49,02 %. Видно от договора уговорено е възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000 лева и за допълнителна услуга Флекси в размер на 2800 лева, които следвало да бъдат заплатени на вноски заедно с месечните погасителни вноски за връщане на получената в заем сума и дължимата 2 договорна възнаградителна лихва. Предвид посочените уговорки общият размер на задълженията на ищеца по договора възлиза на 10672,18 лева. Съдържанието на процесния договор за заем, преценено с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът – кредитополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 15.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит допълнителната услуга „Фаст“ представлява предоставяне на приоритетно разглеждане на искането на потребителя за отпускане на потребителски кредит преди клиенти без закупена такава услуга. Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредит. По-бързото разглеждане на искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото оформяне на съответните документи са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл, това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия, които са присъщи на дейността по отпускането на всеки един кредит – разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Съгласно чл. 15.2 допълнителната услуга „Флекси“ е право на клиента да променя погасителния си план при изпълнение на специфичните изисквания, описани в чл. 15.2.1 и чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. На клиента е предоставена възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.). Това обаче са действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да поиска да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по погасителния план. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждения за такива, дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в 3 облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение за всяка от услугите, съответно за Фаст – 25 %, а за Флекси – 70 % от заетата сума, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява явно нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Резултатът от прилагане на всяка от посочените договорни клаузи не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорките за посочените възнаграждения освен, че противоречат на чл. 10а ЗПК, накърняват и добрите нрави, поради което са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че е предвидено цената за допълнителнта услуга „Флекси“ да се дължи независимо от това дали са ползвани уговорените възможности. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени услуги. С тази клауза се въвежда на практика задължение на едната страна да заплати за правото да поиска изменение на договора, с което право тя разполага и без да заплаща за това цена в размер на повече от половината от главницата по кредита. За реалното изменение на условията по издължаване се изисква действие на кредитора /т.е. съгласие с оглед предвиденото подписване на анекс по чл. 15.2.1.2, чл. 15.2.2.1 от ОУ/, което означава, че потребителят следва да плати предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора което води до неравноправност на уговорката по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП и следователно нищожност на основание чл. 146 ЗЗП, доколкото не се установява клаузите да са индивидуално уговорени. На следващо място клаузите се явяват и пряко насочени към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. При тези съображения и на това самостоятелно основание нищожна е уговорката за всяка от посочените допълнителните услуги. Общата преценката на процесните клаузи и изложените съображения налага извод и че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставляват по същество уговорка във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, тъй като са ясно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния 4 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б. С посочената уредба е въведено императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл. 10, пар. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. В случая формално в договора е посочен ГПР, но освен цифрово посочване на ГПР договорът не съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Поради това и посоченото в т. 5.2 от Общите условия пресъздаване на съдържанието т.3 от Приложение №1 от ПЗР на ЗПК не съставлява ясно и разбираемо за потребителя посочване на информация за начина на формиране на ГПР по конкретния договор. На следващо място, видно от твърденията в отговора на исковата молба, а и от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, но не и възнагражденията за допълнителни услуги. Преценката на уговореното съдържание на тези услуги обаче води до очевиден извод, че възнаграждението за същите съставлява по своята същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното съдържание на подписаните от ищеца документи в кредитното досие, уговорените насрещни престации на кредитора, изначалното уговаряне на услугите и включването на възнагражденията за тях в месечните погасителни вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането им съставлява задължителна и съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна по гореизложените съображения липсата на еквивалентна услуга на практика води до извод, че възнагражденията съставляват реално увеличаване на възнаграждението на кредитодателя за изпълнение на основното му 5 задължение по договора – да предостави на потребителя сума за определен срок. Предвид изложеното следва извод, че възнагражденията, уговорени за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, съставляват общ разход по кредита, който не е включен в компонентите на ГПР и следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, което води до нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неточното посочване на ГПР е равнозначно на непосочен ГПР. Макар да е без значение дали с включване на непосочените компоненти ГПР ще е в рамките на размера по чл. 19,жал. 4 ГПК или ще го надвишава, следва да се посочи че в случая действителният ГПР очевидно съществено надвишава петкратния размер на законната лихва. Неточното посочване на ГПР съставлява неизпълнение на изискването на цитираната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона на предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) /с участието именно на ответното дружество/ разбиране, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. С посоченото решение е разяснено и чл. 10, пар. 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на предоставената в заем главница. По изложените мотиви процесният договор за заем е нищожен на основание – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на действителния годишен процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид изложеното съдът не дължи произнасяне по останалите наведени от ищеца възражения за недействителност на договора. По отговорността на страните за разноски: Ответникът следва да заплати на ищеца разноските за държавна такса в размер на 274,89 лева, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, намалено по възражение за прекомертност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност от общо 720 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При намаляване на адвокатското възнаграждение съдът не дължи съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, от каквато настоящото на практика е лишено предвид трайно установената практика по подобни съглашения и водените от адвоката множество дела с аналогичен предмет, част от които са и служебно известни на съда. Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иск на М. С. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 618, вх. В, ет. 6, ап. 43 срещу „ПКБ“ ЕАД с ЕИК ****** и адрес на управление: гр. С, бул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК нищожността на Договор за потребителски кредит „ПКБС“ № ****** от 27.02.2020 г., сключен между М. С. Н. с ЕГН ********** и „ПКБ“ ЕАД с ЕИК ******. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПКБ“ ЕАД с ЕИК ****** и адрес на управление: гр. С ул. Б № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на М. С. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж. к. „Л“, бл. 618, вх. В, ет. 6, ап. 43 сумата 574,89 лева – разноски по делото за държавна такса. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Профи Кредит – гражданско дело № 20255150101326 по описа на Районен Съд – Дупница, IV-ти граждански състав

РЕШЕНИЕ № 581 гр. Дупница, 11.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101326 по описа за 2025 година Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК. Образувано е по предявен от ищеца А. С. Г., с ЕГН ********** срещу ответника „Профи Кредит България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г., като противоречащ на закона. Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г., по силата на който ответникът, в качеството му на кредитодател е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател главница в размер на 3000 лева, като ищецът е следвало да погаси кредита в срок от 36 месеца като предвиденият ГПР възлизал на 49.23 %. В сключения договор било предвидено, че се дължи и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1800.00 лева. Навежда твърдения, че договорът е нищожен, като противоречащ на нормата на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, респ. дължимата сума по него. Ищецът изтъква още, че е посочен грешен ГПР, доколкото следва да включи и предвидената допълнителна услуга „Фаст“ като по този начин размерът му ще надхвърли законово допустимия. С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и доказан. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е 1 депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва искакато неоснователен. Навежда, че са неоснователни твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗПК, доколкото предвидената допълнителна услуга „Фаст“ не следва да бъде включвана в ГПР. Категорично заявява, че договорът отговаря на законовите изисквяния за сключването му. Претендира разноски. РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното: Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г. като противоречащ на закона. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на сочените основания за нищожност – противоречие с императивни правни норми, предвидени в ЗПК. При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 37 е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че между страните по делото е сключендоговор за предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г., както и обстоятелството, че предвидената допълнителна услуга „Фаст“ не е включена в ГПР. Видно от приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г. /л. 10 и сл./ се установява, чеищецът в качеството си на кредитополучател получил сума в размер на 3000 лева като договорената възнаградителна лихва възлиза на 2212.77 лева; ГПР възлиза на 49.23%. В договора е предвидено, че ищцата е закупила допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Посочено е, че месечното възнаграждение възлиза на сумата от 50.00 лева, като процесният договор е сключен за 36 месеца. Следователно общо дължимата сума за предоставената услуга възлиза на 1800.00 лева. От представения по делото договор се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК / обн. ДВ, бр.18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът 2 предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал.1 ЗПК. За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит, неравноправни клаузи“, според които всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ищцата поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Съгласно т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.9 и т.10 на чл.11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %, посочен е ГПР – 49.23% /л. 10/. Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че според дефиницията по чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От представения по делото договор и погасителен план към него /л. 10 и сл./ се установява, че погасителната вноска включва два компонента: главница и възнаградителна лихва. Същевременно обаче не е включено вземането за сумата в размер на 1800.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, предвидено в сключения договор /л. 10/. Ако въпросното вземане се добави към ГПР, то последният ще надвишава максималния размер, предвиден в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото общият размер на задължението, без да е включена допълнителната услуга възлиза на сумата от 5212.77 /л. 10/, а ако се добави и допълнителната услуга, то общото задължение възлиза вече на сумата от 7012.77 /5212.77+общият размер на допълнителната услуга „Фаст“, възлизащ на 1800.00 лева/. В посочената разпоредба законодателят е предвидил, че годишният процент на 3 разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България като съгласно посочената разпоредба законодателят е предвидил, че годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. За пълнота следва да се посочи и следното: константната практика на СЕС относно тълкуване на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. В този смисъл в Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед възприетата от СЕС дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. В настоящия случай може да се обоснове извода, че вземането за сумата в размер на 1800.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания: заплащането на допълнителната услуга на практика е задължително условие за получаване на кредита и същевременно е било известно на кредитора. В случая е безспорно установено, че при кандидатстването за кредит за кредитоискателят не съществува опция за кандидатстване за кредит без допълнителната услуга. Предвид гореизложените съображения, следва да се обоснове извода, че дължимата допълнителна такса следва да бъдат включена като разход по кредита при 4 изчисляването на ГПР, както и да бъде отразена при посочване на общата сума, дължима от ответника. В случая това не е сторено. С оглед констатираното противоречие между посочения в договора размер на ГПР и действителния му размер се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. В тази връзка следва да се посочи, че годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК, като доводите на ищцата в този смисъл са изцяло основателни. Предвид гореизложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 580.00 лева /сумата от 80.00 лева – държавна такса и сумата от 500.00 лева – адвокатско възнаграждение/. Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявен от А. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. *** срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД договор за предоставяне на потребителски кредит с № 40022648919/09.01.2024г. за нищожен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати в полза на А. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от580.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Профи Кредит – гражданско дело № 20255240100813 по описа на Районен Съд – Пещера, II-ри граждански състав

РЕШЕНИЕ № 489 гр. Пещера, 13.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240100813 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.чл .22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК .Предявен е и иск по чл.55 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от С. С. П. от с.Радилово ,Пазарджишка област,ул.“** **“ № 16, чрез пълномощник адв.Й. срещу ответника „ПОФИ КРЕДИТ БЪРГАРИЯ“ЕООД с ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление:гр.София,Район Средец,жк „Мотописта“,бул.“България“ № 49,бл.53Е,вх.В,ет.7 ,в която твърди,че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит Стандарт№ 40022017934 от 11.12.2023 година ,сключен с ответното дружество,при следните параметри: сума на кредита5000 лева;срок на кредита 36 месеца;ГПР в размер на 49.17%;годишен лихвен процент от 41.00%;лихвен процент на ден от 0.11% и общо дължима сума в размер на 8765.02 лева,която е следвало да се върне от кредитополучателя на вноски ,всяка в размер на 243.48 лева.Сочи се още,че по договора са начислени и допълнителни услуги: „Фаст“-право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,за което се е дължало допълнително възнаграждение в размер на 2250 лева и услугата „Флекси“ – предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит,за която се е дължало допълнително възнаграждение в размер на 2950 лева.В случая 1 общото задължение по кредита, с включени закупените допълнителни услуги е в размер на 13 695.02 лева, а размерът на вноската вече е определен на 387.92 лева. Считат ,че клаузите уреждащи допълнителните услуги:“Фаст“ и „Флекс“ за нищожни ,а договорът недействителен поради неточно посочване на ГПР.Твърди още ,че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекс“ представляват по своята същност действия по усвояване и управление на кредита и не са допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК като са във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Твърди още ,че клаузите за допълнителни услуги са нищожни и поради накърняване добрите нрави.Твърди още ,че по договора ищцата в качеството й на кредитополучател е върнала сумата от 7000 лева ,вместо сумата по кредита от 5000 лева ,поради което сумата от 2000 лева е била недължимо платена. Моли се съдът да постанови решение, с което да се признае за установено,че договор за потребителски кредит- Профи кредит Стандарт № 4002201793450 от 11.12.2023 е недействителен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2000 лева ,платена без основание. Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания. В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който оспорва предявените иск като твърди ,че действително страните са обвързани от договорно правоотношение ,а именно договор за предоставяне на потребителски кредит,който съответствал на изискванията на ЗПК.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърлят предявените искове.Излага подробни съображения. Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От събраните по делото писмени доказателства:договор за потребителски кредит- „Профи кредит Стандарт“ № 40022017934,Общи условия,Погасителен план се установява ,че между „Профи кредит България“ЕООД гр.София,в качеството му на кредитор и С. С. П. от с.Радилово ,Пазарджишка област в 2 качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор за паричен заемСтандарт,по силата на който кредиторът предоставя в заем на кредитополучателя сумата от 5000лева, за срок от 36 месеца при ГЛП от 41%,ГПР от 49.17% и с общо дължима сума от 8765.02лева,която е следвало да се върне от кредитополучателя чрез вноски ,всяка в размер от 243.48 лева.В договора изрично е разписано ,че при кандидатстване за потребителски кредит кредитополучателят е поискал закупуване на допълнителна незадължителна услуга“Фаст“ ,за която дължи възнаграждение в размер на 2250лева и „Флекси“,за която дължи възнаграждение в размер на 2950 лева. Размерът на вноската по закупени допълнителни услуги е 144.44 лева,която е дължима заедно месечната погасителна вноска по кредита.Общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е 13 965.02лева.Съгласно ОУ на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит допълнителни услуги ,които може да закупи кредитополучателя са:Фаст“-приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“-право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния план .Видно от погасителния план неразделна част от договор № 40022017934със закупен пакет от допълнителни услуги размерът на погасителната вноска е фиксиран като сума от 387.92 лева,включваща :част от дължимите главница ,лихва и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги. Като писмено доказателство по делото е приет и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,в който е посочен вида на договора Стандарт,Фаст и Флекси ;общ размер на кредита – 5000 лева;размера на ГПР от 49.17%;фиксиран лихвен процент от 41.00%;срока на издължаване на кредита от 36 месеца ;общо дължимата сума по кредита. За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи,че при извършената от него проверка установил,че по ДПК № 40022017934 е платена от кредитополучателя сумата от 7038.30 лева ,с която са погасени :главница в размер на 1766.43 лева;лихва за забава в размер на 25.93 лева;договорни лихви в размер на 2616.21 лева;платени услуги“Фаст“ и „флекси“ в размер на 2609.71 лева и платена такса по тарифа в размер на 20 лева .Вещото лице е установило ,че в посочения ГПР от 49.17% не е включено 3 възнаграждението за допълнителни услуги –Фаст и Флекси и при включване на това възнаграждение то ГПР ще е в размер от 127.81 %. Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните. По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били обвързани от валиден договор за предоставяне на потребителски кредит № 40022017934 от 11.12.2023 година, по силата на който на ищцата в качеството й на кредитополучател е била заета сумата от 5000 лева от ответника в качеството му на кредитодател. По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК. Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното – договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 49.17%, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Видно от договора на заемателката е била заета сума в размер на 5000 лева като същата е закупила и допълнителните услуги разписани в договора както следва : услугата Фаст е :-Предоставя право на приоритетно разглеждане и и становище на искането за отпускане на кредита,за което се е дължало възнаграждение в размер на 2250 лева ,а услугата Флекс е :- Предоставя право на промяна в погасителния план на потребителския кредит,за което се е дължало възнаграждение в размер на 2950 лева.Съгласно клаузите на договора възнагражденията за закупените услуги се разсрочва във времето и се погасяват като част от погасителните вноски в рамките на 4 погасителния план.Общия размер на кредита е 13965.02 лева при реално предоставена сума от 5000 лева. По начина по който са уговорени услугите и дейностите свързани с тях, същите поставят потребителя в безизходица и в неравностойно и неравноправно положение спрямо кредитора. Следователно той /потребителят/ е принуден под натиска на така поставените от кредитора неопределени, неопределяеми и неясни условия формално да подпише споразумението за предоставяне на пакета от допълнителни услуги и незабавно да се задължи с още едно задължение за възнаграждение надхвърлящо заетата сума по неотпуснатия му все още заем, само и само да бъде разгледан неговия договор приоритетно. Но и при това условие срокът за превода на заема е неясен, защото не става ясно в какъв срок ще бъде разгледано искането му за кредит по реда на прокламираното от кредитора приоритетно разглеждане, в какъв срок след разглеждането кредиторът реално ще преведе заемната сума, при положение, че на него /на кредитора/ вече му е гарантирана сумата /възнаграждението за пакета допълнителни услуги/ станала автоматически изискуема с факта на подписването на споразумението. Както се посочи в ОУ е предвидено пестеливо от кредитора, че единствен бонус за потребителя при приоритетно разглеждане на ДПК/договора за потребителски кредит/ с подписано СППДУ, е това да стане преди другите ДПК без закупен ПДУ. Това са типичните неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 и следващите от ЗЗП , когато клаузата в договора или в ОУ поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля ,чрез което в същност е налице уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това са онези типични неравноправни клаузи в ДПК, които поставят потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора тъй като предоставят незабавно права за кредитора /настъпила незабавна изискуемост на вземането за възнаграждение за пакета/, считано от момента на сключването му и то в размер, доближаващ или дори надхвърлящ размера на все още неотпуснатия кредит, и без изобщо да е предоставена към този момент дори една единствена услуга по пакета, а само поради факта на желанието за потребителя да разполага и да има в наличност този пакет от услуги. Вземането на кредитора за възнаграждение за пакета услуги е станало 5 незабавно изискуемо дори и без да се стигне до реално ползване на тези услуги, което в най-чистия си вид представлява по същество допълнителна скрита печалба за кредитора, с която той се и обогатява за сметка на потребителя и поради факта, че плащането й е разсрочено за целия срок на действие на договора и представлява част от месечната погасителна вноска. Освен това налице е пълна неопределеност на услугата Флекси като индивидуално възнаграждение и в действителност се прикрива размера на таксите или не ги определя ясно за услугите, които кредитора следва да извърши за потребителя, поставяйки ги единствено под общ знаменател като обща стойност на пакета без никакви подробности и разбивки за цената на всяка една отделна услуга. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то според настоящия състав Договорът за потребителски кредит от 11.12.2023година е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. Имайки предвид предвидените в чл. 23 ЗПК правни последици при прогласяване недействителността на сключения договор за потребителски кредит извършените плащания следва да се отнесат към погасяване на главницата по договора. Следователно платената от ищеца в полза на ответника сума от 2000 лева е била недължимо платени при начална липса на основание ,поради което на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да я върне. С оглед изхода от предявените искове в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата от 1070 лева и по сметка на ПщРС д.т. в размер на 130 лева. По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, основание чл.26 от ЗЗД във вр.22 ЗПК вр.с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК договор за паричен заем Стандарт № 40022017934 от 11.12.2023 година , сключен между „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК175074752 , със седалище и адрес на управление гр. *** и С. С. С. с ЕГН-********** от с.Радилово ,Пазарджишка област ,ул.“****“ № 16. ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК175074752 , със седалище и адрес на управление гр. *** на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК, ДА ВЪРНЕ на С. С. П. с ЕГН-********** от с.Радилово, Пазарджишка област ,ул.“** **“ № 16 сумата от 2000 лева ,заплатена без основание по договор за потребителски кредит № 40022017934 от 11.12.2023 година . ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК175074752 , със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на С. С. П. разноски по делото в размер на 1070лева, в това число заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК175074752 , със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати по сметка на ПщРС д.т. в размер на 130 лева. Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.