Фератум – бързи кредити

Фератум, гражданско дело № 20241110150141 по описа на Софийски Районен Съд, 46-ти състав

РЕШЕНИЕ № 1128 гр. София, 23.01.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110150141 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба на Д. В. И., ЕГН **********, с адрес: ********************* чрез адвокат Б. Й. съдебен адрес адрес: ********************** срещу ФБ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************************ с която се иска да се прогласи нищожността на договор № ************ от 09.12.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между Д. В. И. и ФБ“ ЕООД , а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на т. 5 от договор ************ за предоставяне на потребителски кредит от 09.12.2023 г. Ищецът твърди, че 09.12. 2023 г. е сключил Договор № ************ с ФБ“ ЕООД, за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР за сумата в размер на 2 800 лева за срок от 18 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 08.01.2024 г. И последен падеж на 01.06.2025 г. Съгласно т.3 от процесния договор за потребителски кредит № ************, Общата сума, която следва да бъде върната е в размер на: 3 780.00 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на: 2 800 лева + лихва, в размер на 980 лева, при лихвен процент 23.33 % и годишен процент на разходите е в размер на 49.66%. В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от **********************“ в полза на Дружеството ответник. В т.4.3 от европейския формуляр е посочено, че очакваните разходи при сключване на договор за гарант са в размер на 2828 лева. Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Сочи се, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора. Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за 1 поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл. 19, ал.1 ЗПК. Излагат се доводи, че липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 49.66 %, води до неяснота относно включените в него компоненти и е самостоятелно основание за недействителност на договора. Сочи се, че определената такса за банкова гаранция към фирма – партньор в размер на 2 828 лева надхвърля размера на отпуснатия кредит, -2 800 лева и това е в разрез с морала и добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД). Поддържа се, че потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които обуславя нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излагат се доводи, че макар в договора за кредит (и общите условия) формално да е предвидена възможност за избор на алтернативно обезпечение чрез физическо лице – поръчител, тази възможност е до такава степен неясна и обременителна за потребителя, че следва да бъде приравнена на липса на алтернатива. Сочи се, че действителен собственик и на двете дружества е ***************, с рег. № **************-1, следователно кредиторът по договора за кредит и поръчителят са свързани лица по смисъла на & 1, т. 6 от ДР на ТЗ, тъй като тяхната дейност се контролира от трето лице – общ собственик. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства. Иска се на основание 190 от ГПК съдът да задължи ответното дружество да представи Общи условия на ФБ“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредити валидни за Договор № ************ от 09.12.2023 г., Договор за поръчителство сключен между ищцеца и фирмата гарант – ************, Да представи Общи условия на ************, да представи извлечение от сметки по Договор № ************ от 09.12.2023 г. Иска се да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза, по която вещото лице – счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства: – Да определи кога, в какъв размер и за какво са внасяни пари от ищеца по сметката на кредитора. -В какъв размер е била законната лихва към деня на сключване на договор № ************ на 09.12.2023 г. -Да посочи съобразно формулата, определена по силата на Приложение N 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК какво е включено в нея освен лихвата в размер на 980 лева и точно в какъв размер е ГПР, т.е. отговаря ли изчисления от вещото лице ГПР на договорения ГПР в размер на 49.66 %. -Да изчисли по формулата към чл. 19, ал. 2 от ЗПК в какъв размер е действителния ГПР като включи разход за гарант – в размер на 2 828 лева, както и колко пъти е законната лихва от 09.12.2023 г. спрямо действителния ГПР. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба. Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит 2 №************/09.12.2023 г., като по силата на същия от страна на ФБ“ ЕООД на Д. В. И. е предоставен заем в размер на 2800 лв., при следните условия: срок за погасяване : 18 месеца, краен срок на договора: 01.06.2025 г. , обща сума, която следва да бъде върната от заемателя: 3780 лева, лихва в размер на 980 лева, лихвен процент: 23.23 %, годишен процент на разходите: 49.66 Съгласно т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от ************ в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Представено е удостоверение за наличие на задължения, издадено от ответното дружество, вино от което от ищеца към 05.07.2024 г. се претендират 4404.54 лева /2455.60 лева- главница по договор за предоставяне на потребителски кредит №************, 474.24 лева- лихва и 1474.70 лева- такса за банкова гаранция- услуга, която се предоставя от партньор на ФБ“. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи: Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от ******** в полза на дружеството – ответник. Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „ФБ“ /понастоящем ************ P. L. C. – променено наименование на ***********/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Eлектронната система на ответника ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (дружеството „ФБ“) или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т. нар. проверка на „платежоспособността“ на физическото лице посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т. нар. „платежоспособност“. От изложеното следва, че избор на т. нар. „гарант“ „ФБ“ /************/ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника „ФБ“ ЕООД. В преддоговорната информация е посочено, че при гаранция с гарант очакваните разходи в процесния случай са в размер на 2828 лева. 3 За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на **********, достъпен на************* се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника ФБ“ ЕООД е лицето *********** ***, идентификация **************** чуждестранно юридическо лице, държава: ************, като същото лице е и единият от собствениците на ************ ***** / променено наименование на ************/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за гарант/поръчител, която клауза е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 23.23 % на месец, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 2828лева, формално уговорено като възнаграждение за гарант. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 2828 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става на 272.81%.%, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с калкулатор за ГПР на calculator.bg, надвишаващ законовия максимум- 69 % /към 10.12.2023 г. – 10% + основният лихвен процент на БНБ-3.80%/, а имено представлява близо двадесет и седем пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/. В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 2800 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/. При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства са в размер на 112 лева държавна такса, и 550 лева- адвокатски хонорар. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. В. И., ЕГН **********, с адрес: ********************* срещу ФБ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************************* иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/ вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ нищожността на договор № ************ от 09.12.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между Д. В. И. и ФБ“ ЕООД ОСЪЖДА ФБ“ ЕООД с ЕИК: *********, да заплати на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. В. И., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 662 лева. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Фератум – гражданско дело № 20254340100495 по описа на Районен съд – Троян, II-ри граждански състав

РЕШЕНИЕ № 11

гр. Троян, 21.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ – ГРАЖДАНСКИ,

в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100495 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е образувано по искова молба от Д. С. Г., с която е предявен срещу „Фератум България“ ЕООД иск за признаване за установено, че сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2025г. е нищожен, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Ищецът твърди, че на 29.01.2025г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който и бил предоставен заем в размер на 4000 лева при фиксиран ГЛП от 23,33 % и ГПР от 49,66 %. Общо дължимата сума била 5400 лева. На същата дата, била задължена да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с Multitude Bank във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му. Било уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 4240 лева, разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема като кредиторът „Фератум България“ ЕООД бил овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен като противоречащ на добрите нрави и ЗЗП, както и че липсвало основание за сключването му и бил сключен като обезпечение на недействителна сделка. Изложени са съображения, че посочения в договора ГПР от 49,66% не отговарял на действителните разходи, доколкото не включвал сумата за обезпечението. Договорът не отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 1 ЗПК, поради което бил нищожен. Счита, че договорът за поръчителство само формално представлявал отделна гаранционна сделка, а в действителност се явявал част от кредитното правоотношение. Целта била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че бил налице договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество. Поддържа, че единственият правен и икономически ефект от сделката бил кумулиране в полза на „Фератум България“ ЕООД на допълнителен финансов приход от 4240 лева. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на дружеството потребителят сам избирал обезпечението, поради което счита, че сключването на договора за гаранция не е задължително. Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими като насочени срещу ненадлежна страна. Твърди, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на страната. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не бил страна. Сочи, че ищецът сам бил избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси, бил подал заявление за кредит. Поддържа, че ищецът не бил въвеждан в заблуждение относно избора на поръчител или размера на дължимите суми. Поддържа, че договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит *** от 29.01.2025година, със соченото в исковата молба съдържание. По делото е допусната и реализирана ССчЕ, от заключението на която се установява, че ищецът е погасил сумата от 4050 лева по Договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2025 година. Експертът е посочил, че съобразно Приложение 1 към чл.19,ал.2 от ЗПК към договорния лихвен процент 23.33% не са включени никакви други такси, имащи отношение към предоставения кредит. Отчитайки продължителността му, вида на погасителната вноска и годишният лихвен процент, размерът на ГПР е 25.99 %. Установено е от вещото лице, че действителният ГПР, прилагайки формулировката към Приложение 1 към чл.19.ал.2 от ЗПК, като към лихвения процент в размер на 23.33% се добави възнаграждението за гарант на стойност 2 4 240.00 лева е 228.673%. Експерта е констатирал, че ГПР, изчислен с включена такса гарант съдържа 17.66 пъти законната лихва към деня на сключване на договора за кредит – 29.01.2025 година. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 29.01.2025 г. между „Фератум България“ ЕООД и Д. С. Г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***, с предмет – предоставянето на кредит в размер на 4 000.00 лева, за срок от 18 месеца и първа падежна дата – 28.02.2025 година. Съгласно чл.3 от договора за целия период на кредита, кредитополучателя е следвало да върне на кредитора общо сума в размер на 5 400.00 лева, представляваща сбор от сумата по отпуснатия кредит и лихва на стойност 1 400.00 лева, при лихвен процент 23.33 %. В чл.4 от договора е уговорено, че ГПР по кредита е в размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвидено било, че общия разход по кредита е 1400.00 лева, включващ уговорената в чл.3 лихва в размер на 1 400.00 лева. В чл.5 от договора било уговорено обезпечение, като било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита. Уговорено било, че с одобряването от ответното дружество на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Уговорено било още, че със сключването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване за кредит. Посочено е, че кредитополучателят декларирал, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител, дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество. Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от MULTITUDE BANK P. L. C. 3 От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https: //registry. mbr. mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P. L. C. Следователно се касае за свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. В решение от 13.03.2025г. по дело С-337/23г. на СЕС е изрично посочено, че: „Когато потребителят е сключил едновременно със сключването на договор за кредит договор за поръчителство с дъщерно дружество на кредитора или с избрано от последния лице, тъй като сключването на втория договор е условие било за получаване на кредита, било за по-бързо отпускане на предоставените средства, и разходите по поръчителството се дължат едновременно с вноските по заема, фактът, че задълженията на поръчителя и на главния длъжник са уредени в договор за поръчителство, отделен от договора за кредит, не може да включи клаузите на договора за поръчителство в приложното поле на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, защото в противен случай защитата, от която трябва да се ползва потребителят, който е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, би била изпразнена от съдържание. „… „ Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“… „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Именно такъв се установява да е и настоящия случай. След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи 4 на част от императивните постановки на ЗПК. В случая относима е разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която гласи, че е нищожна всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за поръчител, което е сигурна печалба за кредитора. Както беше установено от вещото лице, по допуснатата ССчЕ, към договорния лихвен процент 23.33% не са включени никакви други такси, имащи отношение към предоставения кредит. Следователно годишният лихвен процент няма да е 23.33%, както е записано в чл. 3 от договора за заем, а следва да е по-голямо число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като възнаграждение/такса/ за предоставяне на гаранцияпоръчител, поради което безспорно е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. Вещото лице е констатирало, че действителният ГПР би бил 228.673 %, ако към лихвения процент в размер на 23.33% се добави възнаграждението за гарант на стойност 4 240.00 лева, дължим по Договора за гаранция /поръчителство/, прилагайки формулировката към Приложение 1 към чл.19.ал.2 от ЗПК, което не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като многократно надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК. В решение по дело C-714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе казано – грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата стойност. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да се счита за недействителен – чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния случай 4000.00 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила относно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата на чл. 4 от договора за заем. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см.решения от 14 юни 2012 г., Banco Espanol de Credito, C-618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kasler и Kaslerne Rabat C-26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporacion Bancaria и Bankia, C-70/17 и C-179/17, EU:C:2019:250/. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този резултат по делото и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат съответно възложени разноските, направени от ищцата , които възлизат в общ размер на 710.00 лева, от които 50.00лева ДТ и 660.00 лева адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Г., ЕГН ********** и „Фератум България„ ЕООД, ЕИК:*** и ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от 29.01.2025година, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Фератум България „ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Б. Г. Й., вписан в регистъра на САК с личен №**********, със служебен адрес: *** сумата от 50.00 /петдесет/ лева ДТ и 660.00 /шестстотин и шестдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Фератум – гражданско дело № 20255310101076 по описа на Районен Съд – Асеновград

(качено без мотиви в единния портал за електронно правосъдие)

РЕШЕНИЕ № 28 гр. Асеновград, 09.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Мария Ат. Терзиева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20255310101076 по описа за 2025 година Предявения иск е с правно основание 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК, връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК, връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. ………………………………………………………….

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът РЕШИ: ОБЯВЯВА недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1318104/16.01.2024 г., сключен между Т. Х. П., ЕГН ********** от *** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 3“, бул.“Ал.Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, ап./офис 20, представлявано от И.Д. и Д.Н., на осн. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 3“, бул.“Ал.Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, ап./офис 20, представлявано от И.Д. и Д.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. П., ЕГН ********** от ***, сумата 810 лева (осемстотин и десет), направени по производството разноски. ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 3“, бул.“Ал.Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, ап./офис 20, представлявано от И.Д. и Д.Н., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Асеновград, сумата от 275.50 лева (двеста седемдесет и пет лева и петдесет стотинки), дължима държавна такса. ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Фератум – гражданско дело № 20241110161804 по описа на Софийски Районен Съд, 33-ти състав

РЕШЕНИЕ № 4714 гр. София, 19.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110161804 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. И. Г. срещу „Фератум България“ ЕООД. Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 1355306 от 31.05.2024 г. поради противоречието му със закона. Ищецът Р. И. Г. твърди, че на 31.05.2024 г. сключил с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1355306. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 4000 лв., която следвало да върне в срок от 18 месеца. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,66 % и ГЛП в размер на 23,33 %. В т. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника. Поради поставеното изискване на 31.05.2024 г. бил сключен и договор за гаранция с Multitude Bank, като съгласно т. 1.6 от договора ищецът следвало да заплати такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в общ размер от 4240 лева, дължима разсрочено, на падежни дати съгласно погасителен план. Сочи, че „Фератум България“ ЕООД и Multitude Bank са свързани лица по смисъла на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на дружеството – кредитор е дружеството – поръчител. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като начисленото възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта 1 на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Не оспорва и сключването на договор за гаранция с посоченото от ищеца съдържание. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Излага подробни съображения относно разпоредбата на чл. 5 от договора, като неправилно е възприел, че предявеният иск е за обявяване недействителността единствено на тази разпоредба. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.01.2025 г., и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 06.03.2025 г. без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1355306 от 31.05.2024 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 4000 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице; 3) на 31.05.2024 г. е сключен и договор за гаранция с Multitude Bank, по който била уговорена такса, дължима от ищеца, в размер на 4240 лева; 4) че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. От приетия по делото договор № 1355306 от 31.05.2024 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство е безспорно между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 4000 лева, която да бъде върната с 18 вноски, с уговорена първа падежна дата 30.06.2024 г. Уговореният ГПР бил в размер на 49,66 %. Съгласно чл. 5 от договора, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. По делото е представен препис от договора за поръчителство, сключен на същата дата – 31.05.2024 г., видно от който Multitude Bank е поел задължение за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, за което в полза на гаранта е уговорено заплащане на такса /възнаграждение/ в размер на 4240 лв. Уговореното заплащане в полза на дружеството – поръчител не се оспорва от ответника, като се оспорва факта, че сумата не следва да е част от ГПР по договора за кредит. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК: В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 1355306 от 31.05.2024 г., който 2 противоречи на закона. На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството – ответник. Установи се, че договорът с гаранта е сключен в същия ден, като страните не спорят, че вземането на заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование на Ferratum Bank/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 4240 лева. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование на Ferratum Bank/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по 3 кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Видно е, че ГПР без включена в него неустойка е в размер от 49,66 %, като след прибавяне и на уговореното възнаграждение за поръчител, която сама по себе си представлява над 100 % от главницата, то действителният размер на ГПР надхвърля многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Фератум България“ ЕООД по процесния договор за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). Следва да се посочи освен това, че съгласноРешение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело № C‑337/23, имащо задължителния характер, разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е имал право да се откаже от обезпечението в 14-дневен срок. След като облигационното правоотношение включва допълнителния разход за възнаграждение за поръчител, същият следва да бъде включен в определения размер на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Вписаният в договора параметър на ГПР не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този смисъл са и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. др.). Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит е нищожен, поради което следва да бъдат уважен. С оглед уважаването на предявения главен иск, не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск. По разноските: При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1065,60 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършено плащане, от които: 385,60 лева заплатена държавна такса и 680 лева заплатено адв. възнаграждение. Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. И. Г., ЕГН ********** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че договор за предоставяне на потребителски кредит № 1355306 от 31.05.2024 г. е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на Р. И. Г., ЕГН ********** сумата от 1065,60 лева разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Фератум – гражданско дело № 20244520104427 по описа на Районен Съд – Русе, II граждански състав

РЕШЕНИЕ № 533 гр. Русе, 05.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520104427 по описа за 2024 година Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност – искове по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1 предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД. Ищцата Ц. П. П., чрез процесуалния си представител адв. Б. Й., твърди, че между нея, в качеството на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД, гр. София, в качеството на кредитор, на 14.02.2023 г. бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239359, при следните условия: 1 300.00 лева – главница, със срок от 12 месеца, с първи падеж на месечната вноска – 16.03.2023 г., последен падеж – 09.02.2024 г. Съгласно т. 3 от договора общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер на 1599.00 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на 1300.00 лева и лихва в размер на 299.00 лева. Лихвеният процент бил в размер на 23 %, съгласно договора, но съгласно Стандартния европейски формуляр бил 40.61 %, т.е. налице били объркващи за потребителя данни. Посочен бил Годишен процент на разходите в размер на 49.11 %. Съгласно т. 4 от договора, ГПР в размер на 49.11 %, бил изчислен по реда на чл. 8.4. от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В т. 5 – Обезпечения, било посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank (Фератумбанк) в полза на дружеството, а в Договор за гаранция в т. 1.6. било попосочено, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) е в общ размер на 1 235.00 лева. Ищцата твърди, че не й е предоставен екземпляр от Общите условия на „Фератум България“ ЕООД. Счита, че процесният договор за потребителски 1 кредит нарушава разпоредбите на ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и дължи връщането само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвите и други разходи. По изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на целия договор, а в условия на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на т. 5 от договора. Претендира разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, гр. София, депозира отговор на исковата молба с вх. № 31515/28.10.202 г., в който излага доводи за неоснователност на исковете. Тъй като постъпилият отговор не отговаря на изискванията на чл. 132, т. 1 от ГПК – не е приложено пълномощно на процесуалния представител, който го е подписал от името на ответника „Фератум България“ ЕООД – адв. И. Г., поради което с Разпореждане № 10533/29.11.2024 г., съдът е указал на ответника в 1- седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи пълномощно за валидно учредена към датата на подаване на отговора на исковата молба представителна власт за адв. И. Г. от АК – Благоевград, ИЛИ да потвърди с нарочна писмена молба действията му по подаване на отговор на исковата молба, ИЛИ да приподпише отговора на исковата молба. Указани са и последиците при неизпълнение на указанията в срок – съдът ще приеме ненадлежно извършеното подаване на отговор на исковата молба за неизвършено. Разпореждането е връчено на адв. Г. на 12.12.2024 г. След получаване на молба с вх. № 37762/16.12.2024 г., с която ответното дружество уведомява, че предоставеното пълномощно на адв. И. Г. е оттеглено, считано от 10.12.2024 г., съдът отново е изпратил горното разпореждане на ответника за изпълнение на дадените в него указания в посочения в разпореждането срок. Същото е връчено на ответника на 10.02.2025 г. и до изтичане на срока на 17.02.2025 г., указанията не са изпълнени. Поради изложеното, съдът приема, че по делото не е депозиран отговор на исковата молба, поради ненадлежност на извършеното процесуално действие по депозирането му. Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Страните не спорят, че на 14.02.2023 г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239359, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият кредит да бъде в размер на 1300 лева. Според договора, ищцата е следвало да го погаси на 12 вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора и с първа падежна дата – 16.03.2023 г. Следвало е да върне обща сума от 1599 лв. – сбор от сумата на кредита 1300 лв. и лихва – 299 лв., при лихвен процент 23,00 %. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,11 %. В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответното дружество. Към договора е представена и преддоговорна информация, в т. 4.3 от 2 която е посочено, че ако кредитополучателят е избрал да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора, разходите не се включват в ГПР посочен в договора за кредит. Видно от погасителния план към договора първата падежна дата е била 16.03.2023 г., а последната – 09.02.2024 г. В Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, е посочено какъв е начинът за кандидатстване сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение, /годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за кредит, кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия. Страните не спорят, че сумата в размер на 1300,00 лева е била изцяло усвоена от ищцата. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на годишния лихвен процент по договора е в размер на 40.61 %, а годишният процент разходи е в размер на 49,11, като в размера на ГПР, не са включени разходите, извършени от кредитополучателя представляващи възнаграждения за поръчителство и ако към размера на кредита и начислената лихва се добави и възнаграждението за поръчител, то ГПР ще е 145.46 %. Законната лихва към датата на сключване на договора за кредит – 14.02.2023 г., е 1,42 % – 10 пункта, т.е. ГПР надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Ищцата е извършила две плащания по кредита – на 16.05.2023 г. – 100 лв. и на 07.12.2023 г. – 50 лв. Съдът кредитира изцяло приетата съдебно-счетоводната експертиза, с оглед специалните знания на вещото лице, като обоснована и компетентно дадена, доколкото с нея е даден отговор на всички поставени по делото въпроси. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По предявения главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК: Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с 3 професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания по чл. 11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност. В настоящият случай съдът намира, че процесният договор № 1239359/14.02.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, е недействителен. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират. В конкретния случай освен, че не е посочен начинът на определяне на ГПР, но и посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 49,11 % не отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на 4 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. От заключението на вещото лице по назначената експертиза, се установи, че при посочване на ГПР в размер на 49.11 % в договора, не са включени разходите, извършени от кредитополучателя, представляващи възнаграждение за поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „Multitude Bank“. Възнаграждението в полза на поръчителя-гарант е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. С оглед изложеното съдът намира, че този разход, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита, тъй като е пряко свързан с договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1, начин. В този смисъл и според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита следва да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 и ал. 5 на цитираната разпоредба, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България и клаузи, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, като в случая действителният ГПР е в размер много над петкратния размер на законната лихва. Също така на основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. От това следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания по чл. 11 5 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност, като в конкретния случай съдът намира за основателни доводите на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото както се установи в договора за кредит не е посочен реално приложимият годишен процент на разходите по договора. Умишленото невключване на възнаграждението на поръчителя при изчисляване на ГПР цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя санкцията не по чл. 19, ал. 5 ЗПК, а по чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно недействителност на целия обезпечен договор. С оглед всичко изложено предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск, съдът не следва да разглежда, респективно да се произнася, по евентуално предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1 предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, че клаузата на т. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239359/14.02.2023 г., е нищожна. При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 152 лв. и за вещо лице – 340 лв. Ищцовата страна е сторила и разходи за адв. възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност с писмена молба от 18.02.2025 г. Поради това и предвид обема на защитата, извършените реално процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на делото, адекватният размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е 300,00 лева, която сума следва също да се присъди като разноски на ищцата. Така мотивиран, районният съд

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239359 от 14.02.2023 г., сключен на 14.02.2023 г. между „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Десислава Веселинова Николова и Ивет Веселинова Венева, и Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, *****************, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречие и заобикаляне на закона. ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Десислава Веселинова Николова и Ивет Веселинова Венева да заплати на Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, *****************, сумата от 792 лв. разноски за настоящото производство. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните

Фератум – гражданско дело № 20244410100867 по описа на Районен Съд – Левски

РЕШЕНИЕ № 84 гр. ЛЕВСКИ, 11.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20244410100867 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.2, ал.4 и чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор 1361322 за предоставяне на потребителски кредит от 25.06.2024 г. В РС – Левски е постъпила искова молба от Н. Х. П., ЕГН **********,с адрес: гр. ***, чрез адвокат Б. Г. Й., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н.. Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил на 25.06.2024г. индивидуален договор №1361322, за предоставяне на потребителски кредит с „Фератум България“ ЕООД, в размер на 2 700 лева със срок от 10 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 25.07. 2024 г., последен падеж на 21.04.2025 г. Твърди се, че съгласно т.3 от процесния договор за потребителски кредит, общата сума която следва да бъде върната е в размер на: 3 213 лева, представляваща сбор от сумата от отпуснатия кредит в размер на 2700 лева + лихва, в размер на 513 лева, при лихвен процент 22.8 %. Общият разход по кредита бил в размер на 513 лева; Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 48.35 %, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като Годишен процент от общия размер на предоставения кредит“; Кредитът се обезпечавал с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на 1 предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит; извън тези индивидуални условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагали Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на Фератум България ЕООД. Твърди се, че от представеното Актуално състояние на „Фератум България“ ЕООД от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел било видно, че едноличен собственик на капитала е: МУЛТИТЮТ СЕ, Индификация ***, Чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, или кредиторът „Фератум България“ ЕООД и фирмата ГАРАНТ, с която ищецът е сключил Договор за поръчителство – Multitude Bank Pic.I.e. били свързани лица по смисъла на & 1, ал. 2 от ТЗ. Посочва се, че ищецът е сключил с Multitude Bank Pic. I. Договор за гаранция № *** г., като съгласно Погасителният план за договора за гаранция ТАКСА за предоставяне на гаранция (поръчителство), която била разсрочена към вноските от договора за потребителски кредит, като се сумирали, правели общото задължение в размер на: 2484 лева. Уточнява, че няма приложен договор за гаранция. Ищецът не оспорва, че между Н. Х. П., и „Фератум България“ ЕООД, е сключен договор № *** г. за предоставяне на потребителски кредит; че по силата на сключения договор за потребителски кредит и в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 5 от договора за кредит между ищеца и Multitude Bank p.I.e., със седалище и адрес на управление в Малта, е сключен Договор за гаранция (поръчителство). Навежда довод, че с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнение на задължение от страна на друго лице, наречено длъжник. Счита, че такова обвързване е акцесорно, което означава, че съществуването и обхватът на поръчителство са пряко зависими от основното задължение, което поръчителят гарантира. Твърди, че ако основният договор е недействителен поради каквато и да е причина, това неминуемо води до недействителност и на договора за поръчителство, тъй като последният е изцяло зависим от валидността на основния договор, доколкото в чл.138, ал.1 ЗЗД било разписано, че поръчителството може да съществува само за действително задължение. Ищецът твърди, че в процесния случай е налице недействителност на договора за кредит поради противоречията му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчител не било включено при формиране на приложимия към договора ГПР, макар и да представлявал сигурен разход за 2 потребителя; че неправилното посочване на ГПР и общо дължимата от потребителя сума по кредитното правоотношение водело до цялостна недействителност на договора на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според ищеца, посочено било в т.4 от договора за кредит, че общият разход по кредита е 513лв., т.е. възнаградителната лихва, което не било вярно, както и не било вярно, че общият разход по кредита би бил в размер на 3213 лв., сумата която потребителят следвало да върне на кредитора. Общият разход по кредита бил в размер на 3 213 (кредит плюс лихви) + 2 484 (възнаграждението за гаранта)= 5 697.00 лева. Процесният договор за потребителски кредит нарушавал разпоредбите на ЗПК, поради което бил недействителен. Позовава се на чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът е нищожен. Твърди се, че в процесния случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че следва да се приеме, че Договорът страда от липса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди се, че според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, като в случая било налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на лихвения процент в размер на 22.8 % и Годишен процент на разходите в размер на 48.35 %. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Твърди се в ИМ, че съгласно т. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №1361322/25.06.2024 г. кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank – Малта (ferratum bank) в полза на Дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Според тази клауза потребителят имал право да избира както физически лица така и посоченото юридическо лице, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Прави възражение, че към годишния процент на разходите не била включена сумата по „допълнителната възмездна услуга“ по договор за гаранция за такса гарант с разходи в размер на 2 484 лева. Таксата гарант е следвало да се включи в размера на ГПР, според §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“. Счита, че в конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на 3 трето лице – поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. Посочва, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлявало разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в гпр по договора за потребителски кредит. Потребителят бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че с оглед на представеното Актуално състояние на ответното дружество, поръчителят-гарант бил собственик на кредитора и „Фератум България“ ЕООД и поръчителят – Multitude Bank са свързани лица по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ТЗ, тъй като тяхната дейност се контролира от трето лице – общ собственик, като се позовава на Решение № 12078 от 19.06.2024 г. на СРС, 175 състав постановено по гр. дело № 44/2023 г. Относно изложеното, че константно в практиката на съдилищата в България било разбирането по тези многобройни договори на „Фератум България“ ЕООД е, че възнаграждението за предоставената гаранция представлява разход за потребителя по самия договор за заем, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъде включен при начисляване на размера на ГПР и обявен на потребителя в договора, се посочва съдебна практика: Решение № 767 от 13.06.2024 г. по възз. гр. дело № 1008/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, VI състав; Решение № 427 от 03.04.2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, VI състав по гр. дело № 116/2023 г.; Решение № 2152 от 11.04.2024 г. на СГС, възз. IV – А състав, по гр. дело № 194/2023 г.; Решение № 1153 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд – Варна, IV състав по гр. Дело № 1254/2023 г.; Решение № 861 от 10.07.2023 г. на Окръжен съд – Варна, I състав, по гр. дело № 892/2023 г. и други. Според ищеца договарянето на разгледания разход за потребителя, който е следвало, но не е било включено в размера на ГПР, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното оскъпяване на кредита. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Искането е съдът да прогласи недействителността на целия договор 1361322 за предоставяне на потребителски кредит от 25.06.2024 г., сключен от „Фератум България“ ЕООД ЕИК *** и ищеца Н. Х. П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр, с чл. 10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22 от ЗПК. Претендират се направените деловодни разноски. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника. 4 Становището на ответника е, че исковите претенции на ищцата са изцяло неоснователни, по изложените съображения. Неоснователно било твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението. Прави извод, че сключването на договор за гаранция не било задължително. Изразява становище, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Мултитуюд Банк било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, вписана в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция било отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не била страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил бил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не бил въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Счита, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представяла ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП според ответника са неоснователни. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за гаранция била възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна.Твърдението на 5 ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14- дневен срок, но не е упражнил това си право. Искането е съдът да отхвърли предявения иск като основателен на основанията, изложени в настоящия писмен отговор и да присъди на ответника направените по делото разноски. Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори, а и от представения по делото договор за потребителски кредит №1361322/25.06.2024г. се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество „Фератум България“ ЕООД е предоставило на ищеца потребителски кредит в общ размел 2700 лв. със срок от 10 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 25.07. 2024 г., последен падеж на 21.04.2025 г. Съгласно т.3 от процесния договор за потребителски кредит, общата сума която следва да бъде върната е в размер на: 3 213 лева, представляваща сбор от сумата от отпуснатия кредит в размер на 2700 лева, лихва, в размер на 513 лева, при лихвен процент 22.8 %. Общият разход по кредита е в размер на 513 лева; Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 48.35 %, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като Годишен процент от общия размер на предоставения кредит“; Според клаузите на договора, кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит; извън тези индивидуални условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагали Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на Фератум България ЕООД. От представеното Актуално състояние на „Фератум България“ ЕООД от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че едноличен собственик на капитала е: МУЛТИТЮТ СЕ, Индификация ***, Чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия. Между Н. Х. П., и „Фератум България“ ЕООД, е сключен договор № *** г. за предоставяне на потребителски кредит. По силата на сключения договор 6 за потребителски кредит и в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 5 от договора за кредит между ищеца и Multitude Bank p.I.e., със седалище и адрес на управление в Малта, е сключен Договор за гаранция (поръчителство). Представени по делото са и ОУ към договора за потребителски кредит. Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена от ответното дружество на ищеца. В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебносчетоводна експертиза, която е приета от съда като компетентно изготвена и не е оспорена от страните. От заключението по експертизата се установява, че по договора за кредит №1361322 са заплатени суми в общ размер 1190 лв., на посочените дати: 31.07.2024г. -570 лв.; на 01.08.2024г. – 50 лв. и на 29.08.2024 г. – 570 лв. и е погасена главница в размер 1190 лв. Установява се от заключението, че законната лихва към 25.06.2024г. е 13,78%. Договореният ГПР е 48,35%, а изчисленият от експертизата размер на ГПР е 47,5%. Вещото лице по назначената ССЕ е изчислило ГПР в размер на 527,05%, формиран от: главницата по кредита в размер на 2700 лв.; лихва с общ размер 513 лв.; вноска за гаранция с общ размер 2484 лв. Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК. В чл. 10 и 11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит. Задължение на кредитора е преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДРЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията 7 на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния случай при определяне на ГПР по кредита не е бил посочен разходът за заплащане на обезпечение /поръчителство/. В договора кредиторът е посочил като абсолютна стойност на лихвения процент и ГПР в размер на 48,35%, но липсва ясно разписана методика по формиране на ГПР, като липсата на конкретизация относно начина на формиране на ГПР е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора. Размерите на посочените в ГПР и общо дължима сума не съответстват на действителните такива, тъй като процентът, съгласно заключението на в.л., след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение /поръчителство/ е в размер на 527,05%. По този начин се получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размера на законната лихва за забава. При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е размерът на задължението му и каква е общата стойност на кредита. Поетото от ищеца задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител е довело до съществено оскъпяване на предоставения му кредит. Това задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляване на ГПР по договора за кредит. В случая предвиденото в договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за поръчител заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК относно максималния размер на ГПР. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Освен това, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който преди да сключи договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е сключен договорът за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Поради неспазване изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит №1361322/25.06.2024г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за поръчителство, тъй като същият има акцесорен характер спрямо първия. Този договор е нищожен поради противоречието му с добрите нрави съгласно чл. 26, ал.3 ЗЗД. Според разпоредбата на чл. 138, ал.3 ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита. Предвидено е в договора, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, от което следва извода, че предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство е било задължително условие за сключване на договора за кредит с посочено от ответното дружество юридическо лице и то при условия, които ищецът не може да предоговори и измени. С оглед на изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Следва да бъде отбелязано, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство се намират във взаимовръзка помежду си и последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, което го прави нищожен. С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1087,88 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. Възражението от страна на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Така мотивиран, съдът

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.2, ал.4 и чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит №1361322 за предоставяне на потребителски кредит от 25.06.2024г., сключен между „Фератум България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. и Н. Х. П., ЕГН********** , с адрес: гр. *** ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. да заплати на Н. Х. П., ЕГН********** , с адрес: гр. ***направените деловодни разноски в размер на 1087,88 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Плевен в двуседмичен срок от съобщението.

Фератум – гражданско дело № 20255620100622 по описа на Районен Съд – Свиленград

РЕШЕНИЕ № 275 гр. Свиленград, 10.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100622 по описа за 2025 година Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор за потребителски кредит №1357301 от 10.06.2024 г. Производството по делото е образувано по искова молба на Г. А. Л., ЕГН **********. Ищецът твърди, че между него и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е сключен индивидуален договор за предоставяне на потребителски кредит №1357301 от 10.06.2024 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата в размер на 5 000.00 лева със срок за връщане 18 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 10.07.2024 г. Посочва, че съгласно т.З от процесния договор за потребителски кредит №1357301 от 10.06.2024 г. общата сума, която следвало да бъде върната е в размер на: 6750 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на: 5000 лева и лихва, в размер на 1750 лева. Посочва, че лихвения процент по договора в размер на 23.33%, а годишния процент на разходите е в размер на 49.66 %. Посочва, че в т. 5 от договора било предвидено кредитът да се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството – кредитор. От друга страна в договора се твърдяло, че със сключването му Кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Посочва, че към договора няма приложен, погасителен план, противно на посоченото в него. Посочва, че на същата дата, 10.06.2024г., в изпълнение на т. 5 от договора за кредит е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между него и Multitude bank p.l.c, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Стандарт № 120, Гзира ГЗР 1027. Посочва, че съгласно актуално състояние на „Фератум България“ ЕООД от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че едноличен собственик на капитала е: МУЛТИТЮТ СЕ, Индификация 1950969-1, Чуждестранно юридическо лице, държава Финландия. Посочва, че съгласно т. 1.6 от договора за гаранция, клиентът дължи такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 5300.00 лева. Сумата 5300.00 лв., възнаграждение за гаранта, не била включена в Годишния процент на разходите и не присъствала никъде в Договор №1357301 от 10.06.2024г., за предоставяне на потребителски кредит. Ищецът посочва, че по доказателствата, с които разполага, няма такива, че 1 посоченият ГПР в размер на 49.66% е изчислен по предвидената в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула, поради което договорът страдал от липса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Посочва, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 49.66 %, което водело до неяснота относно включените в него компоненти в нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Към годишния процент на разходите не била включена сумата по „допълнителната възмездна услуга“ по договор за гаранция за такса гарант с разходи в размер на 5300.00 лева. Посочва, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлявало разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР. Посочва, че на ищеца е отнета възможността да представи обезпечение чрез поръчителство от физическо лице, вместо предложеното от ответника юридическо лице, като даденото право на избор било само формално, не и реално предоставено, същото се приравнявало на липса на алтернатива. Посочва, че съгласно справка от търговския регистър, то действителен собственик на дружеството – кредитор (ответник по делото) и на поръчителя по договора за гаранция са едно и също лице – Мултитюд СЕ, Финландия, което ги правило свързани лица. По изложените съображения, иска от съда да признае процесния договор за кредит за недействителен. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Оспорва всички основания за недействителност на договора. Посочва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и за присъждане на сторените разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна: С доклада по делото е отделено за безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищецът и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е сключен индивидуален договор за предоставяне на потребителски кредит №1357301 от 10.06.2024 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата в размер на 5 000.00 лева със срок за връщане 18 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 10.07.2024 г. Между ищецът и Multitude bank p.l.c, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Стандарт № 120, Гзира ГЗР 1027 на 10.06.2024г., в изпълнение на т. 5 от договора за кредит е сключен Договор за гаранция (поръчителство). Договор за предоставяне на потребителски кредит №1357301 от 10.06.2024 г. е приложен към исковата молба, като от съдържанието му се установява, че по силата на процесното облигационно правоотношение дружеството-ответник се е задължило да предостави в заем на ищеца парична сума в размер на 5000, 00 лева, срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата на 18 вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с падежна дата на първата вноска – 10.07.2024 г. Страните са уговорили още, че дължимата лихва по заема е в размер на 1050, 00 лева при фиксиран годишен лихвен процент 23.33 % и ГПР – 49, 66 %. Видно от договора е и, че съгласно чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника. От приетия по делото Договор за гаранция (поръчителство), слючен между ищеца и Multitude Bank, се установява, че този договор за гаранция е сключен с цел обезпечаване на процесния договор за заем, като ищецът следва да заплати на гаранта сума в общ размер на 5300 лева, платима на 18 вноски, с първа падежна дата 10.07.2024 г. и краен срок за издължаване на таксата – 02.12.2025 г. По делото не се спори от страните, че заемната сума в размер на 3000, 00 лева е предадена от ответника в полза на ищеца. По делото е допуснато изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице, по която се установява, че при определеня не ГПР при договорена лихва в размер на 23.33%, то ГПР следва да е 25.994 %. Посочено е, че за да бъде лихвата по договора 1750 лева, то договореният лихвен процент следва да бъде 40.4350%, а не 23%. Установява се, че съобразно Приложение № 1 към чл. 19. ал. 2 от ЗПК 2 действителният размер на ГПР, с включено възнаграждение за гарант в размер на 5300 лева, дължими по договор за гаранция и която сума не е включена в посочения в договора размер на ГПР е в размер на 125.475%. Установява се, че действителния ГПР съдържа законната лихва към 10.06.2024 г. в размер на 13.78 % – 9.105 пъти. Съгласно заключението, по процесния договор за заем са извършени плащания от ищеца към ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 в общ размер н а 7413.84 лева, от които 1763.24 лева – главница, 1429.14 лева – лихва, 50 лева – напомнителна такса и 4171.46 лева – по гаранция. В съдебно-счетоводната експертиза се посочва, че тези суми са постъпвали като погасяване към „Фератум България“ ЕООД. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – за обявяване за недействителен на основание чл. 22 ЗПК на Договор за потребителски кредит №1357301 от 10.06.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит: Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен. Процесният договор за кредит представляват договор с потребител на услуга, респ. длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП е дадена изрична дефиниция на неравноправна клауза в договор с потребител: Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такъв е характерът на поетото задължение за представяне на обезпечение с поръчителство от Multitude Bank (чл.5 от договора). Разпоредбите на глава VІ от ЗПК уреждат „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е и чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. Изводът на съда за недействителност на целия договор за потребителски кредит е обсонован от обстоятелството, че в договора липсва каквото и да е посочване на условията за приложение на лихвения процент. Липсва и посочване на методиката, по която е изчислен лихвеният процент и в този смисъл договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е налице, тъй като в договора липсва яснота как е формиран ГПР, доколкото същият е посочен единствено като абсолютна стойност и липсва разписана методика на формирането му. От друга страна, доколкото не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена лихвата по отношение на общия ГПР, то според съда по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на заема, както и каква е финансовата тежест, която поема. По отношение на разходите, включени в ГПР, съдът намира, че сумата по договора за поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляването на разходите по кредита. В действителност, видно от чл. 5 от договора, кредитополучателят е имал възможност да предостави обезпечение чрез поръчителство, предоставено от посочено в договора лице. В хипотеза, при която потребителят е избрал предложеното от кредитора лице за гарант, то възнаграждението по договора за поръчителство несъмнено представлява разход, свързан с кредита и следва бъде включено при изчисляване на ГПР. С оглед заключението на вещото лице, невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като ако тази сума участваше като компоненти при формиране и изчисляване на ГПР по съответния договор, то той – ГПР, би надвишил многократно предвидения в горецитираната разпоредба максимален размер. Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. §1, т. 1 от ДР на ЗПК, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора е посочено, че ГПР е 49.66 %, но същият очевидно не съответства на действителния процент на разходите. Както вече беше посочено, сумата за възнаграждението на гаранта по договора за поръчителство следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. При включването й, то ГПР ще бъде в размер на 125.475 %. Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В пар.1, т.2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „Обща сума, дължима от потребителя“ и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. Ето защо съдът намира, че Договор за потребителски кредит №1357301 от 10.06.2024 г. между ищеца и „Фератум България“ ЕООД е недействителен, а предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – основателен. В този смисъл е константната практика на съдилищата и в частност на Окръжен съд – Хасково (Решение № 476 от 22.11.2024 г. на ОС – Хасково по ВГД 631 от 2024 г.) По разноските: При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, които видно от своевременно представения списък с разноски (л. 43 от делото) са в размер на 1290 лева, от които 200 лева платени за държавна такса и преписи на исковата молба, 400 лева заплатен депозит за ССчЕ и 690 лева платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото не надхвърля определения в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр.с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, Договор за предоставяне на потребителски кредит№1357301 от 10.06.2024 г. между Г. А. Л., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, поради противоречието му със закона. ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 20059940 да заплати на Г. А. Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените по делото разноски в размер на 1290 лева, от които 200 лева платени за държавна такса, 400 лева заплатен депозит за съдебносчетоводна експертиза и 690 лева платено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Фератум – гражданско дело № 20241110158820 по описа на Софийски Районен Съд, 32-ри граждански състав

РЕШЕНИЕ № 22177 гр. София, 03.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110158820 по описа за 2024 година Съдът за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на искова молба подадена от Б. Р. Т. обективно съединени искове: главен иск срещу *** с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *** от ***г., сключен между Б. Р. Т. с ЕГН: ********** и ***, на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22 ЗПК и евентуално предл. 3 ЗЗД, евентуално съединен с иск за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция от 18.05.2024 г., сключен между Б. Т. и ***, поради противоречие на закона и на добрите нрави. Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем № *** от *** г., съгласно които кредитодателят *** се задължава да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 2 500 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 23,33%, при ГПР от 49,66%, срещу задължението на кредитополучателя Б. Т. да върне предоставената в заем сума, заедно с договорна лихва, за период от 18 месеца. Твърди се, че кредитът е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция, сключен на 18.05.2024 г. между ищеца и ***, по който е начислена такса за предоставяне на гаранция в размер на 2 650 лв., която не се включва при изчисляване на ГПР. Оспорва договора за кредит като недействителен, поради липса на задължителен реквизит, тъй като при посочен ГПР без да се посочва кои компоненти са включени при изчисляването му, следва да се приравни на липсващ ГПР. Договорът също така е нищожен на основание чл. 22 ЗПК. 1 Поддържа, че възнаграждението за предоставена гаранция е следвало да се включи при изчисляване на ГПР, но не е включена, поради което приложения по договора ГПР е невярно посочен, а с включване на възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство в размера на ГПР, последният надвишава максималния императивен размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е самостоятелно основание за нищожност на договора. Посочва, че потребителят-кредитополучател е задължен да сключи договор за поръчителство от конкретните клаузи на договора с посочено от кредитополучателя лице-поръчител, което е и свързано лице с кредитодателя по смисъла на §1, т.6 ДР на ТЗ, поради което разходите за поръчител са част от общите разходи по кредита. Оспорва и договора за поръчителство като нищожен, тъй като размерът на възнаграждението на гаранта надвишава размера на предоставената в заем сума, поради което е и нищожна поради противоречие на добрите нрави, но също така и на чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК. Поради това моли съдът да обяви договор за паричен заем № *** от *** г. за нищожен поради противоречие на закона и на добрите нрави, както и да се обяви за нищожен договор за гаранция от 18.05.2024 г., сключен между ищеца и *** поради противоречие на закона и на добрите нрави. В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва иска за обявяване на нищожност на договор за предоставяне на обезпечение за недопустим, тъй като е насочен срещу ненадлежна страна. Признава, че на *** г. между страните е сключен процесния договор за паричен заем № ***. Оспорва, че предоставяне на поръчителство от *** е задължително условие за предоставяне на кредита. Поддържа, че ищецът сам е избрал *** като поръчител с подаване на заявление за кредит. Твърди, че на всеки етап длъжникът е бил информиран за последствията от своя избор, в това число и за дължимите суми. Оспорва, че разходът за предоставяне на поръчителство следва да се включи в ГПР, тъй като посочва, че услугата не е задължителна. Предвид посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно съединени искове както следва: главен иск срещу *** с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № *** от *** г., сключен между Б. Р. Т. с ЕГН ********** и ***, поради нарушаване на разпоредбите на с чл. 10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22 ЗПК и евентуално на основание чл. 26, предл. 3 ЗЗД; евентуален иск срещу *** с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция от 18.05.2024 г., сключен между Б. Т. и ***, поради противоречие на закона и на добрите нрави. За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже сключване на договор за заем и за поръчителство между страните, 2 както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и противоречие на добрите нрави по отношение на всеки от двата договора. Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер. С определение рег. № 11308/10.03.2025 г. по делото между страните са отделени като безспорно и ненуждаещо се от доказване следните обстоятелства: на *** г. между ищеца като кредитополучател и *** като кредитодател е сключен договор за паричен заем за предоставяне на сумата от 2 500 лв., а също така договорът за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и *** (*). В чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит от *** г. е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Съгласно т 4.3 от стандартния европейски формуляр, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя и е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 2650 лева, като посочените разходи не се включват при изчисляване на ГПР по договора за кредит, тъй като касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита. Видно от приложения към исковата молба договор за предоставяне на поръчителство от 18.05.2024 г., сключен за обезпечаване на изпълнението по договор за потребителски кредит от 18.05.2024 г., с ***, страните са уговорили, че поръчителят *** се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по цитирания договор за кредит. Посочено е че за предоставеното обезпечение, потребителят дължи възнаграждение, в размер на 2650 лева, дължима от клиента по посочена в договора банкова сметка. В случая се установява, че услугата, която е предмет на договора за поръчителство, няма самостоятелен характер, тоест същата се предоставя само във връзка с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че посочената услуга е пряко свързана именно с процесния договор за кредит и нейното действие и съществуване в отношенията между страните, е обусловено именно от него. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за 3 изпълнение на неговото задължение, като договора за поръчителство съществува само при действително задължение. По правило, поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят получава възнаграждение само при изрична договорка в този смисъл, постигната между страните. В случая, от описаните по-горе условия се установява, че договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. При сравнение на двата договора се установява, че цената на предоставената гаранция е по-висока от стойността на предоставената сума по договора за кредит, което изключва възможната обезпечителна функция и функцията да покрие възможни административни разходи на възнаграждението на гаранта. Предоставянето на поръчителство не е допълнителна услуга, която е в полза на кредитополучателя, а ползва кредитодателя, като му осигурява още един солидарен длъжник, от чието имущество може да се удовлетвори, ако главният длъжник не изпълни задължението си и по този начин осигурява допълнителна гаранция при неговата неплатежоспособност. След извършена служебна справка в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ в България и този в * се установява, че едноличен собственик на капитала на ответника е *** (рег. № ***), което пък е мажоритарен собственик на капитала на *** (Malta) *** (рег. № ***), регистрирано в *, което на свой ред е мажоритарният собственик на капитала на гаранта – *** p.l.c., (рег. № ***), регистрирано в *, с предишно наименование *** ***. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ТЗ, доколкото кредиторът се контролира от едноличния собственик на капитала му *** (рег. № ***), което пък контролира мажоритарния собственик на капитала на гаранта – *** (Malta) *** (рег. № ***). Въз основа на псоченото и доколкото *** (рег. № ***) е едноличен собственик на капитала на кредитора и мажоритарен собственик на капитала на дружеството гарант, то поръчителство в действителност не съществува, тъй като с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а сключването му е конструкция, която прикрива допълнително скрито възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Преследва се постигането на забранена от закона цел – заобикаляне на правилата на ЗПК по отношение на правилата за формиране на ГПР, заблуждаване на потребителя относно действителните условия по договора за кредит и като резултат от това – неоснователното обогатяване на кредитора, който има един и същ едноличен собственик на капитала, както и дружеството сочено за „поръчител“ и като последица – оскъпяване на кредита. От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло се установява, че възнаграждението за поръчителство в размер на сумата от 2650 лв. не е включено в ГПР на договор за паричен заем № *** от *** г., въпреки, че представлява разход по договора. Цената за поръчителство не е предмет и съответно част от основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална, двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки това, вместо да бъде включена като разход по кредита, респ. като 4 компонент на ГПР – 49,66%, цената за поръчителство е добавена към дължимата от кредитополучателя месечната погасителна вноска. Следователно съдържанието на процесния ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената цена за допълнителна „услуга“, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил значително завишен спрямо посочения в договора, който е на границата на законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и по двата договора, а именно – 276,09% съгласно заключението на ССчЕ. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивно установените законови изисквания. По изложените съображения съдът намира, че при сключването на договор за паричен заем № *** от *** г., сключен между Б. Р. Т. с ЕГН ********** и ***, не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което предявеният главен иск по чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22 ЗПК, е основателен и следва да бъде уважен. Поради уважаване на предявения главен иск, не следва да се разглеждат предявените евентуални искове за недействителност на договор за заем поради нарушаване на добрите нрави и за недействителност на договор за поръчителство. По разноските. При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за ищеца. Ищецът доказва разноски в общ размер на сумата от 1141 лв., от която 241 лв. – д.т. и 400 лв. – депозит за ССчЕ, 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ответника. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по предявения иск от Б. Р. Т. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, Договор за паричен заем № *** от *** г. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** , ЕИК ***, да заплати на Б. Р. Т. с ЕГН **********, сумата от 1141 лв. (хиляда сто четиридесет и един лева) – разноски за производството. Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, вдвуседмичен срок от съобщаването му на страните.