Еос Матрикс – колекторска фирма

Еос Матрикс – гражданско дело № 20241110136146 по описа на Софийски Районен Съд, 151-ви състав

РЕШЕНИЕ № 6025 гр. София, 04.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110136146 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното: Г. Б. Х. е предявила срещу „Е..“ ЕООД кумулативно съединени искове с правна искове с правна квалификация чл. 439 ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С отрицателния установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК се иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 29.03.2011 г. от СРС, 54 с-в по ч.гр.д № 8604 от 2011 г., а именно: главница в размер на 12 824, 42 лв., 2418, 38 лв. неолихвяема сума по изпълнителния титул; 361,02 лв. възнаградителна лихва и 226,74 лв. наказателна лихва. По осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищцата моли за осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 7074, 45 лв. (съобразно уточнения на исковата молба от 18.09.2024 г. – л. 18, и 14.10.2024 г. – л. 29), ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане, изтеглени от банковата сметка на ищеца на 07.06.2024 г. без правно основание, с която са били погасени лихви върху главницата. Ищцата твърди, че на 07.06.2024 г. са били изтеглени от банковите й сметки в „Банка ДСК“ общо 7597, 32 лв. по изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я, peг. № .., въпреки че преди това не са й били връчвани изпълнителен лист, заповед за изпълнение или разпореждане. Твърди, че от банката й било представено запорно съобщение по изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я, peг. № … Посочва, че изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ С Я е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.03.2011г. от СРС, 54 с-в по ч.гр.д. № 8604 от 2011 г., както и че преди това изпълнително дело е имало друго, образувано в кантората на ЧСИ И М К, peг. № .., а именно: изпълнително дело № … Твърди, че след образуване на изпълнително дело № .. по описа на ЧСИ И М К, peг. № .., последното изпълнително действие е било на 16.04.2013 г. – запор на банкови сметки в няколко банки. След това последно изпълнително действие изпълнително дело № .. е било прекратено на 19.07.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че погасителната давност е изтекла на 27.06.2020 г. Твърди, че сумата в размер на 7597,32 лв. е била изтеглена от сметката й, въпреки че задължението е било погасено по давност, като 7074, 45 лв. от тях са били преведени в полза на ответника-взискател без основание предвид погасяването по давност на вземанията по процесния изпълнителен лист. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски. 1 В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 8604/2011 по описа на СРС първоначално е образувано изп. дело № 0263/2011 по описа на ЧСИ И К, peг. № … След прекратяването му е било образувано изп.дело № ../2024 по описа на ЧСИ С Я, per №.. КЧСИ, като по тези дела са поисквани и предприемани редица изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Твърди, че новообразуваното изп.дело ../2024 по описа на ЧСИ С Я, per №.. КЧСИ, е образувано преди изтичане на 5- годишния давностен срок. Сочи, че с молбата за образуването са поискани изпълнителни действия. Посочва, че за правилното изчисляване на давностния срок, следва да бъде взето предвид и удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Твърди, че са извършвани множество действия, които са прекъсвали погасителната давност. По отношение на иска по чл. 55 ЗЗД счита, че сумите са платени на годно правно основание. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице основания за спиране и/или прекъсване течението на давността. По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е заплатила, съответно че от сметката й е била изтеглена, сумата в размер на 7074, 45 лв. и че същата е получена от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на годно правно основание. На 29.03.2011 г. са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8604/2011 г. по описа на СРС, 54 състав, в полза на „Р.. (Бъ..)“ ЕАД срещу ищцата Г. Б. Х. за следните суми: 12 824, 2 лв. главница, 2418, 38 лв. договорна лихва за периода от 10.12.2009 г. до 14.02.2011 г., 316, 02 лв. наказателна лихва за периода от 10.01.2010 г. до 24.02.2011 г., сумата 226, 74 лв. лихва по чл. 2, б. „в“ от анекс от 23.10.2009 г., както и сумата от 316, 61 лв. държавна такса и 566 лв. юрисконсултско възнаграждение. На 28.04.2011 г. „Р.. (Бъ..)“ ЕАД е подало молба до ЧСИ И М К, с която е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу ищцата въз основа на издадения изпълнителен лист. По молбата е било образувано изп.д. № 263/2011 г. по описа на ЧСИ И М К. По това изпълнително дело не са били събрани суми по изпълнителния лист. То е било прекратено с постановление от 18.07.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В хода на посоченото изпълнително производство вземанията по изпълнителния лист са били цедирани в полза на ответното дружество „Е..“ ЕООД, поради което след подадена от него молба изпълнителният лист му е бил върнат през 2017 г. На 15.04.2024 г. ответникът е подал молба до ЧСИ С Я за образуване на ново изпълнително дело срещу ищцата за вземанията по същия изпълнителен лист. По молбата е било образувано изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ С Я. По това изпълнително дело на 2 07.06.2024 г. е постъпила сума в размер на 7597, 32 лв., от които 7074, 45 лв. са били преведени на взискателя с платежно нареждане на 20.06.2024 г. Основният спорен въпрос по делото е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е погасителната давност за вземанията на ответника по издадения на 29.03.2011 г. изпълнителен лист. На първо място, следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебна практика, за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима общата пет годишна давност. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл са решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о. и решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. В разглеждания случай между прекратяването на първото изп.д. № 263/2011 г. по описа на ЧСИ И М К – 18.07.2017 г., и подаването на молбата за образуване на второто изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ С Я – 15.04.2024 г. е изтекъл период от повече от 5 години, почти 7 години, поради което вземанията по процесния изпълнителен лист са били погасени по давност към датата на подаване на молбата за образуване на второто дело. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, от които да се установява, че в периода след прекратяване на първото изпълнително дело до подаването на молбата за образуване на второто изпълнително производство са настъпили обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността, поради което предявеният иск по чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен. С оглед извода на съда за изтекла погасителна давност преди образуване на изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ С Я, то събраната в хода на това производство и преведена в полза на взискателя/ответник сума в размер на 7074, 45 лв. е била получена от него без основание. Следователно, предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД също следва да бъде уважен. Твърденията на ответника за наличие на правно основание за получаване на тази сума останаха недоказани. По разноските: При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски в размер на 2866, 20 лв., от които 966, 20 лв. държавна такса и 1900 лв. платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност, тъй като така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е доста под размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „О..“ №.., срещу „Е..“ ЕАД, ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „М..“, ул. „Б..“ № 1, сграда .. вх. А, ет. 4, отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден на 29.03.2011 г. от СРС, 54 с-в по ч.гр.д № 8604 от 2011 г., а именно: главница в размер на 12 824, 42 лв., 2418, 38 лв. неолихвяема сума по изпълнителния титул; 361,02 лв. възнаградителна лихва и 226,74 лв. наказателна лихва. ОСЪЖДА „Е..“ ЕАД, ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „М..“, ул. „Б..“ № 1, сграда .. вх. А, ет. 4, да заплати на Г. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „О..“ №.., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 7074, 45 лв., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане, изтеглени от банковата сметка на ищеца на 07.06.2024 г. и преведени на ответника без правно основание по изп.д. № ../2024 г. по описа на ЧСИ С Я. ОСЪЖДА „Е..“ ЕАД, ЕИК 1.., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „М..“, ул. „Б..“ № 1, сграда .. вх. А, ет. 4, да заплати на Г. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „О..“ №.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 2866, 20 лв. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от решението да се връчи на страните.

Еос Матрикс – гражданско дело № 20241630102253 по описа на Районен Съд – Монтана, Втори състав

РЕШЕНИЕ № 256 гр. Монтана, 03.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241630102253 по описа за 2024 година Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл.124 ал.1 ГПК. Ищецът И. Е. И., ЕГН **********, адрес: гр.*****, ул.„*****” № 14, ап.31 твърди в исковата молба, че в края на май месец 2024 г. работодателят му „*****“ ЕООД гр.***** му връчил запорно съобщение и му казал, че има обрзувано изпълнително дело – Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722. Поддържа, че след като изпратил адвокат Б. Й. да провери изпълнителното дело, той е констатирал, че преди това е имало друго изпълнително дело при същия ЧСИ – Изпълнително дело 20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722. По това изпълнително дело – 20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, той е солидарен длъжник, заедно с Любомир Павлов Сивгов, който е плащал суми по изпълнителното дело до 23.02.2016г., а срешу него няма никакви изпълнителни действия чак до образуване на Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722 – на 20.01.2022 г. Твърди, че в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че по време на изпълнителното производство давността тече, но се 1 прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност. Изключение от това правило е застъпено в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не е текла докато трае изпълнителният процес до 26 юни 2015 г. Ето защо, погасителната 5-годишна давност е текла след 26.06.2015г.-от 27.06.2015 г. до 27.06.2020 г. и е изтекла на 27.06.2020г., когато и вземането на „*****“ ЕООД вече не е можело да бъде събрано по прунудителен ред. Поради изтеклата погасителна давност, ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не са имали право да събират по принудителен ред процесното вземане. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по предявения отрицателен установителен иск на правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 ГПК, че не дължи следните суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 688/2007 г. на РС – Мездра, и претендирани от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***** по Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, а именно: – сумата от 8 800 лв. главница – 2069.34 лв. неолихвяема сума, поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Моли съда да осъди „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***** да му заплати сторените в настоящото производство разноски. В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***** – град София е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище по иска, като счита същият за недопустим, респективно неоснователен. Подробни доводи и съображенияь са изложени в отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което в една част да прекрати производството, а в друга – да отхвърли иска като неоснователен, както и да му присъди сторените по делото разноски. Доказателствата по делото са писмени. Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното: От събраните по делото доказателства се установява, че в края на май месец 2024 г. работодателят на ищеца – „*****“ ЕООД гр.***** му връчил 2 запорно съобщение и му казал, че има обрзувано изпълнително дело – Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722. Установено е също така, че преди посоченото по-горе изпълнително дело е имало друго изпълнително дело при същия ЧСИ – Изпълнително дело 20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722. По това изпълнително дело – 20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, ищецът е солидарен длъжник, заедно с Любомир Павлов Сивгов, който е плащал суми по изпълнителното дело до 23.02.2016 година. С постановление от 02.11.2021 година е прекратено производството по Изпълнително дело 20077220400490 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. На 20.01.2022 година е образувано Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722. Гореизложената фактическа обстановка е безспорно установена и се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. Предявената искова претенция е с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, по силата на който законов текст длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като съгласно разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищцата на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. Спорният по делото въпрос е дали е изтекла предвидената от закона давност за принудително събиране на гореописаните вземания, респективно дали ищецът дължи плащане на тези задължения по принудителен ред. Преценката, която съдът дължи относно основателността на исковата претенция, е в две посоки, свързани от една страна с установяване наличието на висящ изпълнителен процес, в рамките на който от взискателя да са предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността относно вземането. По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППСВ № 3 от 18.11.1980г. е постановено ново Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно него “докато е траел 3 изпълнителният процес относно вземания по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 т. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не с текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубила сила ППСВ № 3/1980 г.” Установено е по делото, че по първото изпълнително дело срещу ищеца няма извършвани изпълнителни действия чак до образуване на изп.дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722 – на 20.01.2022 година. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по чл.433 ал.1 т.8 ГПК по право. Категоричен отговор на въпроса от кога тече давността при прекратено поради перемпция изпълнително дело с даден също в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което “Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие”. В мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че по време на изпълнителното производство давността тече, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност. Изключение от това правило е застъпено в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не е текла докато трае изпълнителният процес до 26 юни 2015 г. Ето защо, погасителната 5-годишна давност е текла след 26.06.2015г.-от 27.06.2015 г. до 27.06.2020 г. и е изтекла на 27.06.2020г., когато и вземането на „*****“ ЕООД вече не е можело да бъде събрано по прунудителен ред. Поради изтеклата погасителна давност, ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не са имали право да събират по принудителен ред процесното вземане. Предвид гореизложеното, заявената искова претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като се признае за установено, че ищецът не дължи следните суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 688/2007 г. на РС – Мездра, и претендирани от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***** по Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, а именно: – сумата от 8 800 лв. – главница и 2069.34 лв. – неолихвяема сума, поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството в общ размер на **** лева /434,77 лева – държавна такса, 500,00 лева – адвокатско възнаграждение и 48,00 лева – други разноски/. Предвид изложените по-горе съображения съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “*****” ЕООД, ЕИК 2*****, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“****”, ул.“****** № 4-6, че И. Е. И., ЕГН **********, адрес: гр.*****, ул.„*****” № 14, ап.31 не дължи на “*****” ЕООД, ЕИК 2***** следните суми по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 688/2007 г. на Районен съд – Мездра, и претендирани от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***** по Изпълнително дело № 20227220400048 по описа на ЧСИ Г. Б., рег.№ 722, а именно: сумата от 8 800 лв. – главница и сумата от 2069.34 лв. – неолихвяема сума, поради погасяване на вземането по давност. ОСЪЖДА “*****” ЕООД, ЕИК 2*****, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“****”, ул.“****** № 4-6 да заплати на И. Е. И., ЕГН **********, адрес: гр.*****, ул.„*****” № 14, ап.31 сумата от **** лева – представляваща направени в производството разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Еос Матрикс – гражданско дело № 20241110161296 по описа на Софийски Районен Съд, 154 с-в

РЕШЕНИЕ № 14449 гр. София, 25.07.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110161296 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Г. И. против /фирма/, с която са предявени искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен лист от 16.02.2015 г., издаден във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 46945/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я., поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Ищецът твърди, че на 16.02.2015 г. срещу него е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46945/2012г., по описа на СРС, 64 състав, с който е осъден да плати на /фирма/ сумата 3 110,57 лв., представляваща дължима главница по сключен между страните договор за кредит от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.10.2012г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 551,29 лв. за периода от 09.10.2009 г. до 10.02.2011 г. и мораторна лихва в размер на 929,59 лв. за периода от 10.11.2009 г. до 26.09.2012 г. и 191,83 лв. разноски по делото, а именно: 91,83 лв. държавна такса и 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я.. Навежда твърдения, че в периода от датата на издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело (13.09.2023г.), вече бил изтекъл 5-годишният давностен срок, поради което вземането не е можело да бъде събрано по принудителен ред. Моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност в негова полза. Претендира сторените в производството разноски. Ответникът оспорва предявения иск по основание и по размер, като счита същия за неоснователен и недоказан. Твърди, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит било инициирано заповедно производство, в резултат на което бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 46945/2012г. по описа на СРС, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я. преди изтичане на установения давностен срок. Сочи, че още с молбата за образуване взискателят 1 поискал извършване на изпълнителни действия, обезпечаващи и удовлетворяващи вземането на кредитора, за които били заплатени съответните такси. Навежда твърдения, че до предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по образуваното производство като не са настъпили последиците на погасителната давност. Позовава се на практика на ВКС. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал.5 от ГПК. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона срок. Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 16.02.2015 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца във връзка с дължими суми по сключен между страните договор за кредит. От приетия по делото изпълнителен лист от 16.02.2015г., издаден по ч.гр.д. № 46945/2012г. по описа на СРС, 64 състав, се установява, че А. Г. И. бил осъден да заплати на /фирма/ сумата 3 110,57 лв., представляваща дължима главница по сключен между страните договор за кредит от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.10.2012г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 551,29 лв. за периода от 09.10.2009 г. до 10.02.2011 г. и мораторна лихва в размер на 929,59 лв. за периода от 10.11.2009 г. до 26.09.2012 г. и 191,83 лв. разноски по делото, а именно: 91,83 лв. държавна такса и 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Приобщено е копие на изп. дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 при КЧСИ, район на действие – СГС, образувано въз основа на обсъдения изпълнителен лист. Установява се, че листът бил приложен към молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 56979/31.08.2023г., подадена от ответника, в качеството му на цесионер съгласно Договор за цесия от 13.07.2020г., сключен между /фирма/ и /фирма/, с който било придобито вземането срещу А. Г. И.. С молбата взискателят поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, а именно налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. Установява се, че със запорно съобщение от 05.10.2023г., изпратено до /фирма/, ЧСИ Я. е уведомил банката за наложен запор върху банковите сметки на А. И.. С молба с вх. № 66721/12.08.2024г. взискателят /фирма/ е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника по делото. От представените по делото доказателства се установява, че А. И. бил уведомен за 2 образуването на изпълнително дело № 20238440402685 по описа на ЧСИ С.Я. на 13.09.2024г. По делото липсват данни на коя дата е влязла в сила заповедта по чл. 410 от ГПК, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, поради което съдът приема за такава датата на издаване на самия лист, а именно – 16.02.2015 г. Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което вземанията по една влязла в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че давността по отношение на процесните вземания е изтекла още преди да бъде образувано изпълнителното дело – на 16.02.2020г. В производството ответникът не доказа въз основа на същия лист да е било образувано изпълнително производство преди 2023г. Макар в настоящото производство да се установи предприемане на изпълнителни действия, които по принцип са годни да прекъснат давността съгласно тълкувателната практика на ВКС, в конкретния случай не може да се приеме, че давността по изпълнителния лист е била прекъсвана, тъй като същата е изтекла три години преди изобщо изпълнителното производство да бъде образувано. С оглед на горното, съдът намира, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, вземанията по който са погасени по давност. С оглед на това, отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е основателен и следва да бъде уважен. По отговорността за разноски: При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът. Същият претендира разноски общо в размер на 699,33 лева, от които 199,33 лева държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.09.2024г. (л.4), между ищеца А. И. и процесуалния му представител адв. Б. Й. било уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева, платими в брой, при подписване на договора. С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съдът намира, че възражението е неоснователно, доколкото същото съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, като дори е определено под посочените в Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, която в случая съдът ползва като ориентир за определяне на справедливото адвокатско възнаграждение. С оглед на това, в полза на ищеца следва да бъде платена сума в размер на 699,33 лева, представляваща сторените пред Софийски районен съд разноски. Така мотивиран, съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от А. Г. И., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, против /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, че А. Г. И., ЕГН ********** не дължи на /фирма/, ЕИК *********, следните суми: 3 110,57 лв., представляваща дължима главница по сключен между страните договор за кредит от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.10.2012г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 551, 29 лв. за периода от 09.10.2009 г. до 10.02.2011 г. и мораторна лихва в размер на 92959 лв. за периода от 10.11.2009 г. до 26.09.2012 г., 91,83 лв. държавна такса и 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.02.2015 г., във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 46945/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, поради погасяване на посочените вземания по давност. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на А. Г. И., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата 699,33 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд. Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.