Креди Йес – бързи кредити

Креди Йес – Гражданско дело № 20255330112259 по описа на Районен съд – Пловдив, 18 – ти състав

РЕШЕНИЕ № 1015 гр. Пловдив, 07.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330112259 по описа за 2025 година Съдът е сезиран с искова молба от А. Т. Ш., ЕГН **********, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен установителен иск с правна квА.фикация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, ЗПК. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *** с предоставена сума от 1200 лева, платима на 13 вноски, при лихвен процент на ден от 3.330 % и ГПР – 48.214 %, който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 6 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с гарант /и, отговарящи/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ; особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ; ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. В случай на неизпълнение от страна на заемополучателя на уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или в случай, че представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1и т. 4 от ОУ, същият дължал неустойка в размер на 1375.03 лева, която следвало да заплати разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се прибавяла месечната вноска за неустойка. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради невключване в ГПР на неустойката, което води до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се сочи, че отразеният ГПР не е действителният такъв. Освен това се твърди, че в договора не е посочено кои точно разходи се включват в ГПР. Твърди, че по договора е извършвал плащания, но не погасил цялата сума по кредита, ведно с възнаградителната лихва и неустойката. Предвид изложеното, се иска прогласяване недействителността на договора. 1 Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен Договора за паричен заем № *** с посочените в ИМ, параметри. Не оспорва и, че по договора били извършени плащания от потребителя в общ размер на 2486.26 лева, като останА. неплатени суми. Оспорва, че договора е недействителен по чл. 22 ЗПК. Поддържа, че ищецът е бил предварително запознат с условията на дружеството за обезпечаване на заема, при което е имал възможност да прецени дА. да сключи договора. Посочва, че при сключване на договора страните са действА. в рамките на свободата на договаряне, като неустойката не излизала извън присъщите й функции. Твърди да са спазени изискванията на ЗПК, доколкото договорът имал за предмет потребителски кредит. Неустойката съставлявала разход, който ищецът следвало да заплати при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена, доколкото била съобразена с параметрите, посочени от ищеца в молбата за кандидатстване за заем. С оглед тези обстоятелства, в договора бил уговорен размер на неустойката, съобразен с индивидуалните потребности и възможности на ищцата. Поддържа, че уговорената неустойка притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и, че същата е вА.дна и индивидуално уговорена. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното: В тежест на ищеца е да установи нА.чието на договор за потребителски кредит, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са нА.це пороци, водещи до недействителност. Ответната страна следва да докаже вА.дност на договора и оспорените му клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора. При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителния иск за основателен и доказан, по следните съображения: На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан Договор за паричен заем № *** по който предоставената сума в размер на 1200 лева, е усвоена, с ГПР 48.214 %, с месечен лихвен процент – 3.330 %; че в чл. 8 от Договора е уговорена неустойка в размер на 1375.03 лева, дължима при непредставяне на обезпечение. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 12.11.2025 г./. Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства. От приетия като писмено доказателство по делото – Договор за паричен заем № *** се установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от 1200 лева. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като месечния лихвен процент по заема е 3.300 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.214 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 13 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1497.97 лева. В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде 2 обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, по избор на Заемателя: ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ; особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ; ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. С клаузата на чл. 8 от договора, страните са уговорили, че с подписването му, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1375.03 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем. Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Креди Йес“ ООД е възникнало вА.дно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата вА.дност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е нА.це, тъй като в конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.214 %, а възнаградителната лихва– 3.330 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. 3 НА.це е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 48.214 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 8 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно – риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен. Отделно – посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дА. да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дА. тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. – трайната практика на Окръжен съд Пловдив – Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно – посочването на по – нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на сумата в общ размер на 624.92 лева, от които: 114.92 лева – държавна такса и 510 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от ДПЗС и преводно нареждане /л.7-8/, които следва да се присъдят в тежест на ответника. Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Т. Ш., ЕГН ********** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, че сключеният между тях Договор за паричен заем № *** е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на А. Т. Ш., ЕГН **********, сумата от 319.52 евро /триста и деветнадесет евро и петдесет и два цента/, равняваща се на 624.92 лева – разноски за настоящото производство. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Креди Йес – гражданско дело № 20241110177787 по описа на Софийски Районен Съд, 41-ви състав

РЕШЕНИЕ № 9658 гр. София, 25.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110177787 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на М. Г. Д., с която срещу „К.Й.“ ООД е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *****/***** г. Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 3000 лева, като в договора е бил посочен размер на ГЛП 39,96% и ГПР 47,94 % . Уговорено е било заемът да се върне на 17 месечни вноски. Твърди договорът да съдържа клауза за обезпечение задълженията на кредитоплучателя – ипотека, особен залог, банкова гаранция, ценна книга. В случай че обезпечение не бъде представено, е било уговорено да се дължи неустойка. Бил е сключен договор за поръчителство с поръчител ФЛ, но въпреки това кредиторът начислил неустойка, като същата фигурирала в погасителния план към договора за кредит. Така размерът на дълга нараснал до сумата 6749 лева при срок на действие от 1 г. и 5 м., от които неустойка в размер на 2771.81 лева. Доколкото процесната неустойка не е била включена като разход по кредита, съответно не е участвала при формиране на ГПР, то и договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и не дължи нищо освен чистата стойност на получената по кредита сума. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявения иск. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 3000 лева, както и да е била начислена неустойка за неосигуряване на обезпечение по кредита. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Поддържа, че клаузата, с която е уговорена процесната неустойка, е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Излага подробни съображения относно същността, 1 функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Като безспорни между страните с доклада по делото, приет без възражения от страните, са отделени обстоятелствата, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 3000 лева, която последният се е задължил да му върне в 17-месечен срок, както и че е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение по договора, платима разсрочено с погасителните вноски по кредита, че неустойката не участва при формиране на посочения в договора ГПР. По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит № *****/***** г. Съгласно клаузата на чл. 8 се предвижда, че ако заемателят не представи договореното съгласно клаузата на чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок, или представеното обезпечение не отговаря не предвидените изисквания, се дължи неустойка в размер на 2771,81 лева, платима разсрочено съгласно погасителния план към договора. По делото е приет също договор за поръчителство от ***** г. по силата на който трето а спора физическо лице е поело пред кредитора задължение да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Установява се от представените от страна на ответника с отговора на исковата молба доказателства, че договор за поръчителство кредиторът е сключил с общо две физически лица, които са поели солидарно задължение да отговарят за изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор за кредит. Въпреки това с декларация от ***** г. ищецът е декларирал пред кредитора, че му е известно обстоятелството, че осигурените от него поръчители не отговаряли на изискванията по договора и ОУ, с оглед което и ако не било представено обезпечение, което да удовлетворява тези изисквания, ще бъде начислена неустойката съгласно чл. 8 от договора. Представен по делото е погасителен план, от съдържанието на който се установява, че сумата по кредита е дължима на 17 погасителни месечни вноски с падеж 28-о число при размер на погасителната вноска 397 лева с включена неустойка по чл. 8 от договора. Съгласно посоченото в договора ГПР възлиза на 47,94 %. Както се посочи и по-горе между страните не е спорно, че процесната неустойка е била начислена във връзка с непредставянето на обезпечение от страна на ищеца като потребител по договора за кредит, както и че същата не е включена като компонент, формиращ посочения в договора ГПР. Чрез използване на общодостъпен кредитен калкулатор съдът установява, че ако същата бъде включена, то в този случай ГПР би възлизал на сумата 249,18 %. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, 2 а именно поради нарушение на императивни норми на закона. В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора. Относно клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при неосигуряване на обезпечение на задълженията на кредитополучателя, съдът намира следното: Съдържанието на клаузата, по силата на която се предвижда дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето й с естеството и параметрите на сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява договорка за заплащане на скрито възнаграждение за кредитора. Въведените изисквания за вида обезпечение по избор на заемателя съдът намира, че създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на задължението до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури изискуемите по силата на договора обезпечения, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 3000 лева, който следва да върне в 17-месечен срок. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът несъмнено е целял да се обогати. Показателно в това отношение е и обстоятелството, че на кредитора са представени двама поръчители, с които последният е сключил договори за поръчителство, макар да не са отговаряли на изискванията съгласно ОУ и договора, но въпреки това е била начислена процесната неустойка. Следва да се обърне внимание на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие със закона. С оглед гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и чрез него потребителят е задължен да заплати необосновано висок размер поради неизпълнението на едно неизпълнимо на практика задължение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не 3 нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде включено, то несъмнено процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с включена неустойка). Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено, то процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и предявеният иск е основателен на главното заявено от ищеца основание, а именно нищожност поради противоречие с императивни норми на ЗПК и следва да бъде уважен. По разноските: С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Сторените разноски са в размер на сумата 269,96 лева – заплатена държавна такса и сумата 660 лева – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Следва да се присъди сумата от общо 929,96 лева. Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес: ***** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договор за паричен заем № *****/***** г., сключен между страните, поради противоречие на същия с императивни норми на закона. ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес: ***** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***** сумата 929,96 лева, представляваща разноски в производството. Присъдените с решението в полза на ищеца разноски мога да бъдат заплатени по следната банкова сметка: *****. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Креди Йес – гражданско дело № 20241110149173 по описа на Софийски Районен Съд, 49-ти състав

РЕШЕНИЕ № 22454 гр. С., 08.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110149173 по описа за 2024 година М. А. И. е предявил срещу „К. Й.”ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК и във вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 поради противоречие със закона.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.6 и чл.8 от Договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.6 и чл.8 от Договора за паричен заем. Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024, по силата на който му е предоставен кредит в размер от 2000 лева, платим на 9 вноски от по 260.84 лева, при ГЛП-39.96% и ГПР 48.52% и краен срок на плащане 26.03.2025.Твърди, че в чл.6 от договора е предвидено, че договорът следва да бъде обезпечен с гарант , отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от следните обезпечения-ипотека върху недвижим имот, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.Твърди, че 1 в чл.8 е уредена неустойка в размер от 1243.49 лева, в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение по чл.6 в тридневен срок от сключването на договора.Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че посоченият в договора ГПР-48.52 % не отразява действителния ГПР, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно: иеустойката за неосигурено обезпечение.Поддържа, че уговорката за неустойка противоречи и на добрите нрави.Поддържа, че на същата дата, когато е подписал договора за кредит е издал запис на заповед за сумата в размер от 3 591 лева и е изпълнил задължението си по чл.6 от договора.Но въпреки това му е начислена неустойка в размер от 1243.49 лева, която е включена в общата сума от 3591 лева, за която е издаден записа на заповед. В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К. Й.”ООД оспорва предявените искове. Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното: По силата на договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 „К. Й.”ООД е предоставил на М. А. И. заем в размер от 2000 лева, за срок от 9 месеца, платим на месечни вноски от по 260.84 лева, при ГПР-48.52% и обща сума на плащане 2 347.51 лева.Към договора е предоставен погасителен план. По делото е представен запис на заповед от 27.06.2024, издаден от М. А. И. в полза на „К. Й.”ООД за сумата от 3591 лева. По делото са представени приходни касови ордери за застраховка по кредит и предсрочно погасяване. По делото е представен разходен касов ордер за сумата от 2000 леваотпуснат кредит на М. А. И.. По делото е представено уведомление за предсрочна изискуемост по договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024. По делото са представени Общи условия към договор за заем №815270/27.06.2024. Съгласно заключението на ССЕ М. А. Димитров не е внасял суми за погасяване на задълженията по договора за паричен заем 2 №81527/27.06.2024.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР-48.52% е възнаградителната лихва.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на ГПР се вземе в предвид размера на общата сума по кредита 2347.51 лева /главница-2000 лева и 347.51 лева – сума на възнаградителната лихва/ и дължимата неустойка-1243.49 лева и срока на кредита 9 месеца, изчисленият ГПР възлиза в размер на 367.08%.Съгласно заключението на ССЕ законната лихва, относима към договора /м.06.2024/ е в размер на 13.78 процента и се съдържа 27 пъти в изчисления ГПР.Съгласно заключението на ССЕ ако се вземат в предвид само параметрите на кредита в чл.3 от договора, ГПР е в размер от 48.52%. При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи: По силата на договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 „К. Й.”ООД е предоставил на М. А. И. заем в размер от 2000 лева, за срок от 9 месеца, платим на месечни вноски от по 260.84 лева, при ГПР-48.52% и обща сума на плащане 2 347.51 лева. Съгласно чл.6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя:1. Ипотека върху недвижим имот;2. Особен залог върху движимо имущество;3. Банкова гаранция;4.ценна книга , издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл.8 от договора с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1243.49 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за заем. В случаите по предходното изречение задължението по този договор за паричен заем ще бъде в общ размер от 3591 лева. Видно от представения запис на заповед от 27.06.2024 той обезпечава изпълнението на договор за паричен заем №815270. Записът на заповед е издаден за сумата от 3591 лева.Доколкото сумата 3 от 3591 лева, за която е издаден записа на заповед, включва и неустойката за неосигурено обезпечение, съдът приема, че неустойката е начислена от ответника и е включена в общата дължима сума по договора. Представеното уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост е от 14.11.2024, т. е. след получаване на исковата молба.В този смисъл съдът приема,че уведомлението е съставено за целите на процеса. Но доколкото е издадена запис на заповед, която обезпечава наред със задължението по договора и неустойката за неосигурено обезпечение,съдът приема, че неустойката е начислена от ответника и че общото задължение по договора е в размер от 3591 лева.Освен това въз основа на записа на заповед може да се образува заповедно производство за цялата сума, включително и неустойката за неосигурено обезпечение. Съдът намира, че уговорената неустойка от 1243.49 лева, която е в размер почти на цялата сума по кредита, накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване.Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. По отношение на ГПР Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 27.06.2024. Съгласно заключението на ССЕ законната лихва, относима към договора /м.06.2024/ е в размер на 13.78 %, с оглед на което ГПР не можеда бъде по-висок от 68.9%. Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР-48.52% е възнаградителната лихва Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за 4 неосигурено обезпечение.В случай, че в ГПР бъде включена и неустойката в размер от 1243.49 лева, ГПР ще възлиза в размер на 367.08%.В този смисъл ако бъде включена неустойката за неосигурено обезпечение в ГПР, то ГПР ще надхвърли многократно ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно заключението на ССЕ законната лихва, относима към договора /м.06.2024/ е в размер на 13.78 процента и се съдържа 27 пъти в изчисления ГПР от 367.08%. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Още повече размера на неустойката в случая е 1243.49 лева, което представлява почти целия размер на кредита. Вярно е , че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена неустойка в погасителните вноски. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва. Съдът намира, че ако неустойката, която е в размер на почти цялата сума по кредита, бъде включена като разход в ГПР, той многократно ще надвиши ограниченията по чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. 5 Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона. С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК следва да бъде уважен. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита. По разноските Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.На присъждане подлежат само реално направените разноски- ТР№6/2012 на ОСГТК на ВКС.Ищецът е реализирал разноски в размер от 560 лева, от които 80 лева – държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение. По възражението за прекомерност съдът намира, че същото е неоснователно.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер на 659.10 лева.С оглед на което съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер от 480 лева е определено под минималния размер. Съдът констатира, че ищецът не е внесъл депозит в размер от 300 лева по допуснатата ССЕ.С оглед на което ищецът следва да бъде осъден на основание чл.77 от ГПК да заплати в полза на СРС сумата от 300 лева – депозит за ССЕ. Така мотивиран съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем №815270 от 27.06.2024 по предявения от М. А. И., ЕГН**********, с адрес:гр.Б., ул. 6 Съдия при Софийски районен съд: „С.”№99, със съдебен адрес: гр.С., бул. „С. Н.”№55, чрез адв. Й., срещу „К. Й.”ООД„ ЕИК….., със седалище и адрес на управление:гр.Х., бул. „Б.”№196, чрез адв. Ш., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК и във вр. с чл.22 от ЗПК. ОСЪЖДА „К. Й.”ООД, ЕИК….., със седалище и адрес на управление:гр.Х., бул. „Б.”№196, да заплати на М. А. И., ЕГН**********, с адрес:гр.Б., ул.„С.”№99, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55 на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 560 лева- разноски по делото. ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН**********, с адрес:гр.Б., ул.„С.”№99, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С. Н.”№55, да заплати на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от 300 лева-депозит за ССЕ. Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.