Стик Кредит – бързи кредити

Стик Кредит – гражданско дело № 20241720105955 по описа на Районен Съд – Перник, XII граждански състав

РЕШЕНИЕ № 197 гр. Перник, 04.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241720105955 по описа за 2024 година Производството е по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Образувано е по искова молба, подадена от Г. И. Г., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.********,ул.**-** №* против „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, площад „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. Ищецът твърди, че на 05.02.2024 г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 1049928 по силата, на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 1000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 6 месеца, при годишен лихвен процент – 36 %, годишен процент на разходите – 42.58 % и общ размер на плащанията – 1118.69 лв., лихвен процент при просрочени плащания – 10 %. Сочи, че съгласно чл. 17, ал. 1 от договора страните са уговорили в срок от три дни от сключването му, кредитополучателят да представи обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство или предоставяне на банкова гаранция, които обезпечения да отговарят на изискванията, посочени в общите условия. Поддържа, че съгласно чл. 27 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 17, ал. 1, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, която е платима заедно с погасителните вноски. Излага, че в чл. 30 от договора е предвидено, че при неизпълнение на всяко задължение, потребителят дължи неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден. 1 Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Поддържа, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен формално като 42.58%, но в него не са включени задълженията за заплащане на неустойка съгласно чл. 27, ал. 1 от договора. Поддържа, че те са част от ГПР и го определят в размер значително надхвърлящ допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК/216%/. Сочи, че по този начин освен, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, се заобикаля и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същевременно се предоставя и невярна информация относно действителния ГПР, което представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Отделно поддържа нищожност на договорната клауза на чл. 27, ал. 1 за дължимост на неустойка, поради противоречие със закона и добрите нрави и заобикаляне на закона. Счита, че неустойката няма законово присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции, а е уговорена единствено с цел печалба на кредитора. Излага, че уговарянето и е в противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК, предвиждащ, че единственото допустимо обезщетение на кредитора при забава на длъжника е начисляването на лихва за забава. Ищецът твърди нищожност и клаузата на чл. 28 от договора, която предвижда неустойка в размер на 1% дневно от размера на просрочената сума при неизпълнение на което и да е договорно задължение. Счита, че тя излиза извън законово определените и функции, прекомерна е и противоречи на закона и добрите нрави. Искането към съда да обяви за нищожен, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1049928/05.02.2024 г., сключен между Г. И. Г. и „Стик – кредит“ АД. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № 1049928/05.02.2024 г., с който той е предоставил на ищеца в заем сумата от 1000 лв. Оспорва изцяло предявения иск. Оспорва твърденията за несъответствие на процесния договор на императивните разпоредби на ЗПК. Сочи, че те са спазени, поради което договорът надлежно обвързва страните. Подробно излага реда, по който той предоставя услуги от разстояние, като сочи, че на потребителя своевременно е предоставена изискуемата преддоговорна информация и той е запознат напълно с условията на договора преди да пристъпи към подписването му. Излага, че общите условия, при които е сключен процесния договор са общоизвестни и публикувани на официалната електронна страница на ответното дружество. Счита, че спорната договорна неустойка отговаря на изискванията на законна и изпълнява присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва нищожността и да следва от уговарянето и за неизпълнение на несъщинско задължение по договора. Оспорва и твърдението на ищеца, че тя по съществото си представлява прехвърляне на задължението на кредитора за преценка платежоспособността на длъжника 2 върху последния. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, не се е явил и не е бил представляван. В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не е бил представляван. С писмена молба, докладвана в открито съдебно заседание на 31.01.2025 г. е заявил, че оспорва иска и поддържа писмения отговор. Направил е искане за присъждане на разноски. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното: Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен. От представената заповед № БНБ-61374/06.07.2016 г. на подуправителя на БНБ се установява, че ответникът е вписан в Регистъра на финансовите институции при БНБ. От представените от двете страни договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1049928/05.02.2024 г., ведно с погасителен план към него и общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние се установява, че на 05.02.2024 г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние. Според чл. 1 от него ответникът, в качеството на кредитор се е задължил да предостави на ответника в качеството му на потребител паричен заем в размер на 1000 лв. Ищецът се е задължил да върне заетата сума за срок от 6 месеца, изтичащ на 05.08.2024 г., ведно с договорна лихва с годишен лихвен процент – 36% на шест месечни вноски, както следва: на 05.03.2024 г. – 137.99 лв., на 05.04.2024 г. – 153.36 лв., на 05.05.2024 г. – 171.37 лв., на 05.06.2024 г. – 192.48 лв., на 05.07.2024 г. – 217.23 лв. и на 05.08.2024 г. – 246.24 лв. В договора е предвидено, че ГПР е 42.58%, а общата сума дължима от потребителя е 1118.69 лв. Страните са уговорили потребителят да предостави обезпечение на кредита чрез поръчител или банкова гаранция. Според чл. 5 от договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от последния в заявлението начин – банков превод по банкова сметка или на каса на ИзиПей. Съгласно чл. 17, във вр. с чл. 1, т. 9 от договора ищецът се е задължил в три дневен срок от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора, с който да се задължи да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката 3 да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора. Разпоредбата съдържа изискване поръчителят и банковата гаранция да отговарят на изискванията в общите условия и да бъдат одобрени от кредитора. Според чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 г., с българско гражданство и постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяването му, като и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца, като може да е поръчител само на един потребител. Потребителят трябва да представи документи за минимален осигурителен брутен доход 1500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия под наблюдение, загуба и т. н., да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банка или небанкова институция, да не е настоящ потребител или кредитор, да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. В чл. 22 от ОУ е предвидено, че банковата гаранция трябва да е издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище РБ или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на РБ чрез клон или банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на РБ, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя. Според чл. 27 от договора ако потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден през който не е предоставено договорното обезпечение. Уговорено е неустойката да се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна неустойка. Според приложения погасителен план неустойката се дължи на 6 вноски, както следва: на 05.03.2024 г. – 152.26 лв., на 05.04.2024 г. – 153.36 лв., на 05.05.2024 г. – 108.88 лв., на 05.06.2024 г. – 87.77 лв., на 05.07.2024 г. – 63.02 лв., на 06.08.2024 г. – 34.01 лв. В чл. 28 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на което и да е задължение по договора, с изключение на другите неустойки, потребителят дължи неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден. От приложена разписка за извършено плащане от 05.02.2024 г. е видно, че на същата дата ответникът е превел в полза на ищеца чрез ИзиПей сумата от 237.97 лв. за рефинансиране на друг кредит. По делото е назначена и приета съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Я. П. А., неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението, като пълно и обосновано, представено от експерт с необходимите знания и професионален опит. От него се установява, че за погасяване на задълженията на потребителя по сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние 4 са извършени общо три плащания – 315.00 лв. – на 18.03.2024 г., 7.00 лв. – на 25.03.2024 г. и 300 лв. – на 18.07.2024 г. С посочените плащания, като погасени са осчетоводени, както следва: 234.62 лв. – главница, 56.76 лв. – договорна лихва, 236.17 лв. – неустойка, 80.00 лв. – разноски, 14.45 лв. – наказателна лихва. Вещото лице е посочило, че към датата на сключване на договора – 05.02.2024 г. основният лихвен процент е 3.79%, а законната лихва е в размер на 13.79 %. Констатирало е, че в ГПР по процесния договор е включена само уговорената договорна лихва по кредита. Отговорило е, че ако при изчисляване на ГПР се вземат предвид плащанията за неустойки в размер на 562.83 лв., то всички плащания по кредита ще са в размер на общо 1681.56 лв, а годишният процент на разходите ще бъде 555.99 %, който се равнява на 40.32 пъти законната лихва. При така установеното факти, съдът намира от правна страна следното: Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът – „Стик – Кредит“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря освен на общите разпоредби на ЗЗД и на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Ищецът твърди, че не са спазени изискванията на чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав намира, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според цитираната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на 5 кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение. Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 42.58 %/. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен процент на разходите от 42.58% не съответства на общата сума на плащанията от 1681.54 лв. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в т. 27 неустойка в размер на 0.9% лв. от стойността на усвоената по кредит а сума за всеки ден, в който не е представено обезпечението, да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, съдържа изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид и изключително краткия срок, в който следва да се предостави – тридневен от сключване на договора, на практика прави задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, относно физическо лице – поръчител, за което е нужно технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно – риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо договорът се явява недействителен. Наред с горното от заключението на вещото лице е видно, че действителният ГПР е 555.99% и значително надхвърля допустимия размер съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според цитираната разпоредба годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на 13.79%, а ГПР се равнява на 40.32 пъти законната лихва за страната. С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на императивните разпоредби на ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е нищожен. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски – 112.01 лв. – заплатена държавна такса и 200 лв. – възнаграждение за вещо лице. Ищецът е представляван от адвокат Б. Г. Й., въз основа на пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 30.09.2024 г. Между страните е уговорено, че за процесуалното представителство клиентът дължи възнаграждение в размер на 450 лв., платимо по посочена в договора банкова сметка. По делото е приложено авизо за местнен превод, от който е видно, че на 01.10.2024 г. ищецът е превел по банковата сметка, посочена в договора за правна защита и съдействие сумата от 1050 лв. Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. По изложените мотиви, Съдът

РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН на основание 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ПЗП, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1049928/05.02.2024 г., сключен на 05.02.2024 г. между Г. И. Г., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.********,ул.**-** №* и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, площад „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, площад „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Г., ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.********,ул.**-** №* сумата от общо 712.01 лв. /седемстотин и дванадесет лева и една стотинка/, представляващи разноски по делото за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните

Стик Кредит – гражданско дело № 20241110169310 по описа на Софийски Районен Съд, 138 състав

РЕШЕНИЕ № 12013 гр. София, 20.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110169310 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Предявени са oбективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищецът … твърди, че на … г. е сключил писмен договор за потребителски кредит номер … с ответника К. С. П. – Т.. Посочва, че съобразно клаузите на договора предоставил в заем на ответника сумата от 1000,00 лева по начина, уговорен в чл. 1 от договора, който се задължил да я върне на 8 месечни вноски, всяка от които по 300,40 лв., като сочи, че същият не е изпълнил задължението си да върне сумата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на падежа – до … г. Посочва, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 42384/2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника лично, като последният е възразил, че дължи. Ищецът предявява искове за установяване дължимостта на сума в размер на 1000,00 лв., представляваща вземане за неизплатена главница по договор за потребителски кредит № …/ … г., сключен между страните, ведно със законната лихва за периода от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането, на сума в размер на 168,39 лв., представляваща вземане за възнаградителна лихва по договора за периода от … г. до … г., и на сума в размер на 255,49 лв., представляваща вземане за мораторно обезщетение за забава за периода от … г. до … г., начислено върху просрочената главница. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. В открито съдебно заседание поддържа исковете и моли за уважаването им. Сочи, че уговорената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение представлява разход, 1 който потребителят търпи при неизпълнение на поето задължение по договора, и като такъв, по силата на правилото, залегнало в нормата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, не следва да бъде включен в годишния процент на разходите по кредита. Ответникът К. С. П. – Т., ЕГН **********, редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който не оспорва, че между страните е възникнало и съществувало облигационно правоотношение по договора за заем от … г., със съдържанието, посочено по исковата молба, по което му е била предоставена от ищеца в заем сумата от 1000,00 лева. Излага довод за недействителност на договора с аргументи, че предвиденият в него годишен процент на разходите не включва всички разходи по кредита, в частност уговорената неустойка при неизпълнение на задължение на потребителя да предостави обезпечение в определен срок след сключване на договора, начислена по погасителния план към последния в общ размер на 1234,81 лева, както и доколкото от договора не стават ясни компонентите, формирали посочените в процентно изражение разходи по кредита на годишна база. В изложения смисъл оспорва размера на остатъчните задължения по заема, доколкото е извършил плащания, които счита че са неправилно отнесени за погасяване на неустойката за непредоставяне на обезпечение, а с тях всъщност следва изцяло да бъде удовлетворена претенцията на ищеца за предоставената главница. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по делото. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна: По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът носи тежестта да докаже възникването на договорното отношение с ответника с посоченото съдържание, изпълнение на собственото си задължение да предостави уговорения заем, че за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума в размер на процесната, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, заедно с възнаградителна лихва в уговорения размер, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си на падежа. С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно: че между страните е сключен договор за потребителски кредит № …/ … г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сума в размер на 1000,00 лева, както и че кредитът е падежирал на … г. Видно от съдържанието на договора, потребителският кредит е предоставен при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите (ГПР), възлизащ на 42,58 %. В чл. 17 от договора страните са договорили обезпечение, което потребителят следва да осигури до три дни от сключване на договора, като при неизпълнение, чл. 27 от договора предвижда възникване на вземане на кредитора за неустойка, която потребителят се е съгласил да заплаща периодично с всяка погасителна вноска. Към договора, на … г., е изготвен и подписан погасителен план, в който дължимите суми по договора за главница, възнаградителна лихва и неустойка са разсрочени на погасителни вноски – с падежна дата на първата вноска – … г., и с падежна дата на последната вноска – … г. Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга 2 подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация). Следва да се посочи обаче, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от кредитора вземания), е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2009 г., ОСТК. Повелителни са именно нормите на Закона за потребителски кредит, за чието спазване съдът е длъжен да следи служебно. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при неизпълнение на задължението на потребителя да предостави обезпечение в определен срок след сключване на договора, начислена по погасителния план към последния в общ размер на 1234,81 лева, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На пръв поглед изглежда, че сумата от 1234,81 лева представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР. Подобно тълкуване обаче би било, твърде буквално и не би 3 държало сметка, както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на неустойката, така и за връзката на чл. 27 от договора с останалите му клаузи. Така, съгласно трайно установеното виждане в теорията и задължителните постулати на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 27 от договора с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото парично задължение в размер на 1234,81 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното – представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитора за ползването на предоставения от него паричен ресурс. Както се посочи, в чл. 17 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, като при неизпълнение на тези „задължения“ в срок от три дни от сключването на договора, се дължи неустойка, в случая в размер на 1234,81 лева, която се изплаща разсрочено, като към всяка погасителна месечна вноска се добавя съответната предвидена сума, включена в погасителния план още към момента на сключване на договора и преди изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечение. От цитираните клаузи на договора могат да се направят следните фактически констатации, относими към примерните критерии, посочени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно чистата стойност на кредита е в размер на 1000 лева; цялата подлежаща на връщане стойност, съгласно приложимия ГПР, е 2403,20 лева. Тази сума представлява и размера на кредиторовия интерес от точното и своевременно изпълнение на договора; размерът на предвидената в чл. 27 неустойка е в абсолютно определен размер, а не в процент от стойността на договора, както се твърди в него, и възлиза точно на 1234,81 лева, съгласно погасителния план; общият размер на вземанията на ищеца към кредитополучателя, съгласно клаузите на договора /главница + възнаградителна лихва + неустойка/ възлиза на 2403,20 лева; неустойката се дължи, както за пълно неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита, така и за предоставяне на обезпечение, което не отговаря на предвидените в договора условия; срокът за предоставяне на обезпечението е 3 дни след сключване на договор; договорът е сключен и без представеното обезпечение; в договора е предвидено неустойката в размер на 1234,81 лева да се заплаща на месечно вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва; в изготвения в деня на сключване на договора погасителен план в стойността на месечната погасителна вноска е включена и стойността на неустойката, без да е изтекъл 3-дневния срок на потребителя за изпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение; в договора липсва посочен механизъм за съотнасяне размера на неустойката към кредитоспособността на потребителя, която би имала значение за определяне размера на вредите на кредитора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, доколкото предоставеното обезпечение би било релевантно за интереса на кредитора само при невъзможност на главния длъжник – кредитополучател да погасява задълженията си. От посочените фактически констатации следва несъмненият извод, че сумата от 1234,81 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото 4 време от начина на сключване на договора и начина, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката, като скрита добавка към възнаградителната лихва. По този начин се постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че сумата от 1234,81 лева, предвидена в чл. 27 от договора, не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Предвид, че тя представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, следва да се включи в общия разход по кредита, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“. Съгласно неоспореното заключение на съдебно – счетоводна експертиза, ако при изчисляване на ГПР, съобразно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, по процесния договор се включи неустойката в размер на 1234,81 лева, ГПР по заема възлиза на 1346,6 %. Така изчисленият ГПР надвишава законната лихва от … г. 134,66 пъти. Съдът приема, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Съгласно неоспореното заключение на съдебно – счетоводна експертиза, общо платената от ответника сума по процесния договор е в размер на 1357,50 лева, която с оглед параметрите по делото, а именно главница в размер на 1000,00 лева, се явява достатъчна за погасяване на чистата стойност на кредита (главницата). Следователно ищецът не се легитимира като кредитор на вземания в претендираните размери, а именно: на сума в размер на 1000,00 лева – непогасена главница по договор за кредит № …, ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, на сума в размер на 168,39 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от … г. до … г., и на сума в размер на 255,49 лева – мораторно обезщетение за забава за периода от … г. до … г. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, съгласно представен по делото списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им, за заплатени депозит за вещо лице в размер на 200,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева, или общо разноски в размер на 750,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Така мотивиран, съдът

РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от …, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: …, срещу К. С. П. – Т., ЕГН **********, с адрес в …, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че К. С. П. – Т. дължи на …, следните суми: сума в размер на 1000,00 лева, претендирана като вземане за неизплатена главница по договор за потребителски кредит № …/ … г., сключен между страните, ведно със законната лихва за периода от … г. до изплащане на вземането, сума в размер на 168,39 лева, претендирана като вземане за възнаградителна лихва по договора за периода от … г. до … г., и сума в размер на 255,49 лв., претендирана като вземане за мораторно обезщетение за забава за периода от … г. до … г., начислено върху просрочената главница, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.08.2024 г. по ч. гр. д. 42384/ 2024 г. по описа на СРС, 138 – ми състав. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, …, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: …, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. П. – Т., ЕГН **********, с адрес в …, сумата 750,00 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в производството по делото пред първоинстанционния съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Стик Кредит – гражданско дело № 20251110100486 по описа на Софийски Районен Съд, 159-ти състав

РЕШЕНИЕ № 9181 гр. София, 20.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110100486 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното : Предявен e иск от Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. Й., срещу „С.- К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от С.Н.Т., за прогласяване недействителността, на основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК, на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №954579/22.05.2023г., сключен между страните. Претендират се разноски. В исковата молба се твърди, че на 22.05.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №954579, по силата на който ответника е предоставил на ищеца сумата от 950 лв. за срок от 24 месеца, при ГЛП 27% и годишен процент на разходите- 27%. Излагат се подробни съображения за недействителност на отделни клаузи от договора, както и на целия договор. В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователност. Твърди, че нищожността на отделни договорни клаузи, не влече недействителност на целия договор, като на самостоятелно основание излага съображения, че клаузата предвиждаща начисляване на неустойка в договора не е недействителна. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени становища. По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между с т р а н и т е Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №954579/22.05.2023г. 1 Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б. „ж“ е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит. Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В настоящия случай, при сключване на процесния договор за потребителски кредит, е допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като договореният в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 27 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице – поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общ размер от главницата, лихвата и неустойката по договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита (в този см. Решение № 816/13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780/9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др.). Налага се извод, че както формално уговореният размер на ГПР в договора, така и действителният му размер, след прибавяне на дължимата неустойка, който е в размер на 353,45 %, съгласно заключението по ССЕ, надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл.19, ал.4 ЗПК. Вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл.22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл 11, ал.1, т.10 от ЗПК (в този см. Решение № 261440/04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение № 24/10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. на СГС и др.). Предвид гореизложеното, съдът намира, че договора за кредит, сключен между страните на 22.05.2023 г., е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По разноските: Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за дължима държавна такса в размер от 80 лв., депози за ССЕ в размер на 400 лв., както и 470 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, срещу „С.-К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11 ЗПК, Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №954579/22.05.2023г., сключен между страните. ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 950,00 лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 80 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 400 лв. за депозит за вещо лице и 470 лв. за адвокатско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Стик Кредит – гражданско дело № 20241110174816 по описа на Софийски Районен Съд, 41-ви състав

РЕШЕНИЕ № 12146 гр. София, 22.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110174816 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на Д. В. М., с която срещу „Стик Кредит“ АД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 05.01.2023 г., сключен между страните; – иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от1210 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лева от предявяване на иска /16.12.2024 г./ до окончателното плащане, а върху сумата 210 лева, считано от 27.03.2025 г. Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 300 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 0% и ГПР 42,58 % (посочен единствено в погасителния план). Уговорено е било заемът да се върне на една месечна вноска с падеж 30 дни след сключване на договора. С клаузата на чл. 19 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл.29 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на 81 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение и е била включена в погасителния план. Доколкото процесната неустойка не е била включена като разход по кредита, съответно не е участвала при формиране на ГПР, то и договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и не дължи нищо освен чистата стойност на получената по кредита сума. Твърди да е заплатила на ответника сума над 3000 лева, но предявява иска си за сумата от 1210 лева, която твърди да е била недължимо платена на ответника във връзка с договора. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски. Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва 1 предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 300 лева. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Поддържа, че клаузата, с която е уговорена процесната неустойка, е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Обръща внимание, че неустойката е дължима само за периода, през който потребителят не е предоставил обезпечение. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, че помежду им е бил сключен процесният договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, по който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата 300 лева, която последният се е задължил да му върне. По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит № 918863/05.01.2023 г. Съгласно клаузата на чл. 19 се предвижда, че ако страните са договорили предоставянето на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), както е в случая, кредитополучателят следва да осигури същото в тридневен срок от сключването, а обезпечението следва да бъде одобрено от кредитора. В случая с договора е предвидено задължение за потребителя да осигури обезпечение по договора за кредит – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 29, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19, кредитоплучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение, Потребителят се е съгласил да заплаща неустойката заедно с погасителните си вноски. Неустойка се дължи само за периода, през който не е осигурено обезпечение. Представен по делото е погасителен план, от съдържанието на който се установява, че сумата по кредита е дължима на една погасителна вноска с падеж 04.02.2023 г. при дължима лихва в размер на 0 лева и неустойка в размер на 0 лева. Съгласно посоченото в договора ГЛП е в размер на 0 %, а ГПР – 42,58 %. По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания. Доколкото отговорите на вещото лице са обосновани и отговарят в пълнота на поставените задачи, не възникват съмнения за правилността на изводите, направени от експерта, с оглед което и съдът ползва същите за изясняване на релевантните за спора факти. Въз основа на заключението, материалите по делото и становищата на страните, съдът приема за доказано, че кредитополучателят е извършил плащания по процесния договор в общ размер на 1315,74 лева, с които ответникът е погасявал „други приходи“, но не и главница или неустойка. При включване на неустойката като разход по кредита за срока на действие на същия (период от 30 дни), вещото лице е посочило, че ГПР би бил в размер на 1732,08 %. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: 2 За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми. Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 300 лева, която последният се е задължил да му върне в 30-дневен срок. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми. Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че така наложената от кредитора неустойка представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице – поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция на цялото задължение по договора, или физическо лице – поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер на сумата 300 лева с кратък срок на погасяване. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, въвеждайки основание за договорна отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в значителен размер с оглед размера на главницата по съответния договор, като още към момента на сключване на договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението на потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за дължимост на тази сума Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона – чл. 16 ЗПК. 3 По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита – допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде включено, то несъмнено процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с включена неустойка). Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено, то процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е и решение по дело C 714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и предявеният иск е основателен на заявеното от ищеца основание, а именно нищожност поради 4 противоречие с императивни норми на ЗПК. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: В случая ищецът твърди, че има вземане от ответника, тъй като му е заплатил без правно основание сума в размер на 1210 лева. Тези твърдения са установени по делото, доколкото съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в действителност е заплатена сума в размер на 1315,74 лева. Съдът по-напред в мотивите си прие, че договорът за кредит е недействителен, с оглед което и потребителят дължи само чистата стойност на кредита (чл. 23 ГПК). Следователно и доколкото получаването на сумата от 300 лева не е спорно между страните, то и ответникът е установил основание за дължимост единствено на сума в посочения размер. Ето защо и предявеният осъдителен иск следва да се уважи за сумата 1015,74 лева и да се отхвърли за разликата до сумата 1210 лева. Върху сумата от 1000 лева ищецът има право на законна лихва от 16.12.2024 г. до плащането, а върху сумата от 15,74 лева, считано от момента на сезиране на съда с искането по чл. 214 ГПК (27.03.2025 г.). По разноските: С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът съобразява, че с решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Решението е постановено във връзка с допуснат по преюдициално запитване въпрос, касаещ съвместимостта на режима за разпределяне на съдебните разноски съгласно член 394 LEC (Ley de Enjuiciamiento Civil) с Директива 93/13, в хипотеза, при която според посочения текст от испанския закон за граждански процедури, може да се стигне до това продавачът или доставчикът да не бъде осъден да заплати всички съдебни разноски, когато бъде уважен изцяло предявеният от потребител иск за установяване на нищожност на неравноправна договорна клауза, а само частично е уважен искът за връщане на платени по силата на тази клауза суми. Ето защо и в тежест на ответника следва да се възложи сумата 100 лева (държавна такса по предявените срещу него искове), сумата 300 лева (внесен депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото лице), както и сумата 550 лева – заплатено адвоктаско възнаграждение или разноски в общ размер на 950 лева. Разноските за адвокатско възнаграждение не се явяват прекомерни, доколкото самият ответник е заплатил на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „С., срещу „С., ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „О., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на договор потребителски кредит под формата на кредитна линия № 918863/05.01.2023 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона. ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „О., да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Д. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „С., сумата 1015,74 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както следва: върху сумата от 1000 лева, считано от 16.12.2024 г., а върху сумата от 15,74 лева, считано от 27.03.2025 г., до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с недействителния договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 918863/05.01.2023 г., като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1210,00 лева. ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „О., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „С., сумата 950 лева, представляваща разноски в производството. Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: .. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез процесуалните им представители. На ответника препис да се връчи чрез пълномощника, за който последно е представено пълномощно по делото.

Стик Кредит – гражданско дело № 20253110102717 по описа на Районен Съд – Варна, 21 състав

РЕШЕНИЕ № 3047 гр. Варна, 13.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110102717 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано по предявен от К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес в град В., кв. „В. В.“, блок ***, вход **, ет. *, ап. **, чрез процесуален представител адв. Б. Й., срещу „С. – к.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в град Ш., площад „О.“ № ***, иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г., сключен между ищеца като потребител и „С. – к.“ АД като кредитор. В исковата молба и уточняващите молби ищецът излага, че между него като потребител и ответното дружество като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г., с който кредиторът му предоставил заемна сума в размер на 950 лева при годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите 42.58%, със срок на погасяване 11 месеца. С чл. 17, ал. 1 на договора било уговорено в срок до 3 дни от сключването му поръчителят да осигури обезпечение на кредита чрез поръчителство на трето физическо лице, което да отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя, или с безусловна банкова гаранция, като ал. 2 предвиждала, че поръчителят и гаранцията следва да отговарят на определени в ОУ условия, както и че подлежат на одобрение от кредитора. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, за всеки ден, през който не е предоставено договореното в чл. 17 обезпечение, потребителят дължал неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума. Застъпва, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като била налице неяснота относно включените в ГПР компоненти – по-специално, не ставало ясно как е формиран ГПР в размер на 42,58%, ако единственият включен в него разход е възнаградителната лихва в размер на 36%. Счита, че основанието на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е налице и доколкото ГПР е неточно посочен, предвид невключването в него на договорената с чл. 27 неустойка. Настоява за уважаване не предявената претенция. Претендират се разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „С. – к.“ АД е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за недопустим, евентуално за 1 неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен процесният Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г. Твърди, че ищецът е погасил задълженията по договора. Заявява, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и ЗПК, по инициатива на потребителя, на когото са били предоставени СЕФ и ОУ, запознаващи го подробно с условията по договора преди сключването му. Излага доводи за валидност и съответствие с действащото законодателство на предвидената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът К. Д. П., редовно призован, не се явява, не се представлява. В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „С.к.“ АД, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 62105/10.07.2025 г., подадена от „С.к.“ АД, чрез процесуален представител адв. Х. М., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и счита предявения иск за недопустим, в условията на евентуалност за неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между К. Д. П., ЕГН: ********** и „С. – к.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г. От Договор за потребителски кредит № 973092/17.07.2023 г., се установява, че на 17.07.2023 г. между К. Д. П., ЕГН: **********, като кредитополучател и „С. – к.“ АД, като кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № 973092. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 950 лева. Срокът на кредита е 11 месеца, съответно са уговорени 11 броя погасителни месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за кредит, при фиксиран лихвен процент по кредита 36 % и годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита 42,58 %. Посочено е, че общата дължима сума по кредита е в размер на 1165,74 лева, като информацията за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски са посочени в приложение 2 – погасителен план към договора. От представения договор за кредит се установява, че съгласно чл. 17, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 /три/ дни от подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да представи банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включващо главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и др.), в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на задълженията. Съгласно чл. 27 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Посочено е също така, че за страните неизпълнението на задължението по чл. 17 ще се счита за причиняване на кредитора на вреди в размер на договорената неустойка, предвид, че оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че потребителят ще предостави в срок договореното обезпечение. В представения погасителен план по договора за кредит е посочено, че дължимата 2 главница по кредита е 950 лева; а общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и неустойка е в размер на 2244,41 лева, при годишен лихвен процент 36 %, годишен процент на разходите 42,58 %, срок на кредита 11 месеца, дата на първа вноска 17.08.2023 г. и размер на фиксирана вноска 204,04 лева, включваща вноската с неустойката. От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като обективно и дадено от лице, което притежава специални знания, се установява, че към датата на подписване на договора за потребителски кредит – 17.07.2023 г. законната лихва е определена в размер на 13,12 %. Годишният процент на разходите по договора за кредит, с включване на разходите за неустойка в размер на 0,5 % на ден върху усвоения и непогасен кредит от 950 лева е 628,76 %. Съотношението законна лихва към ГПР е 47,9238 пъти. Годишният процент на разходите по договора за кредит, с включване на разходите за неустойка в размер на 0,9 % на ден върху усвоения и непогасен кредит от 950 лева е 2229,79 %. Съотношението законна лихва към ГПР е 169,9535 пъти. В хода на проведеното открито съдебно заседание вещото лице, извършило съдебносчетоводната експертиза е изслушано, като същото разяснява, че по отношение на процесния договор за кредит, релевантно е второто ГПР посочено в заключението на експертизата. Вещото лице е направило две изчисления, съответно при неустойка с 0,5 % и при неустойка с 0,9 %, защото в процесния договор е записано, че неустойката е в размер на 0,9 % върху остатъка по кредита, но направените като изчисления абсолютните суми не отговарят на 0,9 %, а на 0,5 %. В първия случай, когато т.н. неустойката е в размер на 0,5 % на ден, ГПР се получава в размер на 628,76 % като съотношение ГПР законна лихва като коефициент е 47, 92. А в другия случай ако се приеме, че неустойката е 0,9 %, тогава ГПР е 2229,76 %, а съотношението съответно 169,95 пъти. Разликите, които се получават са, защото изчисленията се правят по конкретна формула на базата на сложна лихва, с капитализация. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит. Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с ответника „С.к.“ АД е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на 3 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. В настоящия случай ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 42,58 %. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно предвидената в чл. 27 от договора за потребителски кредит неустойка в в размер на 0.9 % /нула цяло и девет на сто/ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение по чл. 17 от договора за потребителски кредит. Посочената неустойка не е включена в годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит. По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че посочената неустойка е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото е санкция за непредставяне на обезпечение по договора за кредит. Крайният извод на съда е, че кредитодателят, не е посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Също така реалният годишен процент на разходите е многократно по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Същият е 169,95 пъти повисок от размера на законната лихва. С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен в своята цялост, на основание чл. 22 ЗПК. Предявеният иск за прогласяване на недействителността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 973092/17.07.2023 г., сключен между ищеца като потребител и „С. – к.“ АД като кредитор е основателен и същият следва да бъде уважен. По разноските: С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени доказателства за сторени разноскки от ищеца за платена държавна такса в размер на 89,78 лева и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. По направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на адвоката на ишеца, съдът намира същото за основателно. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приключването на делото в едно открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил, съдът счита, че възнаграждение в размер на 524,44 лева се явява, справедливо, с оглед положения труд от адвоката на ищеца. Възнаграждение в посочения размер от 524,44 лева е съобразено и с предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която действително няма заължителен характер за съда, но може да му служи за ориентир при определяне на справедливо възнаграждение. „С. – к.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на К. Д. П., сумата в общ размер на 614,22 лева, представляваща стойност на сторени от ищеца разноски в производството пред РС-Варна, съставляваща сторени разноски за запалтена държавна такса в размер на 89,78 лева и сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 524,44 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Водим от горното, съдът

РЕШИ: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес в град В., кв. „В. В.“, блок ***, вход **, ет. *, ап. ** и ответника „С. – к.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в град Ш., площад „О.“ № ***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 973092 от 17.07.2023 г. е нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ОСЪЖДА „С. – к.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Ш., пл. „О.“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес в град В., кв. „В. В.“, блок ***, вход **, ет. *, ап. **, сумата в размер на 614,22 лева /шестстотин и четиринадесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща стойност на сторени разноски в производството пред РС-Варна, съставляваща сторени разноски за запалтена държавна такса в размер на 89,78 лева и сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 524,44 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.